Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРАЖДАНСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ ТАКА И НЕ СЕ СЪСТОЯХА

С наближаването на парламентарните избори идеята за гражданските движения в България все повече се размива в партийни пристрастия. Процесът на формирането им беше съпътстван с многобройни междуличностни конфликти. При основаването на ГОДО през май миналата година избухна бурен скандал между Хачо Бояджиев и Димитър Луджев. Бившият телевизионен шеф се опита да отстрани лидера на Нов избор Луджев с мотива, че партийни лица нямат място в гражданско движение. Резултатът от цялата история беше разцепването на ГОДО още преди да е създадено. А добрият старт на местните избори на структури като Св. Георги Софийски, на базата на която трябваше да се появи по-мащабната организация, остана в миналото.
След разправиите в ГОДО основателите му тръгнаха в различни посоки в търсене на нови възможности за завоюване на позиции в активната политика. Димитър Луджев и кръгът около него изгуби марката Св. Георги Софийски, но запази името ГОДО. При партийния лидер останаха проф. Николай Василев, Андрей Пръмов и др. На 10 март в Пловдив или Варна ще се проведе учредителният форум на движението. Сто тридесет и четири местни граждански комитета ще застанат зад името ГОДО, заяви неотдавна Луджев. Не е ясно обаче как ще се реши проблемът с регистрацията. Единият вариант предвижда формирането на гражданска коалиция, в която да влязат ГОДО, партията на Луджев Нов избор и др. Ако той не се осъществи, движението ще се регистрира по Закона за политическите партии като отделна формация или ще се използва направената регистрация на Нов избор.
Трябва да си сътрудничим с всички структури, които претендират да са граждански, каза Луджев. От движението не изключват варианта за взаимодействие - например с партията на Богомил Бонев. От своя страна Гражданската партия на бившия вътрешен министър води преговори за коалиция с ВМРО и движение Гергьовден. И за никого не са тайна противоречията между Луджев и Дилов-син.
Другата част от бившето ГОДО - около Андрей Пантев, основа през миналата година организацията Обединени български граждани (ОБГ). Сред заместниците на Пантев са Вежди Рашидов, Емил Кошлуков, Огнян Сапарев, Стоян Александров. Част от хората на Пантев са свързани със средите на БСП. Именно сред тях вероятно ще бъдат подбрани кадри за някои от постовете в изпълнителната власт, ако лявата коалиция спечели изборите. Още при скандалите около разцепването на ГОДО Луджев заподозря соцлидери и бивши ченгета за автори на сценария. От БСП пък се опитаха да приватизират идеята за гражданското начало, като създадоха т.нар Клуб 100. В него влязоха интелектуалци и общественици, близки до около Пантев, както и самият той. Редом с тях се изявяваха партийните лидери Георги Първанов, Петър Агов и др. Не след дълго историкът напусна заради несъгласие с присъствието на партийци в гражданска структура.
Досега Социалистическата партия не е подписала споразумение с движението на Пантев. Но при поредица от срещи се обсъжда как точно да се реализира идеята за мажоритарен елемент в левите листи. Част от последователите на Пантев ще бъдат включени в кандидатдепутатските списъци на коалиция За България. Вероятно като гражданско лице Огнян Сапарев ще е водач на листа в Пловдив. Комитетите на ОБГ по места ще работят за привличането на гласове за лявата коалиция, твърдят червени политици.
Друга част от по-изтъкнатите Обединени български граждани ще бъдат включени в поредната приумица на социалистите - Гражданския съвет към коалицията. В действителност той ще включва хората, които левицата би излъчила при съставяне на правителство с нейния мандат, смятат на Позитано 20. Гражданският съвет ще сондира настроенията към конкретните лица и ще ги легитимира до изборите, обясняват още от партийната централа.
Трета част от ОБГ заиграва упорито с ДПС. Самото избиране на Емил Кошлуков и Вежди Рашидов за заместници на Пантев трябваше да даде знак на Доган, че организацията оставя широко отворени вратите си за сътрудничество с него. Изглежда, в някои региони, в които хората на Сокола нямат силни позиции, ще бъдат издигнати имена от средите на гражданските движения.
На 4 февруари тази година групата за натиск Новото време инициира създаването на дясна коалиция с участието на ВМРО, Гергьовден и партията на Бонев. Начело на Новото време стоят политологът Емил Кошлуков, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Дони и Мирослав Севлиевски. Въпреки заявлението от тяхна страна, че не се борят за лични интереси и места в парламента, злите езици твърдят обратното. Философията на групата е, че е време старите муцуни в политиката да отстъпят място на младото поколение и на нови разбирания за управлението. В тази връзка се очакват поредица от мероприятия, ориентирани към младите хора и към онези 1 млн. българи, които били разочаровани както от левите, така и от десните кабинети. Освен раздаването на стикери с надписи Бъди БГ за превенция на емиграцията, Кошлуков и Каналето ще отделят внимание и на проблемите на наркоманите, хомосексуалистите и др., подсказват близки до организацията. Нищо чудно обаче идеята, лансирана от Новото време, също да удари на камък, и то заради самите инициатори. Опонентите им смятат, че една от причините за активното влизане в политиката на шоумените от Каналето е известна доза ревност към Гергьовден и позициите, които хората на Дилов-син си завоюваха за кратко време. Но подобно на разцепването на Каналето преди години, сега междуличностните противоречия между двата кръга могат да се окажат пречка за формирането на една по-силна, нова дясна коалиция с участието на граждански лица в нея.
Един от големите проблеми пред гражданските структури в нашата страна е липсата на закон за гражданските и политическите движения. От това се оплакаха още при отцепването си от Евролевицата хората на Николай Камов. Те искаха да се представят за политическо движение, но правилата на играта бързо ги наложиха като партия. Липсата на подобен закон принуждава всички новопоявили се формации, които претендират да са предимно граждански, да се регистрират по закона за политическите партии или буквално да се прикрепят към някоя вече създадена политическа организация, за да участват в изборите. Такъв е примерът и с Гергьовден, което се превърна в партия, въпреки че запази атрактивния си стил на поведение. Може би от всички, тръгнали като граждански формации, все пак само тази на Дилов-син ще запази някаква форма на самостоятелност при участието си в предизборната надпревара, даже и ако се яви в коалиция с други политически партии.
Всъщност, каквото и да се случи до парламентарния вот, отсега е ясно, че гражданските движения няма да намерят място на политическата сцена като самостоятелен и единен субект. Може би и основната им цел не би трябвало да е директно участие във властта, а по-скоро оказване на граждански натиск върху тези, които я упражняват. Друг е въпросът, че личните интереси и претенции засега остават водещи в действията на гражданските лидери. Във всеки случай широко лансираната до неотдавна теза, че големите партии у нас се страхуват от гражданските структури, вече изглежда неоснователна. И то не защото по принцип не е вярна, просто защото такива структури у нас така и не можаха да се развият.

Facebook logo
Бъдете с нас и във