Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХИЛЯДИ ТОНОВЕ ПШЕНИЦА ПОТЪВАТ В ЗОНАТА НА ЗДРАЧА

За първи път тази година Министерството на земеделието и горите публикува обемист документ, озаглавен Ситуационно-перспективен анализ на пшеница за 1998/1999 и 1990/2000. Целта на доклада бе да даде точна и изчерпателна статистика за производството и търговията със зърно. Независими експерти обаче веднага откриха в него един съществен парадокс, свързан с оценката на общия обем на реколтата за 1999 г. и общия размер на засетите площи. Според Министерството на земеделието миналата година от 11 134 хил. дка са прибрани 3124 хил. т пшеница. Специалисти от бранша, между които и представители на фирмите износителки, не оспорват общия размер на добивите, но смятат, че са били засети едва около 10 000 хил. декара. Тази оценка може да бъде приета за достоверна, тъй като докато земеделските чиновници се интересуват преди всичко от общото количество пшеница и средния добив на един производител, то частните търговци имат по-добър поглед върху размера на засетите площи.

Откъде идва разминаването?

Хипотезата е, че при запитване част от големите арендатори и от кооперациите са декларирали по-ниски добиви, за да не платят ДДС върху неотчетеното количество. Укритата пшеница се продава на мелниците от частни лица, които не са задължени по ДДС. След изкупуването и тя се отчита и така общата сметка за обема на реколтата се оказва вярна. По данни на земеделското ведомство 99.2% от площите с пшеница у нас са съсредоточени в стопанства с площ от 1000 до 25 000 декара. А това означава, че почти без изключение пласираното у нас зърно трябва да бъде обложено с ДДС. За мащаба на измамата дава представа следната сметка. От фантомните 1134 хил. дка (разликата между 11 340 хил. дка, отчетени от МЗГ и частните оценки за 10 000 хил.) са произведени 318 хил. т пшеница при среден деклариран добив от 280 кг на декар. При текущи цени от 180 лв. на тон това прави 57.240 млн. лева. А загубата на бюджета от несъбрания ДДС върху тях е около 11.4 млн. лева.


По-тревожни обаче са данните от доклада на земеделските експерти, свързани с

качеството на реколтата

Седемдесет и един процента от прибраната миналата година пшеница е от т.нар. III група. Това означава, че не може да се използва за производство на хляб. Износът бе спасен единствено благодарение на това, че за Индия заминаха 300 хил. т зърно. Поради по-ниските изисквания на този пазар бяха продадени смески между пшеница с хлебопекарно и фуражно качество. Аграрните експерти са единодушни, че провалът на реколтата се дължи преди всичко на това, че голяма част от засетите площи не са третирани с торове и пестициди. Влияние е оказало и използването на некачествено зърно за посев. Според земеделското министерство след есенната сеитбата през 1998 г. едва 6% от площите са третирани с изкуствени торове. Данните са шокиращи и отговарят по-скоро на нивото на селското стопанство в изостанала африканска държава. Само част от големите частни арендатори спазват всички агротехнически мероприятия. Средният им разход е около 42 лв. на дка, без да се смята арендата. Но при добиви от около 400 кг на дка, себестойността на тон пшеница им излиза 105 лева. А това означава, че даже и да пласират всичкото зърно още през лятото, солидната им печалба е гарантирана. За бедните земеделски кооперативи евтиното излиза скъпо, защото поради ниските добиви често са принудени да продават с нулева печалба.


Миналата година

държавен фонд Земеделие

одобри шест кредитни линии за финансиране на сеитба'99. Но размерът на усвоените средства сочи, че сериозната подкрепа на земеделието от страна на държавата още е само едно добро пожелание. Отпуснатите пари за закупуване на хербициди стигат за обработка на 1244 хил. дка, или около една десета от засетите площи. Теглени са кредити за качествени семена за посев на стойност 5.8 млн. лева. Тази сума стига за засяване на около 1000 хил. дка, или отново около 10% от орната земя. Вероятно същото е положението и при стоковите кредити за изкуствени торове. Ясно е, че стопаните, които не са успели да се доберат до средствата на фонд Земеделие, пак ще се спасяват поединично, а голям дял от новата реколта ще се използва само за фураж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във