Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРЕХОВНИЯТ БРАК НА ПОЛИТИЦИТЕ С БИЗНЕСА

През последните 12 години в България стана традиция защитата на чисто частни финансови и икономически интереси да се представя като отстояване на политически позиции. А битките между лобитата на различни икономически групировки във властта гръмко да се квалифицират като войни между институциите. Че управляващото мнозинство днес се раздира от съперничествата между различни бизнескръгове, е повече от очевидно. Много наблюдатели прогнозираха тези битки още след първия прочит на листите с кандидат-депутати на НДСВ миналата пролет. Голяма част от днешните народни представители напуснаха бизнеса броени часове преди да влязат в политическите списъци. Днешното им поведение категорично потвърждава тогавашните подозрения, че в законодателната си дейност те ще отстояват преди всичко интересите на доскорошните си работодатели, партньори и съдружници. Защитата на тези чисто икономически интереси все по-често изправя едно лоби срещу друго. Сред най-драстичните примери за това е сблъсъкът между т.нар. хора на Стоян Ганев и приближените на Пламен Панайотов, който завърши с изгонването на петима ганевисти от парламентарната група.А когато част от народните избраници седнаха в министерските кресла, сблъсъкът между отделните парламентаристи вече се превърна в битка между държавните институции. Първата схватка, станала публично достояние, се разигра почти веднага след началото на мандата. Парламентарният икономически екип на мнозинството не позволи на вицепремиера Николай Василев да постави свои избраници в надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Председателят на икономическата комисия Валери Димитров предложи за квотата на НДСВ в приватизационния надзор непознати за Василев хора. Те обаче се оказаха доверени лица на доста известен български бизнесмен. Добре, че Ники не е злопаметен, коментират негови приближени, защото тогава този гаф можеше да прерасне в гръмотевична буря. Прекият интерес на друг, не по-малко известен бизнесмен пък стана причина първият приет закон от 39-ото Народно събрание да бъде не друг, а за застраховането. Една година по-късно битките стават все по-шумни и все повече заплашват единството на управляващите. Спокойният по традиция отпускарски август този път озвучи държавата с лошо прикрития скандал между вицепремиера Николай Василев и земеделския му колега Мехмед Дикме. Като членове на работната група за продажбата на Булгартабак холдинг двамата министри явно защитаваха интересите на конкуриращи се в сделката фирми и това ги изправи един срещу друг. В оглушителния шум около сделката за Булгартабак сблъсъкът между двамата министри остана някак на втори план, но това не попречи на в.Стандарт да обвини премиера Сакскобургготски, че подарява Булгартабак на свои роднини. Не по-малко шумен скандал се разрази малко по-късно и между финансовия министър Милен Велчев и строителния му колега Костадин Паскалев. Този път повод за сблъсъка бяха пари от Европейския съюз. Ако зад двамата министри не стояха в очакване различни бизнесинтереси, едва ли щеше да бъде толкова важно кой от тях ще поеме управлението и разпределянето на постъпващите финансови средства. Интереси на частни фирми се показаха и иззад друга междуинституционална война. Конфликтът за ВиК-дружествата между председателя на парламента Огнян Герджиков и министъра на регионалното развитие и благоустройството Паскалев избухна пак защото на практика двамата се оказаха адвокати на фирми с противоположни интереси. При управлението на СДС подобни заигравания на политици и висши държавни чиновници с частни интереси откровено се наричаше клиентелизъм. За клиенти на властта вече никой не говори. Но това е не, защото проблемът е изчерпан, а защото е многократно задълбочен. Днес вече политиците са клиенти на бизнеса, а той заповядва. И управниците ни на практика са само безпомощни марионетки в ръцете на мощни икономически босове. Именно интересите на тези босове изправиха и съдебната власт срещу правителството и мнозинството. Точно съдебната власт, или по-точно липсата на такава направиха възможна трансформацията на вчерашните съмнителни полукриминални и борчески групировки в днешни велики фирми и национални капиталисти. Желанието на управляващите, мотивирано най-вече от натиска на Европейския съюз, да реформират съдебната система заплашва пряко не само отделни интереси, но и самото съществуване на голяма част от т.нар. български национален капитал. Именно тази е и причината за дълбокия конфликт, разгарящ се периодично между съдебната власт и всички управляващи, които се опитат да я реформират. Днес БСП и президентът Георги Първанов се нуждаят от популярност и реклама, затова и така храбро яхват съдебния Росинант с копие, насочено срещу управляващите. Утре обаче, когато самите те поемат управлението на държавните институции, със сигурност ще се изправят пред същите трудности. За дванадесет години от началото на прехода България едва ли може да се похвали дори с шестмесечен период, в който да не е имало ако не сблъсък, то поне търкане между някои от основните държавни институции. За страничния наблюдател тези нежно наречени междуособици обикновено остават в тайна. Но когато проблемите ескалират, трусовете започват да се чувстват и в медиите. Изтъпанчва се някой мастит експерт и публично заявява, че има война между институциите. Не че това говори кой знае какво на българския гражданин и не че подобни батални сцени го интересуват кой знае колко. Фразата обаче обикновено е знак за сериозно раздвижване в пластовете на властта и сигнал за началото на нечия открита атака. За първи път за война между институциите у нас се заговори по повод конфликта между президента Желю Желев и премиера Филип Димитров през лятото на 1991 година. Последваха Боянските ливади - пряка атака на държавния глава срещу първото синьо правителство. Само няколко месеца по-късно кабинетът на Филип Димитров падна. След спокойното мирно съвместно съществуване на президент, парламент, съд и правителство по времето на Любен Беров дойде доста по-напрегнатото управление на Жан Виденов. Тогава се приемаше за нормално ежедневното подрънкване на оръжия между Дондуков 1 и Дондуков 2, но до истинска война се стигна едва в навечерието на президентските избори, когато Желю Желев реши да заслужи още един мандат. Тази битка завърши безславно и за двете страни. Петър Стоянов измести Желев от президентството далеч преди да е приключило сражението, а Виденов се предаде безславно под напора на собствената си партийна армия. След идването на власт на второто синьо правителство през 1997 г. изглеждаше, че между окупираните от СДС основни държавни институции не може да има никакви противоречия. Много скоро обаче първата искра на поредния сблъсък пламна между кабинета на Иван Костов и съдебната власт. В тази битка паднаха главният прокурор Иван Татарчев и шефът на следствието Бойко Рашков. По-късно държавата се разтресе и от една друга, не по-малко важна война - между президент и премиер. Тя остана подмолна и неназована, може би защото много явно в основата й стоеше личното съперничество между Петър Стоянов и Иван Костов. Независимо че протичаше доста тихо, тази битка се оказа смъртоносна и за двамата.Точно една година след идването на Симеон Сакскобургготски на власт отново се заговори за война между институциите. Повод за това даде президентът Георги Първанов, който в началото на новия политически сезон открито разкритикува управляващите за неефективната борба с престъпността, за слабата икономическа, инвестиционна и социална политика на правителството и за хаотичната законодателна дейност на парламентарното мнозинство. В част от политическите среди атаката му беше квалифицирана като нова война между институциите. След всичко това човек се чуди не само как след толкова войни в България изобщо са останали държавни институции, но и каква е причината за непрекъснатото им избухване. В нормалните държави обикновено търсят отговора на този въпрос в рамките на Основния закон. Ако в него правомощията на различните власти се застъпват и това предизвиква съперничество помежду им, държавната машина блокира. В такива случаи е очевидно, че за да се оправи проблемът, трябва спешно да бъде променена конституцията.Е, и за промяна на конституцията се заговори за поредно...

Facebook logo
Бъдете с нас и във