Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРУЗИЯ: ЛОВЪТ НА БЯЛАТА ЛИСИЦА

Напразно побелелият и побледнял грузински президент Едуард Шеварднадзе обясняваше пред телевизионните камери на 22 ноември, че тези момчета трябва да бъдат спрени, защото са способни на всичко. Отначало на площада пред държавната канцелария и парламента в столицата Тбилиси бяха няколкостотин привърженици на опозицията, след това няколко хиляди, а на 20-я ден след парламентарните избори на площада се събраха близо 50 хиляди души. И най-опитният политик не може да издържи под такъв натиск от улицата. А 75-годишният Шеварднадзе не е от вчера в голямата политика. Той дойде в Грузия на гребена на гражданската война през 1992 г. след свалянето на ексцентричния диктатор Звияд Гамсахурдия. Шеварднадзе бе посрещнат като спасител. Той спря войната в Западна Грузия и Южна Осетия, но започна войната с Абхазия. Дванайсет години по-късно същите хора, които го носеха на ръце, пак на ръце искаха да го изнесат от собствения му кабинет. Най-богатата някога съветска република сега едвам връзва двата края. Пенсиите и заплатите са между 7 и 15 долара, а режимът на електрическия ток е всекидневие. Един милион души напуснаха през последните години Грузия. Пет милиона продължават стоически да доказват, че може да се живее и така.На изборите на 2 ноември така и изглеждаше. Партията Възраждане, ръководена от президента на Абхазия Аслан Абашидзе, спечели най-много гласове. Тя получи, според предварителните данни, 26%, Националното движение на Михаил Саакашвили - 23%, Лейбъристката партия - 15%, а блокът Бурджанадзе (демократи) - 10 процента. Опозицията не призна резултатите. Централната избирателна комисия отказа да съобщава предварителни данни. Протестите на опозицията се засилиха. Шеварднадзе постави ултиматум да бъдат освободени завзетите от опозицията сгради. Опозицията му постави ултиматум до 1 час да подаде оставка. Шеварднадзе обяви извънредно положение, председателката на стария парламент Нино Бурджанадзе се обяви за държавен глава. Пълзящото завземане на властта обхвана улицата и даже случайните минувачи в политиката разбраха, че ветеранът Шеварднадзе, който оцеля след две покушения, няма да оцелее от този скандал. Покровителите отвъд Океана не се противяха на волята на народа, както обясни бурните протести на опозицията и американският посланик Ричард Майлс. През нощта на 22 срещу 23 ноември по поръчение на руския президент Владимир Путин и председателя на Общността на независимите държави Леонид Кучма в Тбилиси пристигна руският външен министър Игор Иванов. Той веднага предприе консултации с властите и опозицията. Майка ми е грузинка, баща ми е руснак. Половината от моето сърце е в Грузия, другата - в Русия, заяви Иванов в 6 часа сутринта на многохилядния митинг. Вашингтон обяви, че координира политиката си с Москва. Руският министър най-напред каза, че за Москва събитията в Грузия не могат да бъдат наречени държавен преврат, след това предложи преки преговори между опозицията и президента, а най-накрая се оттегли, когато те трябваше да се разберат помежду си. Шеварднадзе подписа сам оставката си.Той не е от плашливите, обясни бившият съветски президент Михаил Горбачов. Шеварднадзе не се побоя да излезе сред протестиращите още първия ден, когато опозицията обяви митинг до дупка. Замина за Аджария на втория ден от протеста, макар лидерът на Националното движение Михаил Саакашвили да го заплаши, не няма да бъде пуснат обратно в Тбилиси. Свика заседание на новоизбрания парламент, но когато Саакашвили нахлу в залата с червена роза в ръка, стана ясно, че нежната революция ще положи цветя пред края на ерата на Шеварднадзе. Хората, които му поискаха оставката, бяха вкарани в политиката от самия него. Тридесет и седем годишният Михаил Саакашвили е завършил Киевския институт за международни отношения, учил е като стипендиант на американския Конгрес в Колумбийския университет, защити докторска дисертация в Университета Джордж Вашингтон, работи в Норвежкия институт по правата на човека. Депутат е през 1995 и 1999 година. Бивш представител на Грузия в ПАСЕ, назначен от Шеварднадзе за министър на правосъдието. Сам подаде оставка с обвинения в корупция срещу държавни служители. Нино Бурджанадзе е дъщеря на приятеля на Шеварднадзе, хлебния магнат Анзори Бурджанадзе. Завършила е право в Тбилиския университет и аспирантура в Москва. Депутат от 1995-а, през ноември 2001 г. е избрана за председател на парламента. Двамата със Саакашвили бяха лидери на пропрезидентския Съюз на гражданите на Грузия. Нейният съратник Зураб Жвания, изтеглен в голямата политика от Шеварднадзе като лидер на зелените, също е бивш председател на парламента и е смятан за един от най-големите интриганти в лагера на опозицията. Шансовете за президентския пост на Бурджанадзе и Жвания не са големи. Тя е жена, което за Грузия е препятствие, а майката на Жвания е арменка. Бялата лисица, както бе наричан в Грузия президентът Шеварднадзе, умееше да лавира сред големите. Когато Русия и Украйна си разделиха Черноморския флот, без да обръщат внимание на недоволството на Грузия, Шеварднадзе се обърна към САЩ. Те изпратиха гранични катери за охрана на морските граници и военни инструктори. Личната гвардия, специалните части и граничните войски бяха обучени по американски образец. Осемстотин милиона долара американска помощ обаче потънаха в клановите, икономическите и политически битки. Външният дълг на страната сега е 2 млрд. долара, което е 60% от брутния вътрешен продукт. Абхазия се държи отчуждено и не се намесва във вътрешните работи на Грузия. Премиерът на Южна Осетия Едуард Кокойта заяви, че системната криза на властта е довела до пълен хаос, потвърждавайки, че Грузия е несъстояла се държава.Освен с Абхазия, Южна Осетия и Аджария новата власт ще има проблеми и с Джавахетия, където живеят етнически арменци. В Грузия се говорят 17 диалекта, а няма единство между субетническите групи, сред които са гурийци, имеретинци, кахетинци, картлийци, хевсурийци, месхетинци. Повечето граждани на страната изповядват православие, но аджарците и част от месхетинците са мюсюлмани. Отношенията с Русия са отделна тема. Кандидат-президентът Михаил Саакашвили вече обяви намерението си да посети Москва още преди изборите и да развива нормални отношения с Русия. Защото при Шеварднадзе те бяха не просто лоши, а ненормални, обясни Саакашвили. В свои изказвания той неведнъж е злорадствал, че половината Русия ходи с цървули, а руските подводници са осеяли дъното на Световния океан. Но Саакашвили бе за изгонване на чеченските екстремисти и закриване на представителствата им в Грузия. Руското съседство и руското посредничество няма как да бъдат отхвърлени. От грузинците, живеещи в Русия, годишно постъпват по 2 млрд. долара. В Абхазия - в Гудаута и Урта, има два руски миротворчески батальона. Батальон руски сини каски има в Южна Осетия - в Цхинвали. Най-големите руски части са разположени в Аджария - в Батуми и Алхалкалаки, където компактно живеят арменци. Руско-грузинската граница е дълга 897 километра. Недалеч от Грузия са военната база в Гюмри. Войските на Севернокавказкия военен окръг са най-боеспособните военни части в момента. Неотдавна бе създадена военноморска база в Новоросийск. Русия има за какво да се безпокои и има с какво да се успокоява. Президентът на Абхазия Аслан Абашидзе заяви, че при негативен сценарий разчита на руските части в републиката, въпреки че руският Генерален щаб изключи намеса във вътрешните работи на Грузия. Новата власт насрочи нови избори. От САЩ и Европа се чакат 5 млн. долара или евро за тях. Организацията им едва ли ще е брилянтна, но от ОССЕ обещават да помагат. Саакашвили изказа опасения от преврат на военните, подтиквани от външни сили. В Москва се събраха духовните лидери от Кавказ и лидерите на Абхазия, Аджария и Южна Осетия. Аз съм готов да разговарям с всеки, дори ако той е престъпник с бутилка в ръка, заяви президентът на Аджария Аслан Абашидзе, за когото случилото се е държавен преврат. Нямаше нито революция, нито нежност, просто бе сменена властта по форма и начин, които не удовлетворяват никого, обясни руският външен министър. С две думи - стана, каквото стана. Русия запазва влиянието си върху ситуацията. Новата власт ще бъде формирана от проамерикански политици. Отивам си в къщи. Ще пиша мемоари, заяви Шеварднадзе, когато напусна кабинета, който заемаше 25 години - 13 по съветско време и 12 в постсъветско. Дали това бе добре за Грузия, ще решат наследниците му, които той отгледа на политическото си коляно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във