Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХИЛЯДА И ЕДИН ПРИНЦА

На пръв поглед смъртта на саудитския крал Фахд и възцаряването на брат му Абдула не изглежда като събитие, което може да разклати установения световен ред. На мястото на един брадат старец с чаршаф и прозападни убеждения идва друг брадат старец с чаршаф и прозападни убеждения, пошегува се един английски журналист. При това да се говори за смяна на властта е преувеличено, защото на практика Абдула управляваше страната още откакто височайшият му брат получи инсулт през 1995 година. Основните приоритети в политиката на кралството си остават същите - тясно приятелство със САЩ, поддържане на високи цени на петрола и предпазливо реформиране на свръхконсервативното саудитско общество. Икономиката на страната процъфтява - отчасти заради прилива на петродолари, отчасти и защото антиамериканските настроения след 11 септември накараха много саудитски милиардери да изтеглят капиталите си от Запада и да ги вложат в родината. Дори борбата на Рияд с тероризма се оказа неочаквано ефективна - само за две години 23-ма от общо 26-те най-опасни екстремисти бяха ликвидирани от тайните служби. Само две неща развалят тази картинка на пълно спокойствие - рождената дата на новия монарх и зловещият брой на най-близките му родственици. Абдула е на 81, само с година по-млад от покойния си брат. Той е петият син на основателя на кралството Абдул Азиз, който се качва на престола. На опашката след него има още около трийсетина. Общо старият крал е имал 45-има синове от 22 различни жени. Те на свой ред също са се потрудили доста за разрастването на рода на Сауд. Днес той наброява 7000 души, сред които само потенциалните престолонаследници са над хиляда. Като се има предвид, че официално обявеният наследник на Абдула - досегашният министър на отбраната принц Султан - е роден през 1928 г., не е трудно да се предвиди, че на саудитската кралска фамилия й предстои ожесточена борба за власт в сравнително близкото бъдеще. Всъщност тя дори вече е започнала. Кралското семейство е саудитският вариант на политическа партия - лидерът може и да се смята за абсолютен монарх, но трябва да управлява с консенсус, отбеляза един известен арабски коментатор. В момента в тази партия има две основни крила. В центъра на първото бяха покойният Фахд и шестимата му пълни братя - деца на Абдул Азиз от любимата му жена Хуса от рода Судаири. Седемте Судаири бяха най-сериозната сила в саудитския политически и икономически живот повече от две десетилетия. Сега групата се обединява около новия престолонаследник Султан и сина му Бандар, дългогодишен посланик във Вашингтон и близък приятел на семейство Буш. Другата фракция е тази на сегашния монарх Абдала и двамата му племенници - министъра на външните работи Сауд ал-Фейзал и Турки ал-Фейзал, който дълги години оглавяваше разузнаването, но ненадейно напусна поста десет дни преди атентатите в Ню Йорк. Мястото е вакантно и до днес, а междувременно Турки бе назначен за посланик в САЩ вместо братовчед си Бандар - ясен знак, че новият крал иска да се отърве от поддържниците на стария. Наблюдателите са категорични, че между Абдала и Султан цари дълбока лична неприязън, затова не е изключено кралят да си избере нов наследник, щом се почувства достатъчно силен да предизвика Судаирите. От доста по-голямо значение за бъдещето на страната обаче е кой ще е третият човек във веригата - наследникът на наследника. Дали Абдула ще се спре на още някой от престарелите си братя, като например консервативния принц Найеф, или най-после ще допусне до властта и някой по-млад, от поколението на внуците? Ако не го стори, никак не е изключено те сами да сторят необходимото. Помни се примерът с крал Фейзал, който бе убит през 1975-а от един от собствените си племенници. Не е ясно и доколко новият монарх, който иначе е известен с напредничавото си мислене, ще е в състояние да продължи реформирането на саудитското общество. В края на краищата не е никак лесно да си реформатор в една земя, където спазването на традициите се смята за най-голяма добродетел. Пък и възходът на дома на Сауд започна тъкмо от съюза между племенния вожд Мохамад бин Сауд и религиозния водач Мохамад бин Абдул Уахаб. Този брак по сметка с уахабизма (най-консервативното течение в исляма, от чиито по-крайни форми произлиза днешният екстремизъм) служеше добре на саудитската династия чак до 80-те. Но горчивият опит с Осама бин Ладен и Ал-Кайда би трябвало да е убедил управниците, че толерантността към екстремизма в един момент вече заплашва и собствената им власт. От друга страна, всякакви опити за бързи реформи ще доведат само до нов разцвет на този екстремизъм. Така че Саудитска Арабия още дълго ще си остава встрани от американския поход за налагане на световната демокрация. Впрочем това не тревожи особено хората във Вашингтон. Карл Роув, главният съветник на Буш, винаги отговаря по един и същи начин на упреците, че Америка разчита на един толкова различен от нея съюзник. Той просто повтаря думите на Кисинджър: Странните времена изискват странни приятелства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във