Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХОЛАНДЦИ ЧУКАТ НА ВРАТАТА НА КЦМ

Всеобщо e мнението, че зеленчуците, които се произвеждат в замърсените райони около пловдивския Комбинат за цветни метали, не се пласират на околните пазари, тъй като хората познават по лице тукашните земеделци, върху чиито земи е построен заводът. Затова и те продават доматите и краставиците си в столицата на нищо неподозиращите софиянци.


Допреди десетина години комбинатът беше на мушката на всички заради това, че е основният замърсител на околната среда в района. Напоследък обаче дори жителите в града на тепетата не се оплакват много - причината е, че КЦМ е най-голямото работещо предприятие в областта. Затова пловдивчани вече сговорчиво търпят последствията от дейността му.


Надеждата е, че тази ситуация ще се промени след усвояването на отпуснатия от Японската банка за международно сътрудничество екологичен заем на стойност 52 млн. щ. долара. Досега от него са изразходвани 20 млн. щ. долара, а цялата сума ще бъде изхарчена до края на 2002 година. Този кредит най-вече плашеше кандидат-купувачите, което забави преговорите за приватизацията на комбината, въпреки че условията по него са доста изгодни. Парите ще се връщат през следващите двадесет години при лихва от 2.7% годишно. Купувачът на завода - РМД КЦМ-2000, все пак преодоля колебанията си и пое задължението да обслужва заема.


Новите собственици на 80% от капитала на завода смятат да плащат следващите вноски по приватизационната сделка с печалбите от дейността му. Освен това мениджърите на дружеството смятат да отделят несвързаните с основното производство цехове в самостоятелни предприятия, които в бъдеще да препродадат на работещите в тях. Проблемът при тази схема е, че потенциалните купувачи нямат достатъчно пари. Затова ръководството на КЦМ вероятно ще използва познатата схема на разсрочено плащане.


Другият вариант да се привлекат пари за плащанията по приватизационния договор е да се предостави дял от РМД-то на чуждестранен инвеститор. Изпълнителният директор на комбината Никола Добрев вижда като най-вероятен партньор в това отношение холандската банка Трафигура бехеер. Тя вече е предоставила кредит на КЦМ-2000 за плащането на първата вноска от приватизационната сделка. Ако печалбата на КЦМ за 2000 г. не стигне на РМД-то да издължи парите по едногодишният кредит, холандците да придобият акции от дружеството и на практика да установят контрол върху цялото предприятие. В момента цените на произвежданите в КЦМ цинк и олово са високи, но ако тенденцията се обърне, заводът ще излезе на загуба. Така в един момент може да се окаже, че групата Трафигура непряко е използвала мениджърите на дружеството, за да го купи на разсрочено плащане, като при това - пак използвайки РМД-то, плати с компенсаторни инструменти.


Ако това наистина е така, ще се окаже, че КЦМ е попаднало в ръцете на сравнително малка групировка, търгуваща с цветни метали и суров петрол с персонал от общо 400 души. Миналата година дъщерната фирма на Трафигура, занимаваща се с търговия с петролни продукти, е сключила договор със суданското правителство да изнася 70% от добивания в страната суров петрол. По този повод компанията беше обвинена от правозащитни организации, че подпомага правителството в Судан в геноцида му срещу немюсюлманското малцинство в южната част на страната.


Поради стагнацията в българската икономика през последните десет години нашите предприятия намалиха значително поръчките си за произвежданите в Пловдив метали. В момента основен вътрешен консуматор на цинк е Кремиковци, а на олово - акумулаторните заводи. За сметка на спадналото търсене в страната КЦМ увеличи продажбите си в чужбина. Комбинатът сега изнася 80% от продукцията си главно в Европейския съюз. В по-малка степен олово и цинк се продават и в Източна Европа, Азия и Африка.


КЦМ купува оловно-цинкова руда от Горубсо и от рудник Осогово, при това - на по-високи цени от международните. Изгодата за пловдивския завод, смята Добрев, е, че в противен случай местните мини ще фалират, и дружеството ще остане изцяло подвластно на чуждестранните производители на руда. А то и сега е принудено да внася 80% от необходимата за производството му суровина предимно от балканските страни - Турция, Гърция, Македония и Румъния, заради кризата в рудодобива в системата на Горубсо. Освен това за постигане на по-добро качество на продукцията си КЦМ купува ограничени количества руда и от Перу и Канада. Според Никола Добрев обаче себестойността на извличаните метали не се оскъпява чувствително заради увеличения импорт.


В последно време КЦМ работи с почти пълно натоварване на мощностите заради добрата конюнктура на международните пазари на метали. Само за една година цените на цинка на Лондонската метална борса са се повишили от 970 щ. долара до 1190 щ. долара за тон. Подобно е движението и при котировките на оловото. Докато преди годината 1 т от този метал струваше само 400 щ. долара, сега цената му е вече 490 щ. долара. Очакванията са през 2000 г. КЦМ да произведе 60 хил. т олово и 45 хил. т цинк. Освен това годишно комбинатът добива и около 50-60 т сребро, което се изнася. В КЦМ се добиват и ограничени количества злато.


Продукцията на завода е регистрирана на Лондонската метална борса. Това е по-скоро гаранция за нейното качество, защото количествата, които се продават през тържището, са малки. По-голямата част от металите се пласират на базата на двустранни договори. Така според Добрев се постигат по-добри договорни цени.


Основният проблем на КЦМ е пласментът на сярна киселина, която е остатъчен продукт при производството на метали. Потребителите й по принцип са торовите заводи Агрополихим - Девня и Агробиохим - Стара Загора. Старозагорското предприятие обаче не работи от години. Заводът в Девня пък беше приватизиран от консорциум между белгийския концерн Юнион миниер и българската фирма Хардланд инвестмънт. Както е известно, белгийците са собственици на медодобивния комбинат в Пирдоп, който също бълва огромни количества сярна киселина. Така пазарът на КЦМ в Девня е почти напълно отрязан. Мениджърите на комбината засега са намерили спасение в износа на киселина за средиземноморските страни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във