Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХЕМ ЧИСТО, ХЕМ БЪЛГАРСКО


Няма спор - в Лас Вегас разбират от хазарт! И тези,
които са работили върху новия, пети поред, законопроект за организирането
на хазартните игри у нас, не са сгрешили, черпейки с пълни шепи
от богатия опит на щата Невада. Във всеки случай взаимстваното
от Америка не омаловажава, а по-скоро засилва достойнствата на
нашия проектодокумент. Проблемът е, че на моменти
съставителите му се се поувлекли, позабравили са за тънката
разлика между Лас Вегас и нашата действителност, а в други случаи
изкуствено са пришили неща, които звучат чуждо както
на фона на общия текст на проектозакона, така и на логиката.


Добре е, например, че ясно и точно са определени
критериите за отделните физически и юридически лица, имащи право
да организират хазартни игри. Явно е намерението да се изчисти
бизнесът от криминогенни елементи. Оператори на хазартна дейност
не могат да бъдат хора и фирми, укривали от данъчно облагане доходи
и сделки, или за които е налице информация, че са свързани с подготовката
и извършването на престъпления от общ характер.


Хазартът ще е бизнес, позволен за български търговски
дружества, които отговарят на изискванията на закона, а игралните
автомати ще са достъпни дори и за еднолични търговци. Хазарт може
да организира и държавата, но само за подпомагане на спорта, културата,
здравеопазването, образованието и т.н.


Логично звучи и изискването игрални казина да се
отварят само от акционерни дружества или дружества с ограничена
отговорност с капитал, не по-малко от 500 млн. лева. В края на
краищата все някога и у нас трябва да се разбере, че хазартът
е сериозен бизнес, който изисква и сериозни инвестиции и сериозни
гаранции. Именно поради това, меко казано, учудване предизвикват
ограниченията за чуждестранното участие, предвидени в чл.6 на
законопроекта. В капитала на търговските дружества, занимаващи
се с хазарт, пряко или опосредствено, то не може да бъде повече
от 30 на сто. От една страна, искаме чисти пари в тази дейност,
а от друга, да са чисти и български, при това не по-малко
от 70% от тях. Интересно дали с това изискване не се цели да се
запази сегашното статукво на хазартния пазар у нас, или пък то
е някаква своеобразна защита на местните инвеститори? Как иначе
да си обясним критерия, който налага чуждестранното участие да
е точно 30%, след като според разпоредбите на българския търговски
закон тези проценти не представляват нито блокираща квота, нито
мажоритарен дял? Кой чужденец би вложил 150 млн. лв. в капитала
на дружество, в което ще бъде безгласна буква? Едва ли съставителите
на проектозакона не си дават ясна сметка, че при това ограничение
нито една авторитетна чуждестранна компания, занимаваща се с хазартни
игри, няма да стъпи в България. А може би това е целта?


Всъщност чл.7 на законопроекта допуска известна възможност
чуждестранното участие да бъде и повече от 30 процента. Но само
в случаите, когато дружествата, организиращи хазартна дейност,
с изключение на притежаващите игрални казина, реинвестират в страната
най-малко 50 на сто от печалбата след данъчно облагане до края
на следващата финансова година. Другият вариант е да инвестират
за организиране на дейността на дружествата на територията на
Република България средства в размер на 10 млн. щ. долара и осигурят
не по-малко от 1500 работни места. Така и не се разбира
дали става дума за еднократна инвестиция, която след това ще служи
на чуждестранния инвеститор като индулгенция за години напред,
или той ще е принуден периодично да плаща лепта за по-голямото
си участие. Очевидно е обаче, че и в единия, и в другия случай
вместо да прескача тази висока летва, всеки нормален човек с интерес
към хазартния бизнес ще вземе самолета за Лас Вегас. Освен, разбира
се, ако някой не го убеди и не му покаже в кой край на нашата
страна може да открие игрална зала с 1500 души персонал (колкото
са работещите в Софарма).


По-различно стои въпросът с казината. В проектозакона
е записано буквално, че Чуждестранни лица имат право да
притежават повече от 30 на сто от капитала на хазартно дружество,
организиращо игри в игрално казино към хотел, ако дружеството
е закупило или построило хотел с категория четири и повече звезди.
Това, че хотелът може да е в Луковит или Горна Диканя, а казиното
в четиризвезден хотел в София, изглежда, не смущава авторите на
този текст. Важното е да имаш хотел, за да имаш казино, или пък
обратното - ако имаш казино, си длъжен да имаш и хотел. Странното
е, че в чл.5, ал.3 същите автори предупреждават организаторите
на хазартни игри, че не могат да се занимават с друго освен с
хазартни игри и помощни и спомагателни дейности към основната
дейност. Изглежда, управлението на четиризвездния хотел
в конкретния случай се възприема просто като занимание, съпътстващо
или допълващо работата в казиното. Слава Богу, че този път не
се изисква осигуряването на 1500 работни места, защото и за седемзвезден
хотел в щата Невада те като че ли са малко множко.


Възможно е утре или вдруги ден да ни бъде обяснено,
че е световна практика операторите на казина да се задължават
да операторстват и хотели. Защо обаче у нас те са
единствените участници в хазартния бизнес, изключени от формулата
да реинвестират в страната 50 на сто от печалбата си? И не се
ли нарушава с тази разпоредба Конституцията на България?


Всъщност не е задължително, когато се взаимства от
един чуждестранен закон, той да се преписва изцяло. Нормално е
при преписването да се включат ограничения и изисквания, съобразени
със законодателството, особеностите и условията в държавата. С
какво обаче са съобразени посочените ограничения точно за чуждестранното
участие в хазартния бизнес? Може би със завареното положение,
с нечие лоби? Или пък със сметки за бъдещото? А може би с договореностите
с МВФ за изравняване на условията за местни и чуждестранни инвеститори
и премахване на преференциите за чужденците?


Колкото до опасенията за изтичането на
големи печалби в чужбина, те биха били съвсем основателни, ако
не се предлагаше двустепенна система за надзор, която да защитава
държавните интереси в този бизнес. Но ако някой смята, че Националният
съвет по хазарта, който според законопроекта трябва да се създаде
към МС и Дирекцията за контрол на хазарта към Министерството на
финансите, няма да се справи с тази задача, по-добре е държавата
да не хаби чиновници и да се откаже от Ласвегаските експерименти.
При държавния монопол върху хазартните игри няма хотели, хотелчета
и всякакви други фасони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във