Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРЕШКАТА ШВАРЦЕНЕГЕР

Сега въпросът е дали Арни ще унищожи бюджетния дефицит, или дефицитът ще унищожи АрниПолитик, който не знае нищо за политиката. Лидер, който говори английски като нелегален имигрант. Кандидат, чието решение за бюджетния дефицит предвижда намаляване на данъците. Традиционната логика в политиката би зачеркнала този човек като пълен аутсайдер в изборите. Вместо това Арнолд Шварценегер спечели губернаторския пост в Калифорния със смазваща преднина и сега ще решава съдбите на 33 милиона жители и на петата най-мощна икономика в света. Чърчил бе казал, че най-забавното нещо в историята е колко бързо невъзможното се превръща в неизбежно. Кандидатурата на Терминатора, възприета като шега преди три месеца, днес кара всеки сериозен политик в Америка да мисли с тревога за собственото си бъдеще. Всички си задават два въпроса. Първият е какво говорят резултатите в Калифорния за състоянието на американския политически живот. Вторият - как ще се отразят те на президентските избори догодина. Политикът на ХХI векИмам добра и лоша новина - пошегува се английският коментатор Марк Лоусън. - Добрата е, че поне в следващите няколко години ще ни е спестен Терминатор 4. Лошата е, че най-мощната териториално-административна единица на планетата повери 8-милиардния си дефицит в ръцете на човек, който няма никаква идея какво да прави с него. Лоусън е от хората, според които възходът на някогашния австрийски културист поставя началото на нова епоха в политиката. Отминалият ХХ век, обяснява той, създаде в Америка т. нар. политик-машина: изгладен, сресан, безличен, дължащ поста си на дългогодишна вярна служба в партийната централа и на задкулисните игри на големите акули. Ако избирането на Терминатора изобщо доказва нещо, то е, че ХХI век ще наложи нови герои. Мнозина възразяват, че Шварценегер не е чак толкова уникално явление - спомнете си, казват те, Роналд Рейгън, който от Холивуд през губернаторския пост стигна до Белия дом. Самият Арни потърси този паралел, като даде първата си пресконференция в същия хотел, в който навремето Рейгън бе обявил триумфа си. Истината е, че прилика между двамата се забелязва само отдалеч. Отблизо те са пълни антиподи. Преди всичко Рейгън не бе актьор, когато стана губернатор. Той прибегна към политиката чак след като кариерата му съвсем затъна. Трябваха му десетилетия търкане на подове в републиканските централи, преди да стигне до върховете. Докато първият контакт на Шварценегер с политиката бе само два месеца преди изборната му победа, а последният хит с негово участие - Терминатор 3 - и досега се върти по кината. Краят на бакалския принципНай-лесно е да се каже, че Арни, тази физическа аномалия, ще си остане аномалия и в политиката. Според сериозните коментатори обаче тук в никакъв случай не става дума за изключения, а за тенденции. В последните стотина години в американската политика господстваше нещо, известно като бакалски принцип - предимство имаше онзи кандидат, който успее да стисне най-много ръце, да произнесе най-много речи, да разтегне максимално усмивката си и да покаже най-бели зъби. Шварценегер прегази този принцип по същия начин, по който прегазва враговете си на екрана. Не че се отказа от срещите с избиратели или от речите (макар и с покъртителен тевтонски акцент). Но той всъщност срази противниците си не с присъствие, а с история. Напоследък все повече примери показват, че американците отдават предпочитание на онзи, който може да им разкаже най-необикновената история. Това обяснява и победата на Буш-младши над Ал Гор. Настоящият президент спечели заради по-атрактивната си история: дете, което се опитва да излезе от сянката на родителя си; бивш пияница, борещ се с порока си; син, дошъл да отмъсти на враговете на бащата. Този повествователен принцип, както го нарече Лоусън, намери своя израз и в избирането на Джеси Вентура, бившия шампион по кеч, за губернатор на Минесота. Дори Бил Клинтън се възползва от него - през 1992-ра хората категорично предпочетоха това скромно южняшко момче, чийто баща е починал преди раждането му, пред твърде скучното преизбиране на патриция Джордж Буш-старши. Но най-големият триумф на повествователната теория е Арнолд Шварценегер. Той се оказа първият политик, при когото новият принцип побеждава сам, без да е съчетан със стария. В края на краищата политическата кариера на актьора започна само шест седмици преди изборите, което според досегашната практика би трябвало да даде огромно предимство на опонентите му. Но историята, която носеше Арни, просто не можеше да бъде конкурирана. Роден в бедно австрийско селце; бащата - нацист и потисник; тежкото битие на начинаещия културист; първите стъпки в американския бизнес; холивудската мечта; трагичната смърт на брат му в автомобилна катастрофа; загубата на майка му пред 1994-а. Единственото, от което се нуждаеше тази история, бе добър редактор, а Арни разполагаше с идеалния в лицето на собствената си съпруга, бивша водеща журналистка и племенница на Джон Ф. Кенеди. Как можеше скучният Грей Дейвис да предложи нещо равностойно на това?Аста ла виста, данъци!Какъвто и възторг да буди светкавичният триумф на актьора Арни, бъдещето на губернатора Шварценегер никак не изглежда розово. Независимите наблюдатели са категорични, че никога по върховете на американската политика не се е появявал толкова изпразнен откъм идеи кандидат. Даже флегматичният Рейгън си имаше своята рейгъномика. А Шварценегер излиза срещу чудовищния бюджетен дефицит на Калифорния, въоръжен само със заглавията на най-прочутите си филми. Терминирах Дейвис, Аста ла виста, автомобилен данък, Застрелях ги като андроиди - първата пресконференция на новия губернатор бе богата на филмови реплики, но изключително бедна откъм конкретни планове. Арни успя да направи и първия си сериозен гаф, като обеща на един разгневен фермер да премахне излишната щатска Агенция за опазване на околната среда (в повечето други щати разчитат само на федералната). После сътрудниците му деликатно ревизираха това изказване, защото агенцията бе основана от Пийт Уилсън, последния републикански губернатор на Калифорния и шеф на предизборния щаб на самия Шварценегер.Даже шестгодишната ми дъщеря знае какво е решението на икономическите ни проблеми - да не харчиш повече от това, което имаш, казваше Шварценегер по време на кампанията. Сега обаче мнозина се питат дали Арни ще терминира бюджетния дефицит, или дефицитът ще терминира него. На хартия дефицитът в бюджета за догодина е около 8 млрд. щ. долара. Той вероятно ще нарасне до 12 млрд. заради обещанието на Арни да премахне непопулярния автомобилен данък. Същевременно Шварценегер е категоричен, че няма да увеличава и останалите налози. Нито пък е склонен към съкращения в образователната програма - същата, която отвори големите пробойни в бюджета на Грей Дейвис. Следователно от останалите щатски програми на стойност 45 млрд. трябва някак да се отрежат споменатите 12 млрд. - нещо, което според специалистите е статистически невъзможно. Калифорнийската криза, подобно на толкова други кризи, започна от твърде колебливата политика. Републиканците бяха против увеличаването на данъците, а демократите - против бюджетните съкращения. Притисната между два камъка, администрацията на Дейвис първо посегна към резервите, а после - към заеми. Изобщо се постара да прехвърли проблема от своя гръб върху този на наследниците си. Споменатият 8-милиарден дефицит е малка част от огромните задължения на Калифорния. Само за тази фискална година щатът е издал облигации и бонове на стойност 18 милиарда. Този ход е блокирал други сто милиарда, които иначе би трябвало да отидат в образователната и здравната система. Изобщо положението става все по-тревожно. Ковчежникът на щата Фил Ангелидис мрачно прогнозира, че дефицитът може да надхвърли 20 млрд. до времето, когато Арни официално ще встъпи в длъжност. Запитан дали положението може да бъде оправено без увеличаване на данъците, той отвърна: Такава задача ще е много сложна, ако не и неизпълнима. Арни няма и много време. Той успя да свали Дейвис, но нищо не пречи на демократите да опитат същата процедура и към него, ако ситуацията не се промени бързо.Последствията Отзоваването на Дейвис (второто в цялата американска история) би трябвало да разтревожи и доста други губернатори, коментира Уолстрийт Джърнъл. В сходен икономически капан са примерно републиканецът Боб Райли (Алабама) и колегата му Кени Гуин (Невада). Само в 18 щата обаче законодателството предвижда процедура за отзоваване на губернатора, при това навсякъде тя е доста по-усложнена, отколкото в Калифорния. За вота срещу Дейвис бяха нужни подписите на 12% от гласоподавателите, а срокът за събирането им бе 120 дни. В Невада процентът е 25, а срокът - само два месеца. И все пак доста наблюдатели са категорични, че калифорнийският случай едва ли ще остане изолиран. Ако нещата в икономиката не се променят, това недоволство ще се разпространи из цялата страна, смята бившият конгресмен Лион Панета.Накрая нека се върнем на въпроса за връзката между победата на Шварценегер и президентските избори през 2004 и 2008 година. Арни убедително доказа, че в една култура, обсебена от бързината, популярното лице е несравнимо предимство. Почитателите на Терминатора си мечтаят той да извърви докрай пътя на Рейгън, но тук като непреодолима пречка пред него ще се изправи самата конституция на САЩ. Тъй като е роден другаде, Арнолд не може сам да се възползва от пробива, който направи в политическото мислене на Америка. Кой друг би могъл? Първото име, което изплува, е Хилъри Клинтън. След като културистът стана губернатор, а в Белия дом син наследи баща си, какво пречи и на съпругата да продължи работата на съпруга? Някогашната първа лейди има и интелекта, и нужната популярност, за да превърне своя Бил в Първия джентълмен. Значи поне един демократ може спокойно да се усмихва на триумфа на Терминатора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във