Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРУЗИЯ: СВЕЖА КРЪВ И БАЛКАНСКИ СЦЕНАРИИ

Политическото дълголетие в Централна Азия и Кавказ започва да излиза от мода. Ветеранът на съветската перестройка, бившият съветски външен министър Едуард Шеварднадзе, може да напусне и последното си политическо убежище - президентския кабинет в Грузия. Дори да удържи поредната победа над опозицията, Шеварднадзе вече трябва да мисли за наследник. След няколко покушения той не изглежда така изплашен от бурните протести на опозицията под прозорците на държавната канцелария. Няма да напуснем площада, докато президентът Шеварднадзе не напусне кабинета си, скандират няколко хиляди недоволни привърженици на опозиционните партии. Президентът призна, че парламентарните избори на 2 ноември са минали с някои недостатъци. Седемдесет и шест годишният политически ветеран Едуард Шеварднадзе обаче е видял достатъчно такива вълнения. Ако не искате да ме изслушате като президент, чуйте поне един възрастен човек, призова той протестиращите пред правителствената канцелария и парламента. Президентът излезе лично на площада, за да успокои недоволството. Диалог не се получи. Опозицията иска свежа кръв в управлението или по-скоро чувства, че старият вълк все по-трудно държи кокала. Лидерът на опозиционното Национално движение Михаил Саакашвили е най-настървен. Охраната не го пусна на площада до президента. Шеварднадзе го нарече опасен човек. Опозицията се прави, че мирно погребва демокрацията, а правителството точно сега реши да изтегли в столицата опитните бойци от вътрешните войски заедно с танковете и бронетранспортьорите им. Досега те бяха базирани в размирното Панкийско дефиле. Кавказ дело тонкое, казват руснаците. Пътищата в планината се извиват около върховете. Докато наблюдаваше двамата ветерани заедно, публиката в Аджария скандираше буба, буба - дядо, дядо. Дядовците вече десетилетия крепят политическото дърво в Грузия и са изкарали не едно покаяние. По тези земи е роден Коба - Сталин и грузинците са научени да тачат силата и опита. Макар че не са най-обичаната нация на Кавказ. Бурният им нрав и характерната горделивост ги сблъскват често със съседните народи. Затова пък върху грузинската емоционалност има колкото искаш място за политическа игра. Шеварднадзе, който пръв в Кавказ извика американците на помощ срещу руските имперски амиции, по този начин искаше може би да балансира центровете на влияние. Парламентът викаше с пълен глас руснаците да си отидат от двете военни бази, докато най-отявленият русофоб Зураб Жвания не падна от председателското кресло в парламента. Мястото му зае Нино Бурджанадзе, лидерка на опозиционната партия Бурджанадзе-демократи, а Жвания сега е неин партиен заместник. Протестиращите, сред които са и техни привърженици, искат изборите да бъдат признати за недействителни и да бъдат свикани нови парламентарни и президентски избори. Въпреки че опозицията спечели общо 70% от местата в камарата, тя не е доволна от първото място на проправителствения блок. Проправителствената партия За нова Грузия печели 21.5% от местата в парламента, според предварителните резултати. На второ място е Възраждане на президента на Аджария Аслан Абашидзе с 20.3%, трети са Националното движение на Михаил Саакашвили с 18.6 процента. Следват лейбъристите с 12.2% и Бурджанадзе-демократи с 8.1 процента. Останалите партии не преодоляха 7-процентната бариера. Председателката на ЦИК Нана Девдариани обаче не вижда как ръководената от нея комисия може да промени резултатите от изборите, даже ако Шеварднадзе и опозицията стигнат до политически компромис. Където е имало недостатъци, ще има нови избори, но заради прашинките няма защо да се вади окото. Шеварднадзе покани опозицията на преговори в кабинета си. Мина времето, когато му ходехме на крак в канцеларията, озъби се Михаил Саакашвили. Но той се появи сред неколцината опозиционни лидери, които на втория ден от протеста прекрачиха прага на Шеварднадзе. Саакашвили си тръгна пръв. След радушното посрещане на Шеварднадзе в Аджария умерената опозиция веднага схвана смяната в посоката на вятъра. Лейбъристите се обявиха за привърженици на конституцията и конституционните мерки, а Новите десни заявиха, че им е писнало и от управлението на Шеварднадзе, и от крясъците на Саакашвили и Жвания. Майсторът на политическото домино Шеварднадзе отново изпревари съперниците си. Когато руснаците и украинците си поделиха, без да го питат Черноморския флот и съветското имуществото в чужбина, Шеварднадзе не тръгна да спори с тях. САЩ му подариха гранични катери и му изпратиха военни инструктори. Спецслужбите и президентската гвардия бяха обучени по американски образец. Батальонът американски инструктори сега също бе вдигнат в бойна готовност, но той няма право да се меси в безредиците. Вместо тях достатъчно активно се намесва американският посланик Ричард Майлс, който съветва и властите, и опозицията. Не изостава и руският посланик в Тбилиси Владимир Чхишквишвили. За Майлс протестите са волята на народа. Изненаданият в гръб от досегашните си далечни съюзници, Шеварднадзе обаче неочаквано бе удостоен с телефонен разговор от Москва. Нет худа без добра, гласи руска поговорка. Президентът Путин призова властите и опозицията да разговарят на езика с диалога, а не със сила. Опозицията изтълкува това като знак за подкрепа на президента. Геополитическото равновесие в Кавказ бе силно нарушено от борбата за бъдещите тръбопроводи и близостта на Афганистан и Ирак. След появата на американски бази и бази на НАТО в Централна Азия и Кавказ, Москва също започна преброяване на съюзниците си. Базата в Гюмри (Армения) бе подсилена с ракетни системи С-300, открита бе нова военновъздушна база в Киргизия, само на 40 километра от базата на САЩ и НАТО. Централноазиатските режими, които проявяват склонност към самодържавие и култ към личността, стават все по-трудно предсказуеми и за Изтока, и за Запада. Появата на руските и американските бази наоколо ясно показва откъде се очакват следващите трусове на нестабилност. Икономически слабите режими са лесно податливи на всякакви влияния. Добри политически съвети, повече военни бази и колкото е възможно повече инвестиции - това е рецептата, с която Москва и Вашингтон се опитват да лекуват боледуващите политически системи в Кавказ и Централна Азия. Руските компании и американските долари постепенно запълват кухините и укрепват крехкото равновесие. Грузия, която през последните години взе участие във всички геополитически игри, силно страда и от сепаратизма. Ако Националното движение на Саакашвили вземе властта, националните лидери може да изтълкуват това като заплаха. Оставането на Шеварднадзе на власт може да бъде само временен компромис. Опозицията каза главното - необходима е свежа кръв. Но в Грузия има само един човек, който по влияние и опит може да съперничи на Шеварднадзе - аджарският лъв Абашидзе. Ако той стане председател на парламента, след това лесно може да се прехвърли в президентското кресло. Игрите на ветераните обаче не респектират вече новото политическо поколение, което търси реализация и иска да извади страната от клановите битки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във