Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХАРАКАТ-БАРАКАТ ВМЕСТО ПЕТРОЛЕН ДЖИХАД

Харакат-баракат-
Щом има движение, значи нещо става, коментирал лаконично
със старата арабска поговорка Саддам Хюсеин постигнатото с генералния
секретар на ООН Кофи Анан споразумение. Политически изолиран,
военно уязвен, Саддам се уповава само на един съюзник - времето.
И с негова помощ отново успя да избегне ударите на ракетите Томахок
и лазерно насочваните бомби. Компютърни астролози направиха още
преди Нова година графика на Саддам Хюсеин, на която ясно се вижда,
че той е активен в периода 20 януари - 20 март. Това бе използвано
и от Кофи Анан, за да форсира постигането на споразумението.


Как всъщност бе постигнато
това и чия е заслугата?


Всички замесени биха могли
да тръбят, че излизат като победители от тази криза: режимът на
Саддам отново не бе разклатен, президентът Клинтън се избави от
призрака на пристигащи в ковчези американски войници, арабските
лидери избягнаха опустошителна война, Русия, Китай и Франция запазиха
добрите си отношения със САЩ въпреки разногласията си около кризата.


Истинските задкулисни
мотиви обаче не са толкова еднозначни. Всъщност войната бе предотвратена
от икономическия разум. Вследствие на евентуални въздушни удари
от неосъществени проекти щяха да загубят всички: според изчисления
на сп. Asia week Ирак би загубил 10 млрд. долара, Русия - около
12 млрд., Франция и Великобритания - близо 10 млрд. долара. В
ролята на най-губещи обаче биха се оказали самите САЩ, които рискуваха
арабите да лишат западните финансови пазари от своите капитали,
оценявани на 600 млрд. щ. долара. Подобни заплахи отправиха и
ОАЕ, и Саудитска Арабия и вероятно натежаха за бързата развръзка
на дипломатическата игра.


Но има и други причини.
Проарабските вълнения в Египет и Йордания показаха подводните
камъни, пред които са изправени арабските ръководители, подкрепящи
Вашингтон. Саддам Хюсеин има аспирации да бъде считан за политически
лидер на всички мюсюлмани-сунити. (Неслучайно сега в Багдад се
строи най-голямата в света джамия, висока 200 метра.)


Опасността, която Саддам
създава за американците, може да се разшифрова с въведения още
от Кисинджър термин арабска специфика. За арабина
родината няма определено име, а представлява обобщено понятие
- умма - родината на всички араби, която не признава
граници. Управляващите режими на Арабския полуостров, представени
от саудитите, монарсите от Обединените арабски емирства, Катар,
Оман, по мнението на повечето от арабите, са нелегитимни. Това
са кланове, които по един или друг начин са успели да се доберат
до властта и процъфтяват благодарение на нефтените богатства,
принадлежащи на целия арабски свят. Тези държави, възникнали през
20-те години, са твърде неустойчиви. Границите между тях са прокарани
от офицерите от английското разузнаване генерал Клейтън и подполковниците
Хъмфрийс и Джейкъб, в съответствие с интересите на тогавашните
нефтени компании.


Неслучайно при предишната
война в Персийския залив Саддам Хюсеин искаше да си върне Кувейт
- територията, откъсната от англичаните заради прогерманските
настроения на Багдад през 30-те години.


Днешните арабски режими
по своята същност представляват компромис между няколко клана,
един от които контролира всички останали.


В Саудитска Арабия в последно
време особено се засилват позициите на ислямистите. Като се има
предвид, че престарелият саудитски крал Фахд ще остави след себе
си 5000 наследници принцове, логично е да се предположи колко
ожесточена ще бъде борбата за престола. Възможно е дори страната
да се разпадне. Ето защо Риад този път отказа да подкрепи идеята
за американски въздушен удар срещу Багдад. Жителите на Арабския
полуостров са недоволни също, че под натиска на САЩ цените на
петрола постоянно спадат и сега един барел суров нефт струва десет
долара по-малко, отколкото през 80-те години. От това само Саудитска
Арабия губи годишно 2.5 млрд. долара. Именно нестабилният поток
от петродолари разклати позициите на фамилията Фахд в Саудитска
Арабия.


С отслабването на нефтената
държавност се влошават и американските позиции в Персийския
залив. Поради това според думите на Каспар Уайнбъргър арабските
шейхове се отнасят все по-хладно към американците. Опитите на
Франция и Великобритания да установят по-близки отношения с нефтените
монархии бяха пресечени още в зародиш от Вашингтон и това е обяснимо
- известно е, че една трета от суровия нефт идва в САЩ от Персийския
залив.


Сега обаче Саддам Хюсеин
се опитва да наруши това статукво, като сключи фючърсни договори
с нефтени компании от Русия, Франция и Китай. Всъщност като че
ли именно Китай е страната, чието нарастващо влияние в района
най-много тревожи САЩ, макар тази тенденция да се открояваше още
през 80-те години. Още тогава 20% от китайския износ на оръжие
отиваше в Ирак, 18% - в Иран, 11% - в Саудитска Арабия и Египет.


Американските стратези
усетиха опасността Китай да сложи ръка върху богатите нефтени
находища. Енергодефицитната икономика на Китай ще се нуждае от
все повече петрол и според изчисленията на специалистите през
2020 г. ще достигне обема на потребление на САЩ. Естествено е
да се опита да се настани трайно в Персийския залив (най-вече
чрез тесни контакти с Ирак и Иран). Ирак е ключът към превръщането
на Китай в световна велика сила - твърдят от фондацията Карнеги
в своя последен доклад.


Само санкциите на ООН
забавят развръзката. Но, изглежда, прав ще бъде бившият главнокомандващ
съюзническите войски генерал Норман Шварцкопф, който пророкува,
че истинската криза ще настъпи именно след премахването на ограниченията.
Тогава Ирак най-вероятно ще се превърне в износител N1 на петрол
за Китай. Пекин е готов да вложи милиарди долари инвестиции, за
да използва Ирак като стартова площадка за реализиране на глобалните
си амбиции. Основание за подобни изводи дават сключените вече
няколко фючърсни договора между Багдад и Пекин, които ще влязат
в сила веднага след падане на ембаргото. Само единият от тях -
за разработката на петролното находище Ал-Ахдаб, е на стойност
1.8 млрд. щ. долара.


Именно сближаването на
Китай с Ирак и Иран подкопава американската стратегия в Персийския
залив. И заплахите за използване на тактическо ядрено оръжие бяха
насочени като предупреждение не толкова към Саддам, колкото към
петата ядрена сила в света - Китай.


Непредсказуемият характер
на тези отношения е една от причините, поради която Вашингтон
не настоява на всяка цена за отстраняването на Саддам от властта.
Ако това стане, Ирак може да се превърне във втори Афганистан
- страна с международно признати граници, но управлявана от политически
хаос с труднопредвидими последици. Колкото и абсурдно да звучи,
режимът на Саддам е най-стабилният засега в района и САЩ имат
интерес от това. Тъй като Ирак е също такова изкуствено образувание
като останалите нефтени монархии, и свалянето на Саддам ще има
верижни последици за целия район. Северната част на Ирак ще бъде
откъсната от кюрдите, южната ще побърза да се присъедини към шиитите
в Иран. Кюрдите след това ще предизвикат несигурност и в Иран,
където също има значителна кюрдска диаспора. Ще настъпи прекрояване
на старите арабски граници. А това би предизвикало петролен джихад
- което ще бъде равносилно на апокалипсис на съвременната цивилизация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във