Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРАЖДАНСКИЯТ КОНТРОЛ СТРЯСКА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ

Предложените промени в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност спешно минаха на първо четене в парламента почти в самия край на старата година. Очакванията обаче, че много бързо те ще влязат в пленарна зала и за второ четене, не се оправдаха. Законопроектът се забави и това предизвика съмнения дали внезапно нещо не е секнало ентусиазма на управляващите да разкрият цялата истина. Един от вносителите му, синият депутат Методи Андреев, призна пред в.БАНКЕРЪ, че забавяне наистина има, и обясни, че причините са в желанието на законодателите, от една страна, да приемат максимално ефективни правила, а от друга, да съхранят достойнството на жертвите на бившите служби за разузнаване и сигурност.
Между 600 и 800 хиляди са служителите и доносниците на службите - заяви Андреев. - По-голяма част от тях са били принуждавани насила. Някои под натиск са подписвали декларации, но не съществуват документи, че са предоставяли доноси. Други са били използвани от ДС само за експертни оценки и не са имали нищо общо с политическите доноси. Въпреки това имената им са картотекирани и дори имат работни псевдоними. Какво да правим с тези хора? Те не са доносничели, не са получавали пари, не можем просто така да изложим имената им пред обществото в общия кюп. По думите на Андреев именно това морално задължение забавяло работата по законопроекта.
Документът е политически в смисъл, че се отнася пряко до управлението на държавата, неговата представителност и легитимност. Приемането му трябва да даде отговор на въпроса защо за периода на целия преход политиците не успяха да свършат нищо от това, което ентусиазирано обещаваха на народа, кой и как им пречеше да го сторят, както и задължително да сложи край на порочната и мъчителна практика избраните за управници да се превръщат в послушни марионетки в ръцете на скрити в дебелата сянка кукловоди.
Ако целта наистина е такава и за да не станем свидетели на поредния ялов опит на политиците да отвоюват държавната власт от ченгетата, е необходимо нещата да се обмислят и прецизират докрай. Вносителите на законопроекта твърдят, че стремежът е да се положи разграничителна линия между бившите и днешните разузнавателни служби. Бившите, съдейки от чл.1(2) на Указа за дейността на ДС, са работили под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респ. на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП, и според чл.12 са приемали за служители само комунисти и комсомолци, които да са безгранично предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със Съветския съюз. Голяма част от тези хора продължават да работят в службите. Никой не се наема да поставя под съмнение тяхната лоялност към новата демократична система, но не е обяснима огромната им съпротива срещу поставянето на работата им под граждански контрол. В демократичния свят няма друга държава, която като България да е оставила така неконтролируема дейността на тайните агенти. На практика българският парламент, българските политици, българските граждани нямат нито възможност, нито механизми за контрол на тайните служби. Десет години те работят по собствени вътрешни правила и разпоредби. Как тогава може да бъде преценена тяхната адекватност или пък спазването им? И ако обществото и държавата не упражняват контрол, кой го прави? В СДС например се говори, че голямата сила на Христо Бисеров се криела във влиянието му върху службите. Възможно ли е един човек извън държавния апарат и свободен от всякаква политическа отговорност да упражнява подобно влияние? И ако е възможно, защо?
Защо се получава и така, че въпреки съществуването на вътрешна разпоредба, според която сътрудници на ДС не могат да бъдат привличани на изборна длъжност, такива не липсват в нито един парламент от Великото народно събрание до днес? Това се отнася и за министри, техни заместници, кметове... Интересно за кого агентите събират информация, след като би било логично да я предоставят на самите политици в полза на техните решения?
Кой е разрешил и е допуснал тайните служби да вербуват прокурори, следователи и съдии? Кое е това общество, което с лека ръка би позволило моралните му и юридически арбитри да служат на тайни интереси? Това ли е отговорът на въпроса защо колкото е по-голямо едно престъпление у нас, толкова по-гарантирана е неговата безнаказаност?
Вносителите на новия законопроект обаче са твърде толерантни към подобни двулични магистрати и предвиждат имената на тези, които са започнали да работят за службите след 1990 г., да останат в тайна, като те тихо и кротко прекратят своята дейност.
Но никаква толерантност няма да има за кандидатиралите се за депутати, кметове или общински съветници. За тях ще се знае всичко. Това е и една от най-важните задачи на специалната комисия, която ще обработва информацията от службите. Преди всички избори тя ще проверява кандидатите за народното доверие. Другата й задача е доста по-дългосрочна, но не по-малко сериозна. Въпреки спецификата си, а всъщност именно поради нея, разузнавателните служби ще трябва да заработят под строг граждански контрол и при по-ясни и недвусмислени правила. Само така обществото може да е сигурно, че те работят за неговите, а не против неговите интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във