Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХОЛБРУК, ИЛИ АВТОБИОГРАФИЯТА НА БАЛКАНСКАТА ПОЛИТИКА НА САЩ

Удивителна е липсата на български експертни анализи за това, как всъщност ни възприемат страните, под чието влияние се намира България през годините след края на студената война, какъв е нашият образ в съзнанието на техните политици и държавници, кои стари стереотипи и нови предубеждения се наслагват едни върху други и може би в значителна степен изкривяват представите за нас?След като съдбата е пожелала да живеем на такова проветриво и буреносно място, от огромно значение е да потърсим отговор и на още по-парещи въпроси: какво е отношението на Запада към Балканите, какви са представите на развитите западни държави за този регион - адекватни или не. Как се проектират интересите и целите, геополитическите амбиции и взаимните търкания? В крайна сметка, ако не по-прозорливи, търсенето на тези отговори може да ни направи поне малко по-зрящи.Именно затова си струва да отбележим едно събитие, останало в сянката на ударите в САЩ на 11 септември и последвалото ги изместване на фокуса от събитията на Балканите. Става дума за появата у нас на книгата Да спреш една война на Ричард Холбрук. Тя е разказ от първо лице единствено число на стратега и осъществителя на знаменитото мирно споразумение от Дейтън през ноември 1995 г., сложило край на войната за Босна и Херцеговина. Разказ на човека, чиито характер, манталитет и рязък стил на преговори родиха глагола - нарицателно холбрукувам, т.е. газя като булдозер.Макар че книгата на Холбрук е доста лична, изпълнена с любов на разказвача към себе си като посредник, помирител и психолог, тя е мемоар на висш щатски дипломат, зад чийто гръб при совалките му в региона ни и при преговорите във военновъздушната база Райт-Патерсън твърдо стояха президентът Клинтън, държавният секретар Кристофър, военният министър Пери. Така че ако се абстрахираме от личността на автора, пред нас в напълно откровен и открит стил са американските възприятия за Балканите, американската позиция за конфликта в Босна и американските методи за неговото разрешаване. Само на пръв поглед книгата описва главно драматични събития от близкото минало. Всъщност тя е много повече послание към нашето, заредено с взрив, настояще. И от нея могат да се направят поне няколко поучителни извода.Първият е за доста изкривената представа, която висшите цивилни и военни кръгове в САЩ имат за сърбите, а хвърляйки поглед към събитията в Македония, изглежда и не само за тях. Тази представа е далеч от елементарната потребност за обективност и равнопоставеност, от уважението към даден народ, независимо какви качества и недостойнства имат неговите политически лидери.Вярно, Холбрук предпочита да пише повече за босненските сърби и често привежда думи на свои колеги, за да не излезе, че само неговите оценки за този етнос са така негативни, но, общо взето, сърбите са обрисувани като помиярите и вонящите скунксове на Балканите, хора с гаден външен вид, твърдоглави и склонни към празни театрални декларации, но в крайна сметка в основата си грубияни, имащи респект единствено към силата или към недвусмислената и достоверна заплаха тя да бъде използвана, зле обучени разбойници и престъпници. Слаба утеха е за западните ни съседи, че дипломати като Холбрук може би мислят така въобще за народите от нашия регион, като смятат, че отмъщението е централна съставна част от духа на балканското общество, че балканските лидери разбеснеят ли се, имат нужда от външен надзор, за да се възпрат от самоунищожение.Книгата създава печалното впечатление за практически пълната неспособност на САЩ да бъдат безпристрастна трета страна в който и да е конфликт. Склонността на американската дипломация да вижда нещата в двумерната скала на черното и бялото, на виновните и невинните, на праведните и грешните, създава някаква странна визия за света. За да бъде получена подкрепа в тяхното общество за някакви външнополитически действия, САЩ трябва ясно да идентифицират кои са добрите и кои - лошите, кои - нашите, и кои - чуждите. В Босна Америка е изцяло на страната на бошняците - мюсюлмани, и си затварят очите за всичките им не съвсем лицеприятни действия и деяния. Враговете, при това еднозначно, са сърбите - православни. Хърватите - католици, в случая са главно допълнение към пейзажа, на което се гледа преднамерено като на инструмент за постигане на базисните цели на бошняците от една страна, и на САЩ - от друга. Понеже войната между тези три религиозни общности дълго не дава резултат и се плаща с цената на десетки хиляди жертви, се налага две от тях да бъдат насила обединени срещу третата. Затова Туджман си отиде от този свят обвит със славата на баща на ново Хърватско, без на някой в САЩ да му е хрумнало да му търси отговорност за насилията, а Милошевич може да изгние в затвора в Хага. Затова и Изетбегович е описван от Холбрук с толкова силна симпатия.Дори да не познава в детайли американската дипломация, четейки книгата на Холбрук, човек би могъл да се досети за поведението на САЩ при кризите в Косово (вчера) и Македония (днес). Не бе логично да се очаква, че САЩ ще заемат в тях по-балансирана, равноотдалечена позиция, макар че и в двата случая терористи разкъсват плътта на държавата, а това означава, че срединната позиция малко или много е просто подкрепа за сепаратизма.Друг извод от книгата е, че за САЩ най-добрата държава на Балканите е разцепената на етнически чисти и обособени области (кантони), на която сетне ще бъде наложена възможно най-децентрализираната, хлабава и слаба форма на конфедерация между съставните й части. При това не е важно дали всяка от тия обречени на несъстоятелност части е с териториален интегритет или те приличат на мастилени петна по картата на анклави, съединявани с трудно защитими транспортни коридори.Териториалната цялост винаги е била допълнителен и мощен източник на национално единение, на чувство за общност. Тя е силен фактор за изграждане на ефективна система за национална сигурност, способна да функционира в автономен режим. Отделен от държавата - майка, населението върху всеки къс земя рано или късно започва да води свой живот, да се отдалечава от корена си, да става по-податлив на въздействие, да променя езика и нравите си, да губи идентичност, памет, същност, парадигма за съществуването си.Анализът на Да спреш една война рисува и твърде неутешителна картина за Европа като единно пространство с общи цели, ценности и идеали, за нейната способност да се еманципира от Америка. САЩ много трудно ще допуснат обединена, интегрирана, самостоятелна в своята външна политика и система за сигурност Европа. За САЩ Старата леля трябва да продължи да играе присъдружната си роля в опазване на лидерството на северноатлантическото пространство над останалия свят. За да се попречи на Европа да надрасне своята икономическа и физическа склероза, за да не се излекува тя от немощта при преодоляване на кризи, пряко засягащи сигурността й, е неоходимо постоянно поддържане на огнища на напрежение по европейската периферия. Балканите са перфектно място за такива огнища и не са потребни особени усилия, за да останат те хроническата ахилесова пета на Стария континент. Затова всеки конфликт в региона автоматически придобива инструментален характер - чрез активирането му с него може да се влияе върху Европа, да се източват нейни материални и морални активи. Стократно прав е Бжежински, като казва, че Балканите са приз в борбата за геополитическо превъзходство.И накрая, като прочете петия извод от книгата, на балканския човек му става ясно, че колкото и да се говори за нови видове и поколения войни, за настъпване на информационна ера във военното изкуство, за революция във военното дело, на Балканите поне още няколко десетилетия основен тип война ще си остане тази, водена чрез конвенционални средства и по конвенционален начин, подклаждана в определени моменти с действия от арсенала на тероризма и организираната престъпност. И че войната тук още дълго ще се води за територии или поне за влияние върху тях.Във всеки случай загуби ли някой територия на Балканите, 99.99% е сигурно, че никаква дипломация не би му помогнала сетне да си я върне чрез преговори. Холбрук ни го подсказва с книгата си. А Югославия - със своята участ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във