Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГУБИ ЛИ ЛЕВИЦАТА ОТ КАРАНИЦИТЕ ВДЯСНО?

Надежда Михайлова започва разговори с Анастасия Мозер и Александър Праматарски за подписване на ново споразумение. Новината не е неочаквана - непосредствено след 14-ата конференция на СДС лидерите на БЗНС-НС и Демократическата партия обещаха да парафират нов договор със синята партия. Единственото условие беше преди това самите те да създадат своя отделна парламентарна група. На същата среща двамата обещаха още, че веднага след отделянето на депутатите от СДС ще прекратят съществуването на парламентарния съюз Обединени демократични сили (ОДС). Но само няколко часа по-късно стана ясно, че нямат намерение да удържат на думата си и дори влязоха в новото ръководство на обединението, формирано от съмишленици на Иван Костов. Така се оказа, че тринадесетте народни представители, които регистрираха група на СДС, на практика се отцепиха от ОДС. Хората на бившия премиер останаха в ОДС и не мислят, че подменят вота на избирателите, защото на парламентарните избори през 2001 г. СДС не се яви самостоятелно, а в коалицията ОДС. Решението на Анастасия Мозер и Александър Праматарски обаче да останат в ОДС, докато формират собствена парламентарна група, даде явен бонус на костовистите. Което в голяма степен обезсмисли твърденията им, че няма да се намесват в спора между Михайлова и Костов. Впрочем, запознати отдавна твърдят, че и двамата лидери симпатизират повече на т.нар. Г-29. Въпреки предпочитанията си обаче Мозер и Праматарски не могат да не подпишат ново споразумение със СДС. За това ги задължава членството на трите организации в дясната европейска партийна фамилия на Народната партия. Организацията на Стефан Софиянски, както и очакваната нова дясна партия, не могат да кандидатстват за членство в ЕНП, докато не са минали през ситото на парламентарни избори. И двете партии обаче имат сериозни намерения да кандидатстват за членство при първия удобен случай. Тези техни амбиции обаче могат да възбудят доста емоции в т.нар. българска десница. Проблемът е, че в ЕНП не могат да членуват повече от три партии от една държава. В момента това са СДС, БЗНС-НС и ДП. Ако друга българска организация кандидатства за членство, тя ще трябва да измести някоя от тях. Отгоре на всичко партиите членки имат право на вето върху подобни преговори. Но това се променя, ако кандидатстващата партия се окаже на последните избори с повече спечелени гласове от членуващите вече в ЕНП. Което е една от причините Иван Костов да настоява десните партии да се явят самостоятелно на изборите, а евентуални коалиции да създават едва след като са ясни резултатите от кампанията. Няма съмнение, че при подобна тактика и БЗНС-НС, и ДП ще изпаднат в много неудобна позиция. Затова е разбираемо желанието им да влязат в изборната надпревара в съюз с по-мощна организация. Въпросът е кой ще е съюзникът им. До парламентарните избори остава малко повече от година. Преди официалното влизане на страната ни в НАТО обаче не трябва да се прибързва с никакви прогнози. Факт е, че определени посолства, които винаги се опитват да влияят върху политическото развитие на България, все още не дават никакви индикации за пренареждане на партийния пъзел. Други пък напротив - активизираха доста дейността си именно в последните месеци, сякаш опитвайки се да изпреварят събитието. Така или иначе на 2 април, на специална церемония в Брюксел, страната ни официално ще стане член на Северноатлантическия пакт. Очаква се това да постави сериозен отпечатък и върху политическата ни система. Поради тази причина много наблюдатели предпочитат да изчакат с прогнозите си. Политиците също очакват събитието със смесени чувства. За някои от тях то може да означава и край на всякакви управленски амбиции. Други пък виждат своя шанс тъкмо в приобщаването на страната ни към общността. И все пак, за да стане ясно доколко влизането ни в НАТО ще се отрази на върху вътрешнополитическите отношения, е необходимо да се изчакат поне няколко месеца. Този срок съвпада и с предстоящото активизиране на всички партии заради приближаването на парламентарните избори. Много от анализаторите свързват случващото се днес в дясното пространство именно с тези процеси. Едва ли е случайно, че и отцепниците от СДС, и нововремците от НДСВ обявиха намерението си за създаването на нови партии точно в дните преди приемането на България в пакта. Всъщност именно десните политици са тези, които възлагат най-много надежди, че членството на държавата във военния съюз ще се отрази и на вътрешната политика. Което обяснява защо към десницата днес са насочени толкова много амбиции. До неотдавна в този политически ъгъл се разполагаха само ВМРО, ДП, БЗНС-НС и СДС. ДПС се кичи с етикета либерална, а с появата на НДСВ в либералния сектор десницата бе стеснена откъм центъра. На предстоящите избори към десните играчи ще се присъединят и ССД на Стефан Софиянски, партията на Иван Костов и организацията Новото време. Доста претенденти за иначе не толкова многобройните десни избиратели в България. Според едно от последните изследвания на електоралните нагласи, дясно настроени са малко над половината от българските избиратели, но повече от 30% от тях обявяват, че няма да гласуват. Това означава, че десницата ще трябва да си раздели малко над 2 млн. гласа. Ако около 30% от тях не гласуват, за прескачането на четирипроцентната бариера за влизане в парламента всяка партия ще трябва да спечели между 160 и 170 хил. гласа. Ако негласувалите са повече, границата може да падне и под 160 хиляди. И все пак тази бройка едва ли ще бъде достъпна за всички десни формации. През 2001 г. НДСВ спечели около 1.5 млн. гласа, а ОДС - над 800 хиляди. Никой не може да прогнозира как ще се разделят догодина тези гласове. Още повече че натрупаният опит показва, че в България има над 1 млн. избиратели, които винаги гласуват наказателно. Сиреч, вотът им е срещу управляващите и не е обвързан с конкретни политически ценности. Всички десни лидери вече са наясно, че им предстои трудна битка. Един от основните им проблеми е именно фактът, че повечето от тях не могат да претендират за този огромен наказателен вот който досега винаги е решавал изхода от изборите. Причините за това са поне две. От една страна, управлението в момента минава за дясно, а от друга - нито една от десните формации в опозиция не успява да се представи в общественото пространство като алтернатива на сегашното правителство. Всичко това очертава доста неблагоприятни прогнози и за старите, и за нововъзникналите десни формации. И тъй като не се знае дори колко ще се окажат десните играчи в последните месеци преди изборите, никой не бърза с крайните решения. Никой не смее да гадае и дали познатите имена на партии ще носят дивиденти или негативи. Надежда Михайлова и СДС вече заявиха претенциите си върху абревиатурата ОДС, но дори и те не са сигурни, че то няма да се окаже клопка в следващата надпревара.И въпреки многото неизвестни, в кулоарите вече се спрягат различни сценарии за бъдещите избори. Според най-разпространения за премиерското място се готвел Стефан Софиянски. За тази цел столичният кмет щял да търси подкрепата на СДС и това, което ще е останало от НДСВ. За благодарност синият лидер, независимо дали това ще е Надежда Михайлова или Петър Стоянов, можел да се надява да заеме мястото на Георги Първанов в президентството. Напоследък към техните амбиции започна да се прибавя и името на Симеон Сакскобургготски. Много политици предполагат, че той няма да се откаже лесно от политиката и вероятно след премиерския пост ще се устреми към старата си мечта да стане държавен глава. Запознати обаче твърдят, че тази схема е съставена доста фриволно. Те прогнозират, че Стефан Софиянски няма да бъде допуснат до премиерския постМного хора държали внушително количество компромати срещу него и нямало да допуснат издигането му. Трябва да припомним обаче, че същите закани се чуваха от левицата и преди местните избори, но в крайна сметка заветните документи така и не напуснаха секретните чекмеджета, а кметът запази поста си. От друга страна, няма съмнение, че колкото повече хора държат компромати за някого, за толкова повече той става удобен. Така че нищо чудно вместо заплаха компроматите да се превърнат в основен фактор за избора на Софиянски за премиер. Социолози твърдят, че в 40-ото Народно събрание нито една партия няма да има абсолютно мнозинство. Тъй като в България управлението не се приема като носене на отговорност, вероятността най-голямата партия в парламента да бъде оставена да направи сама собствено правителство е съвсем малка. Почти сигурно е, че който иска да управлява, ще бъде принуден да състави коалиционен кабинет и да подели властта и с други политически сили. По тази схема дори и при евентуална победа на левицата страната ни може да се окаже с десен коалиционен кабинет. Точно за това точат зъби и нови, и стари в десницата. Дали обаче няма да останат изненадани? Много е важно какъв курс ще избере след края на сегашния мандат Ахмед Доган. Той няма проблеми да влезе във всякакви коалиции - леви, десни, центристки - според обстоятелствата и според предлаганата цена. Социолозите обаче все още не могат да прогнозират дали гласовете му ще са достатъчни на левицата, за да състави кабинет. Поради тази причина и той не бърза да определи с кого ще играе и се опитва да флиртува и със социалистите, и със СДС. Най-малко засега се знае за поведението на отцепилите се от СДС. Те вече се самоопределиха като консерватори и това ги постави вдясно от СДС и ССД, но не внася повече яснота относно избора им на съюзници. Неслучайно освен Надежда Михайлова и Ахмед Доган засега никой не бърза да атакува новата формация. Напоследък даже се чува, че е възможен евентуален следизборен съюз между хората на Костов, на Софиянски и политици от НДСВ. В този момент всички предположения могат да бъдат определени единствено като спекулации. Как ще се развият отношенията в десницата ще стане ясно едва след създаването на новата консервативна партия и след като нейните лидери заявят ясно политическите си претенции. Дотогава неизвестните ще бъдат прекалено много, за да се градят каквито и да са прогнози.

Facebook logo
Бъдете с нас и във