Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХИТРИ ИГРИЧКИ В СЕЗОНА НА ХВАЛБИТЕ

В началото на септември започва политическият сезон. Всички очакваме много политика. Но получаваме малко. Защото всеки път очакванията ни се сблъскват с реалните действия на политиците. А те и тази година показаха невъздържаността си по отношение на историята. Показаха, че като малките деца са неспособни да се концентрират върху важните неща от всекидневието и бъдещето ни за сметка на емоциите.И така, политическият сезон пак започна с овехтелите вече спорни теми на септември: Тодор Живков и Девети. За социалистите това са символи и част от собствената им история. Разбираемо е защо те празнуваха. Донякъде е разбираемо и защо десницата реагира остро, и защо се опитва да експонира този ден единствено чрез образа на комунистическата репресия. Спорът обаче не е просто в символиката. Става дума за това, как се прави политика. Ако изключим популярния сръбски виц по този повод, политика се прави предимно с действия и ценности. И понеже практическата политика става все по-рядка, а ценностите не изобилстват, напред изличат техни заместители. Така политиката ни се превръща в ерзац. Безсилието на политиците да представят своите предложения - все пак сме в предизборна година и очакваме това вече да се случва, ги отвежда направо в зона, пълна с парадокси. Първият от които е, че хора, призвани от собствените си институционални постове да не се занимават с политика, настойчиво диктуват политически позиции. Тандемът секретар на МВР - главен прокурор би бил много полезен, ако беше формиран с цел битка срещу престъпността. Обаче не - той възникна с цел битка срещу съдебната власт. Нещо повече, главният прокурор обвини съда, че не се бори с престъпността, когато на всеки нормален човек е известно, а така казват и законите, че съдът трябва да отсъжда. Съдиите във всяка демократична страна са арбитри, а не екзекутори. Досега се питахме дали подобни действия не са израз на желание за силна ръка в управлението. Но аз се питам в каква страна си мислят, че живеят тези двама чиновници - разбирай държавни служители - щом си позволяват подобни изявления. Кого трябва да сезираме за нарушаващите всякакви права на граждани изказвания на висшите чиновници, чиито заплати плащаме ние като данъкоплатци? Кой ако не политиците могат да поставят нещата по местата им. Но това не се случва. Партиите мълчат. Няма декларации. Народното събрание също не се интересува. Какво ги вълнува?БСП беше затънала в организирането на празник за 9 септември. Поради което вероятно не разбрахме много за отношението й към текущите скандални изявления, точно както не чухме нищо по повод антициганските апели на Тренчев. Но пък слушаме купища приказки за бъдещото коалиционно управление и за усиленото търсене на министър-председател. Честно - комбинацията между двете теми не е най-сполучливият ход в изграждането на образа на едно бъдещо успешно ляво управление.СДС продължава да се носи по течението. А Софиянски не намери друг начин да покаже лоялност на софийските си партньори освен, като позволи засичането на двата актива пред НДК - едните отиващи за концерт, прославящ битката срещу фашизма, другите - на митинг за припомняне на битката срещу комунизма. Което си е опит за въздействие върху емоциите с цел постигането на малко съмнителна идентичност. Единственото любопитно в случая бе дали този поизмислен леко конфликт ще е достатъчен, за да се съберат на едно място лидерите на десницата. Макар и това да няма особено значение. Защото стана видно, че ДСБ търси друга идентичност. Те работят с други символи. Не искат да са само борци срещу комунизма. Искат да са борците срещу тероризма и мафията. След като нахрани магарето, Костов се зае да прави политика с пропуканите стени на оградата си. Първо, напомни ни каква къща и каква ограда има. Хубава къща и хубава ограда. Не знам обаче дали на българския избирател няма да му се зловиди от това. Но знам, че за политиката е вредно да се гради популярност върху подобни действия. И да се иска специална защита за политици, специални наказания за посегателство срещу тях. Та нали политиците са просто нашите представители във властта. Те са обикновени граждани. Следователно те могат да бъдат спокойни за себе си и семействата си само ако осигурят възможност всеки гражданин да е спокоен. Ако наложат правовата държава. А тя не се постига с привилегии и изключения за политиците.ДПС се е заело с етническия модел и венцехвалене на собствената си роля и значение в българската политика. Докато другите отчитаха и говореха за тази роля, беше несъмнено, че има такава. Сега, след като те говорят за това, идеята една партия да си приватизира столетната традиция на съжителство на етносите в България започва да звучи съмнително. На какво дължим това е дълга тема, а и в. БАНКЕРЪ си направи труда да я аналазира в миналия си брой. По-важното в случая е, че ДПС е управляваща партия и е редно от нея да слушаме постоянен отчет за това какво върши и защо не е свършила някои неща в управлението на страната, да обяснява какви са резултатите от това управление и защо са такива. Вместо това отново ни сервират ерзаци в образа на някакъв етнически модел. Какво мислят в партията за нещата, дето стават по света и у нас, обаче така и не става ясна.Колкото до НДСВ, там цари единствено притеснението да не сбъркат в последните си крачки. Всеки министър е оставен на личен Пи Ар - кой както успее да се популяризира, така и ще си заработи мястото в бъдещите листи. Министър-председателят внимава да не настрои някого срещу себе си и така да се прости с образа на национален обединител. Поради което националните спорове минават встрани от него. Равносметката е, че като няма автентично политическо предложение, работи се с каквото има. С други думи - липсата на политика напълно е заместена от игра с емоциите и страстите. И най-големият парадокс в това отношение си остава Народното събрание. Там като че ли времето и пространството са други. И то все повече заприличва на онези къщички за кукли, които нямат стени и всеки може да поставя куклите в различни ситуации и да разиграва различни сценки. Може би затова политиката в България продължава да се възприема от избирателите като куклено представление - някой явно стои зад паравана и дърпа конците на едни измислени герои, нямащи нищо общо с реалния живот. Единствената хубава новина е, че изборите наближават. Лошата е, че те могат да подменят само куклите. ТПС: Българската левица и българската десница изиграха традиционния спектакъл на противопоставяне, посветен на 9 септември. Този път за шейсетгодишнината от събитията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във