Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХОЛАНДСКИ ИМПРЕСАРИО СЪДИ РУСЕНСКАТА ОПЕРА


Петер Улте, директор на холандската импресарска агенция
Ню стейдж, съди Русенската опера, т.е. Министерството
на културата, т.е. българската държава, за 200 хил. щ. долара
- компенсация за пропуснати ползи.


Каква е историята? Сметката на Улте е просто и логично
направена - в България има добре изградена система от оперни театри,
силни певци, великолепни хорове, добри музиканти и диригенти.
В Холандия тези неща липсват, но пък са налице около 200 добре
оборудвани с електроника, компютърна техника и всичко необходимо
зали за спектакли. Тези дадености са напълно достатъчни, за да
се осъществи така необходимата интеграция, която политиците ни
наричат пътя към Европа и продължават да се оглеждат
за ориентирите му.


Още преди четири години холандският импресарио организира
първото турне на Русенската опера, която за 45 дни изнася 43 спектакъла
при голям успех. Пътят за следващите гостувания е широко отворен,
увеличава се и броят на заявените спектакли. На пръв поглед изглежда,
че проблемът за оцеляването на колектива в условията на преход
и нищожни бюджети за култура е решен. Но деловият холандец Улте
не познава манталитета на българите. Съпротивата на пренебрегнатите
срещу можещите не спира пред нищо: обвинения, доноси, политически
инсинуации, намеци за тайна приватизация... В употреба влизат
всички онези понятия, които битуват в медийния речник на нашите
политици.


Петер Улте бързо разбира, че трябва да намери законов
изход от неустановеното положение и разгорелите се страсти. Той
предлага на акционерен принцип да се извърши приватизация на операта
и някои други музикални институти в града, като с дялово участие
се ангажират и общината, и Министерството на културата. От кметството
също предлагат проект: общината да поеме на своя издръжка четирите
държавни института, сред които и операта. София мълчи!


В скоби следва да вметнем, че по килватера на холандеца
тръгнаха и други мениджъри. С Пловдивската опера работи италианецът
Привитера, със Софийската опера се сдружи Бразилия (културното
ведомство, банки, фирми). Моделът, очевидно довел до добри резултати,
постепенно се разпростира върху цялата страна. Погледнато от друг
ъгъл, картината изглежда така: за приватизацията на някои от българските
културни институти чужденците се натискат, а ние се дърпаме с
бедняшка гордост. За редица промишлени предприятия кандидатите
за приватизация все още се издирват. Заключението се натрапва
от самосебе си.


По стар навик в Министерството на културата търсят
решение на проблема не чрез радикални действия, а чрез персонални
промени. За нов директор на операта в Русе е назначен чудесният
диригент и специалист в оперното изкуство Михаил Ангелов. Само
че проблемът не е творчески, а организационен, мениджърски и дори
търговски, т.е. изискват се набор от съвсем други умения и таланти.
Казано по друг начин - министерството отлага решаването му за
неопределен период. Но Петер Улте е делови човек и не желае да
чака. През лятото на тази година той и Евростейдж
регистрират асоциация Дунавска опера - Русе, с която
ще се работи за създаване на спектакли с международно качество
в Германия, Франция, Холандия, Португалия и България. Ефектът
е поразителен - близо 3/4 от трупата на Русенската опера напуска
гаранцията на своите 120 хил. лв. месечна заплата и отива на свободния
пазар в Дунавска опера. Изборът на артистите, хористите
и музикантите е недвусмислен. Приспособяването към пазарните условия
е факт. Гаранциите са само в собствения талант, труд и неговото
качество, а те вече са оценени по европейските сцени.


Аргументите на ответната страна, на държавния
институт, са изтъкани от носталгия, наивни намерения и възрожденски
патос. Беше време, когато... Свърши това време! Четиригодишната
неспособност на Министерството на културата да реши въпроса подсказва,
че този държавен орган като че ли още не е наясно с реалностите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във