Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРАЖДАНСКИ ИГРИЧКИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПОКОЙ

През август политиците си почиват. Някои, като министър-председателят, по-явно от другите. Би следвало да очакваме, че и гражданите ще си починат от скандалите и сеирите на политиците, но не би. Точно обратното.Колкото и отдавна да гнои някой сериозен проблем, като че ли трябва да дочакаме лятната отпуска на депутатите, за да гръмне той с пълна сила. Разбира се, за това си има обяснение и то не едно. Например самият сезон предполага по-ниска степен на внимание на избирателите спрямо действията на политиците. Хората наистина искат поне за малко да се отдалечат от всекидневието, да се отпуснат и да не мислят ако не за пари (без това хич не може), то поне за политика, политици и власт. Следователно едно рационално обяснение е това, че големият политически скандал през лятото минава доста незабелязано. Не в смисъл, че не е публично известен, а че хората не показват желание да се вълнуват особено от него и неговите последствия.Друго обяснение е свързано с възможността през по-спокойните периоди да се тества реакцията на гражданите по различни проблеми. Иначе казано, сезонът на отпуските е време, в което политиците могат да покажат леност. Те имат чисто психологическата възможност да не бързат при решаване на проблемите, а да се ориентират в реакциите и да преценят колко важни за обществото са действията им.Третото обяснение е гордостта. Тя не се влияе от сезоните, а, както глупостта, е завинаги. Като тотемен знак за българското политическо племе, снизходителната гордост по особен начин се демонстрира при летните политически скандали. Фактът, че едни се припичат на морския бряг, докато други се пекат на ръжена на неуредения си живот, винаги има за резултат обществено недоволство от проявата на незаинтересованост и себичност. Всъщност обществото е не само сложна, но най-вече парадоксална система. В него трудно се откриват категорични отговори и обяснения. Затова най-често разбирането на връзката политика-скандал трябва да търсим по малко във всяко от трите обяснения. Примерите обикновено помагат.Първият е управляващото мнозинство. Скандална е организационната немощ на НДСВ. Още по-скандално е това, че тя ни се представя като успех. Дето се казва, дори почивката им е неорганизирана, какво остава за набирането на членска маса. И докато царственият министър-председател обиколи родата си, старите дворци в чужбина и у нас и, накрая, отиде в Испания да се подготвя за предстоящата сватба, министрите като че ли не починаха. Все по-остри са стрелите, разменяни между Панайотов и Паскалев Паси потъна в загриженост за медиците ни в Либия, а Петканов така и не успя да наложи повече популярност и значимост на своя образ в сравнение с този на секретаря ген. Борисов. Николай Василев продължи да забърква скандали с бодряшка усмивка и неизтощима енергия, Свинаров се скри зад президентския гръб, а Милен Велчев се разприказва. Равносметката е печална: лавинообразно натрупващи се проблеми пред всеки министър и нарастващо самочувствие на гражданските групи за натиск. В тази разнообразна купчина, от къде по-големи, къде по-малки проблеми и скандали, човек не може да не забележи стабилизация на гражданското действие. Факт положителен за демокрацията и гражданското общество, но твърде опасен за българските политици. Защото бележи края на установената лятна практика в българската политика, която много прилича на разликата между супата и таратора Като че ли на българските политици ще им се наложи много внимателно да консумират политиката в летните месеци. Свикнали досега на хладния интерес на избирателите, те бързо се доближават до положението зле да си изгорят устата при опита да продължат лапането през есента. Тестът на реакции може да се илюстрира най-вече с дейността на партиите. Гвоздеят тук са лидерите на ДПС и БСП. Цял месец се редуваха протести, блокиране на пътища, неразбории в здравната каса, пощръклели бандити, повишени сметки, а Доган и Станишев сякаш с нездраво любопитство, но без задълбочен интерес наблюдаваха случващото се. Никакъв сигнал за възможна съпротива на събитията, нито знак за конструктивна политическа алтернатива. Обратно. Доган почти изчезна от публичното пространство. Разписа се с едно интервю, колкото да вдигне пушилка. При неговата дълга политическа практика този ход може да се интерпретира по-скоро като знак за подготовка. Обикновено следват категорични действия. Как и в какво точно ще се изразят е рано да се каже, но е сигурно, че ДПС няма да допусне проблемите на НДСВ в изпълнителната власт да се отразят негативно върху политическото влияние на Движението и подкрепата на избирателите.Социалистите съвсем объркаха симпатизантите си. Ту се мятат на мотори, ту дават пресконференции с главния прокурор. А между двете действия може само да се гадае какво е отношението на една социалистическа партия към печалното състояние на живите (още), а не на средностатистическите българи.Като че ли хипнотизирани от ставащото, политиците само регистрират нарастващото напрежение и се задоволяват да следят позициите на собствения си рейтинг. Обединени са единствено от липсата на всякакво съмнение, че политическата криза наближава. Разминават се в прогнозите кога ще се случи и каква форма ще приеме. И най-вече относно собствената си активност, разкрачени между желанието чрез властта да осъществят амбициите си и инстинкта да застанат на страната на избирателите и техните интереси.Всъщност невъзможно е с негоден тест да се постави точна оценка. Защото лятното трупане на напрежение и недоволство в България за политиците винаги има характер на частични и незначителни вълнения на отделни хора или групи. В своята същност, практически, това са сериозни индикатори за нарушаване на отношенията между политици и граждани. Само че простото наблюдение не може да въоръжи политиците с адекватно знание как да постъпят. Когато са в парламента, те си знаят - трябва да приказват (в залата или пред журналистическите микрофони), защото ако не са те, политическите им противници ще го сторят. През лятото е трудно - всеки е разкъсван от желанието наистина да почине и притеснението, че другите ще успеят да наберат преднина, докато той си почива. Така, в дебнене кой как ще реагира, практически политиците остават безмълвни наблюдатели. Само че докато те се суетят, избирателите продължават да ги преценяват и все по-малко да ги харесват.Оттук и третата възможна интерпретация на българското политическо лято - нарастващото разминаване между самочувствието на политиците и самочувствието на гражданите. Обикновено това е поле на опозицията и не случайно СДС не пропусна показните действия. Прекратяването на отпуската и демонстрацията на загриженост от нарастващата престъпност по принцип не е лош ход един политик да се открои на фона на привидната безгрижност на останалите политици. Проблемът е в детайлите - загорял тен, скъпи тоалети луксозна усмивка - г-жа Надежда Михайлова сякаш и през вестникарските снимки ухае на марков парфюм и внушава по-скоро асоциации с далаверите около имотите в центъра на София, отколкото сигурност и защита на онеправданите и страдащи граждани. А това на по принцип егалитаристки настроените, поопоскани от живота си българи хич не се нрави.Така, 13-ят демократичен август се очертава твърде любопитен. Сред неумели и дори безинтересни папарашки снимки и вяло напомняне за цената на депутатското лятно кюфте той демонстрира нови тенденции. Не в политиката, а в опита на българското общество да изгради активни групи за натиск. Досега бяхме свидетели единствено на политически действия с една посока - от върха (български или чуждестранен) на властовата пирамида да се активизира гражданско поведение и действие. Лятото подсказва, че и в това отношение преходът приключва. След десетилетие политическа практика по принципа на Остап Бендер, че делото за спасяване на давещите се е работа на самите давещи се, българите усетиха силата на собствената си организираност в защита на определена кауза. Доколко каузата е смислена, е отделен въпрос. Важното е, че през изтеклия месец най-важно се оказа не кой политик къде е бил и с кого е ял, а какво не успяха да направят политиците, защото гражданите не им позволиха. Ситуацията, иначе позитивна за всяка развита демокрация, е доста опасна за нашите условия. Защото прилича повече на вироглавство на упорито дете, току-що осъзнало силата си, отколкото на разумно поведение на зрял човек, готов на дебат и търсещ приемливо решение. Като че ли българското общество, след години на първоначално развитие, навлиза в сферата на детския негативизъм - готово да отхвърли и отрече всичко, което е или изглежда политическо, без да се интересува от годното и полезното. Което е сериозен проблем на фона на състоянието на политическата власт в България: едните не искат, а другите не могат. Състояние далеч от революционното, но близко до катастрофичното.

Facebook logo
Бъдете с нас и във