Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХЛАДНАТА СЯНКА НА ДЯСНАТА РЪКА

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровИзвестно е, че президентът Владимир Путин носи часовника на дясната си ръка. Часовникарските заводи даже изпробваха въображението си на тази тема. По жестовете на руския президент може да се узнае много. При срещите си в Русия той избягва да жестикулира. Просто във ведомството, в което е обучаван, не е прието да се маха много с ръка. Затова пък в чужбина Путин умело разиграва мимики и жестове. Наблюдателни експерти твърдят, че жестовете му силно напомнят жестовете на Горбачов от времената не перестройката. Те много се харчеха на Запад. Или учителите са едни и същи, или Путин възпроизвежда механично запомнени преди движения с ръцете. Най-често президентът движи показалеца на дясната си ръка. Даже когато той казва да, показалецът може да твърди тъкмо обратното. Когато произнася речи с програмно значение или предварително е подготвил интервюто си, руският президент държи ръцете си на кръст. Когато говори съвсем искрено, Путин често употребява израза всъщност или наистина. Когато прави пауза с дългото е...е...е, президентът или не е готов с отговора, или не би искал да каже това, което мисли. Често използва цитати от филми. Чуждестранната публика невинаги схваща докрай контекста им. Например знаменитата му реплика по адрес на чеченските сепаратисти: Аз ще те целуна след това, ако искаш, е фраза от известния филм Здравейте, аз съм вашата леля. Докато е завеждал Дома на дружбата в Германия, Путин е трябвало старателно да гледа съветската класика. Може би оттам му изплуват тези заучени или специално подбрани фрази. По времето, когато беше премиер, Путин обичаше да се превъплъщава - в летец, в моряк или пък да се преоблече като джудист и да излезе да се побори с местни запалянковци. Веднъж даже позволи млада самбистка да го прехвърли през рамо. Сега обаче джудото и самбото отидоха на втори план. По-често президентът се появява на ски. Вместо строгия костюм той често избира леките канадки и се смесва с публиката. Обича народните поговорки, макар че често ги редактира. Например той казва, че всички жени не можеш да нацелуваш, но си струва да опиташ. Галантността му към нежния пол също е подчертана. По време на срещите си в Ботлих (Дагестан), където жени с оръжие в ръка бранеха републиката от чеченските сепаратисти, Путин не скри че искал да разцелува мъжествените защитнички. Но го възпряло усещането, че може да не бъде разбран правилно по тези места. Обича кратките отговори. В чужбина го попитаха за нарушаването на човешките права в Чечения. Чии именно права? Конкретно! Имена! Фамилии! Явки!, отвърна с полушега той. Путин не крие емоциите си, когато смята, че към него или страната му се отнасят с предубеждение.Той не бърза да се намесва, дори когато го призовават към това. Когато през януари 2000 г. основните фракции в Държавната дума бойкотираха заседанията на парламента заради преизбирания по внушение от Кремъл председател Генадий Селезньов, Путин търпеливо изчака страстите да се охладят. Той не се намеси и когато разгневени същите фракции предизвикаха през април 2002 г. ситуация за оставка на същия Селезньов. На разстроения парламентарен председател пък бе обяснено, че това са вътрешни проблеми на парламента. Президентът Путин не крие емоциите си, когато е недоволен. Например той разкритикува преди седмица правителството заради скромните му амбиции. Кабинетът на премиера Касянов предложи икономически растеж около 3.5% през близките години, докато Путин и съветникът му Андрей Иларионов искат 8 процента. Целта е да се догонят поне последните страни в ЕС. Например често се цитира Португалия. Амбициите на Путин очевидно изпреварват амбициите на екипа му. Веднага след острите му реплики се появиха предположения, че правителството няма да изкара дълго. Такива политически внушения обаче минават покрай ушите на президента. Той не бърза никога с кадровите решения.Първото си послание на 8 юли 2000 г. Путин отправи в условията на силна децентрализация на властта. На 3 април 2001 г., когато отправи второто си послание до Федералното събрание, Съветът на федерацията вече не беше щаб на всесилните губернатори, но и големите финансови гиганти не бяха в ръцете на доверени нему лица. Сега олигарсите и губернаторите са кротки, Газпром и Централната банка са под контрол, а средствата за масова информация се държат почтително с властта. Рейтингът на Путин упорито се държи на най-високата точка. Строителните работи по пирамидата на властта още не са завършени. Ръката на Путин се чувства навсякъде. Старото пакетно споразумение в Държавната дума е преразгледано. Комунистите загубиха ръководната си роля в парламента, като успяха да запазят позиции само в два от предишните девет парламентарни комитета. Според някои разработвани сценарии, от сегашните 28 парламентарни комитета ще останат 12 или 14. В перспектива двете палати на Федералното събрание вероятно ще бъдат подчинени на председателя на Съвета на федерацията Сергей Миронов, който може да стане първи вицепрезидент. Говори се, че ще има няколко вицепрезиденти, а сегашният председател на Думата ще загуби пълномощията си на трето лице в държавата. Вероятно занапред губернаторите ще бъдат назначавани. Но ще става политически коректно. Президентът ще внася в Законодателното събрание няколко кандидатури. Събралият най-много гласове кандидат ще бъде назначен на съответния пост. Ще бъде ликвидирана и т.нар. система на двата ключа. За да получат лиценз за разработката на дадено местонаходище, досега компаниите трябваше да получат съгласие от Москва и от местния губернатор. В бъдеще всичко ще решава Министерството на природните ресурси. По този начин местните ръководители ще загубят още един от механизмите за влияние върху стратегията на реформите. Повечето експерти смятат, че политическите реформи сега изпреварват икономическите. Затова вероятно усилията през тази година ще бъдат хвърлени за ускоряване на икономическия растеж. Путин практически няма проблем да прокара и най-радикалните си виждания. Опозицията е изкарана от парламента, ролята на политическите партии е слаба, изборите са далече. Ако държавните разходи бъдат съкратени до 1% от брутния вътрешен продукт, със същия процент могат да бъдат съкратени и данъците, смята президентският съветник Андрей Иларионов. Неизбежно ще бъде съкратена и бюрокрацията. Това може да даде голям ефект. Споровете между Кремъл и правителството върху начините за постигане на икономическият растеж не са приключили. Но философията на промените е формулирана. Политиката трябва да доведе до успех, а гражданите трябва да почувстват, че живеят по-добре. Черната, или както я наричат в Русия лявата икономика, трябва да отстъпи, ако не иска да попадне под дясната ръка на Путин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във