Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРУПИРОВКАТА ОКОЛО МАРИУС ИЗПОМПА 1.7 МЛРД. ЛЕВА ОТ БАНКИТЕ

В края на миналата година задълженията на фирма Мариус и група фирми около нея - Санчо, Софт хард инженеринг, Национал МХ 90, Валтранс, Гредетин Георги Маринов Комерс Борис Рашев, към ДСК, ТСБанк и Стопанска банка достигат 1668.4 млн. лева. Над 76.65% от тези пари групировката дължи на ДСК.


Заемите са теглени основно от РДСК - Софийска, и от ДСК - клон Враца, през 1991 и 1992 година. Само през 1991 г. от двете поделения на касата фирмите Мариус - на Мариус Маринов, Софт хард инженеринг - на Чавдар Францов, и Санчо 2 - на Чавдар Францов и на Стоян Петраков, са получили 110 млн. лева. По онова време 1 щ. долар се купуваше за 15 лв., така че равностойността на теглените заеми в щатска валута възлиза на над 7.3 млн. щ. долара - според сегашните изисквания - напълно достатъчни за учредяване на нова банка.


Следващата година същите тези фирми заедно с Национал МХ 90 - на Христо Илиев, Гредетин Георги Маринов, Комерс Борис Рашев и Валтранс - на Валентин Маринов, вземат от РДСК - Софийска, и от клона на касата във Враца още 102 млн. лева. Равностойността на тези заеми пък е 4.25 млн. щ. долара. Така само за две години фирмите, групирани около Мариус, са изтеглили от касата кредити за 212 млн. лв. (около 11.55 млн. щ. долара). Само за сравнение, ако през 1991 г. и 1992 г. тези кредити бяха изтеглени в долари, сегашната им левова равностойност щеше да е над 21.1 млрд. лева. ДСК обаче не може да оперира с валута и за нейно нещастие кредитите са в лева. Подкрепените с документи реалности днес са следните:


Обезпечението


Фирмите вземат някои от кредитите като инвестиционни, а други - като оборотни. Декларират, че парите от инвестиционните ще влагат в сгради, хотели, земи и производствени мощности. Заемите са обезпечени със стоково-материални ценности - 12 хил. т консерви, с ценни книжа на ТСБанк, където Мариус и Софт хард инженеринг са акционери, и с гаранционни писма. Точно третият вид обезпечение е доста странен и подсказва вероятна недобронамереност на групата около Мариус към кредитодателя ДСК, защото фирмите гарантират една за друга пред касата. Например Валвекс гарантира задълженията на Санчо 2 и на Мариус. Мариус пък заедно със Софт хард инженеринг гарантират дълговете на Национал МХ 90. Отново Мариус, но този път с Национал МХ 90 издават гаранция пред касата за дълговете на Софт хард инженеринг. Това е едно от основанията да се смята, че изброените фирми са свързани с Мариус. Второто основание е, че през 1994 г. самият Мариус Маринов поема пред ръководството на ДСК - клон Враца, задължението да изплати по определена схема както своите дългове, така и задълженията на Комерс Борис Рашев, на Гредетин Георги Маринов, на Софт хард инженеринг и на Валтранс. От само себе си се разбира, че никой няма да се ангажира с изплащането на дълговете на чужди нему хора. Третият аргумент за връзката между изброените фирми е появилият се през април 1993 г. Мариус холдинг АД. Той стартира с капитал от 1.5 млн. лв., който към края на 1996 г. достига 200 млн. лева. Холдингът не фигурира в списъка на кредитните милионери, а сред акционерите му освен Мариус Маринов са вече известните ни Борис Рашев, Валентин Маринов и Георги Маринов. Сред познатите вече лица липсва единствено шефът на Национал МХ 90 Христо Илиев и собственикът на Софт хард инженеринг Чавдар Францов. Но пък обвързаността им с фирмата на Мариус Маринов е безспорна предвид взаимните гаранции, които са си давали.


Обслужването на задълженията


Според сигнала на ДСК от началото на 1993 г. до Софийската градска прокуратура и до ЦСБОП Мариус Маринов обслужва задълженията си по двата кредита, взети от касата до юли 1992 г. - три месеца, след като е взел втория си заем от ДСК за 20 млн. лева.


В сигнала се казва: Поведението на Маринов показва, че кредитополучателят не е имал намерение да възстанови получените суми, а да набави за себе си имотни блага и да причини щета. Основанията за това са следните: По всички кредити Маринов е заложил едни и същи ценни книги - акции на ТСБанк и месни консерви. Междувременно на 24 юни 1992 г. Маринов е продал акциите - предмет на залога на фирма Ками 89. С отпуснатите инвестиционни кредити Маринов е закупил 11 недвижими имота в град Банкя, върху които през 1992 г. е учредил ипотека пред ПЧБ в полза на Валвекс, представлявана от Валентин Трифонов Михалков, за получаване на кредит в размер на 10 млн. лева.


Кредитите, взети от Мариус или гарантирани от него, подлежат на изплащане още от края на 1992 година. От началото на 1993 г. върху Мариус и фирмите около него се излива водопад от изпълнителни листове. На 20 януари 1993 г. Трети районен съд - София, осъжда Мариус Маринов и Чавдар Францов да изплатят солидарно на РДСК - Софийска, над 59.1 млн. лева.


По-късно фирмата Мариус е осъдена да заплати още около 67 млн. лева.


Спасителят Дару Метал


Все пак Мариус Маринов успява да погаси една част от задълженията на групата фирми около себе си, като със знанието на ДСК сключва сделка с Дару Метал - фирма от групировката на Атанас Тилев. В края на 1992 г. ДСК запорира стока на Мариус - 4406.8 т гладко арматурно желязо, които корабът Волго-Дон е доставил в пристанище Варна. През април 1993 г. между Дару Метал, Мариус и ДСК се сключва договор, според който фирмата на Тилев ще продаде желязото и с получените средства ще погаси задълженията на една от фирмите от групата на Мариус. В интерес на истината тази сделка е осъществена и ДСК си събира 27.8 млн. лева. Но големите плащания по задълженията на фирмите около Мариус спират дотук.


ДСК иска намесата на правоохранителните органи


Още след първите просрочия на фирмите, групирани около Мариус, ръководството на ДСК прави проверка в клоновете, от които те са вземали кредити, и установява горчивата истина - че имат съмнително обезпечение и че трудно могат да бъдат събрани. Затова то търси помощта на правоохранителните органи, като на 7 януари и на 22 януари 1993 г. сигнализира за случая Софийска градска прокуратура. От своя страна прокуратурата иска да бъде свалена банковата тайна по операциите на ЕТ Мариус, ЕТ Валтранс, ЕТ Гредетин и ЕТ Софт хард инженеринг във всички кредитни институции в страната. Софийският градски съд удовлетворява желанието на прокуратурата на 10 май 1993 година. Година по-късно ЦСБОП също проявява силен интерес, но само към кредитите взети от Мариус. На 7 юли 1994 г. службата иска от Централното управление на ДСК да предостави всички документи и сведения, свързани с тези дългове. На 27 юли 1994 г. ДСК удовлетворява молбата на ЦСБОП. Касата дава документите, правоохранителните органи си разследват, а длъжниците - Мариус и останалите фирми, продължават да не си погасяват дълговете. С две думи, всеки си върши своята работа, но длъжниците се справят най-добре.


Годините минават, кредитите се трупат


Мариус и групата му явно не се стряскат, че МВР, ЦСБОП, прокуратурата и следствието са по петите им. Не ги притесняват и изпълнителните листове, с които ДСК продължава да ги залива. Факт е, че въпреки този задружен натиск групата длъжници издължава символични суми по кредитите си. По справката на РДСК - Софийска, към края на април 1994 г. Мариус, Санчо 2, Национал МХ 90 и Софт хард инженеринг й дължат 281.7 млн. лева. И това са само присъдените вземания на касата, за които тя има изпълнителен лист. Малко по-късно излизат и резултатите за задълженията на фирмите около Мариус към врачанския клон на касата, които са за още 90.5 млн. лева.


Така в края на 1994 г. общият дълг на тази групировка към касата достига 400 млн. лева. За две години и половина, въпреки обслужването, задълженията на Мариус и компания са се удвоили, но възникналата проинфлационна конюнктура прави валутната им равностойност вече не е 11.55 млн. щ. долара, както в средата на 1992 г., а само 6 млн. щ. долара.


Ситуацията не се променя и през следващите три години. ДСК трупа изпълнителни листове срещу Мариус и гравитиращите около нея фирми, те не плащат, задълженията им растат, а правоохранителните органи разследват. Така стигаме до началото на 1998 г., когато имената на Мариус и компания се появяват в списъка на кредитните милионери със задължения към ДСК в размер на около 1,278.8 млрд. лева. По това време валутната равностойност на този дълг вече е само 723.3 хил. щ. долара. Първите четири месеца от тази година вече си отидоха, а промяна в ситуацията по тези задължения няма. Единствено сериозната подкрепа от страна на законодателя, правоохранителните органи и правителството може да помогне на ДСК да си прибере от Мариус и компания шестнайсеторно обезценените си вземания. И много други банки, които отдавна са завели дела срещу своите длъжници, имаха подобни преживелици. Кой е виновен, че въпреки това кредитните институции не могат да си съберат парите? Банкерите или оплетените закони и трудноподвижната правоохранителна система?

Четете още

Банкеръ Weekly

Тома Томов ще издава "Наблюдател"

Известният журналист Тома Томов ще издава списанието. "Наблюдател", чийто първи брой трябва да се появи на пазара в началото на февруари. "Изданието ще... Още »
Банкеръ Weekly

Крадат скъпите коли от дистанция

По седем автомобила на ден изчезват от София
Компютърни устройства крадат колите от дистанция, законът не лови автоджамбазите, полицията е безсилна и незаинтересована, а застрахователите плащат откупи и после... Още »
Банкеръ Weekly

Това държава ли е? Или мутрокрация?

Възможно ли е в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който прави брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства,... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във