Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА МЕЖДУ БЕЛИ И ЧЕРНИ

5 часа сутринта на 25 октомври около 40 командоси на Федералната служба за сигурност атакуваха на летището в Новосибирск самолет Ту-154 на компанията Меридиан. Два камиона със запалени фарове преградиха пътя на машината, а десетина души превзеха борда. Смаяните и поизплашени пътници с голямо учудване отбелязаха, че всичко това бе разиграно за арестуването на един-единствен човек. Той обаче е човекът, който притежава лично богатство, равно на 1/6 от сегашните руски валутни резерви. Очаквал ли е Михаил Ходорковски, че сложната игра с Кремъл може да завърши с изпускане на нервите? Най-малкото го е допускал. Но едва ли и двете спорещи страни са подозирали какви мащаби може да придобие спорът кой в бъдеще да управлява Русия - политиците или едрият бизнес. Първият рунд е ясен. Властта е сърдита на олигарсите. И си иска обратно раздадените играчки - нефтените кули, които носят милиарди на палавите малчугани.Ты не прав, Борис - сочеше с пръст Елцин хардлайнерът на перестройката Егор Лигачов. Борис наистина не бе прав, когато си слагаше подписа за приватизиране на националните богатства. Но властта нямаше сили и възможности сама да се бори за тях. Сега властта има и сили, и желание, но няма как да стане. Затова пък не се отказва от намеренията си да диктува правилата в бизнеса с тях. Сега Западът се опитва да каже на Путин: Ты не прав, Владимир. Но го казва достатъчно меко, за да не обиди най-популярния човек в Русия и един от най-популярните лидери в света. Въпросът вече не е Кой е Путин, а кой ще бъде Путин след 2008-ма, а може би и малко преди това. На 7 декември са парламентарните избори в Русия, догодина са президентските. А в килията лежи най-богатият затворник в историята на Русия - притежателят на 8 млрд. долара Михаил Ходорковски. От летището в Новосибирск той бе светкавично върнат в Москва, изправен пред съд и задържан до 30 декември. Такива срокове на оперативност за руските правозащитни органи са главозамайващи. Генералната прокуратура, първо, обвини Ходорковски за укрити данъци за над 1 млн. долара, а след това за машинации за близо 2 млрд. долара. Само за предявените 7 обвинения за злоупотреби с имущество и акции и за укриване на данъци олигархът може да получи 25 години затвор. Но генералната прокуратура не спря дотук. Тя обвини Ходорковски в организиране на престъпна група, която е изкупувала по незаконна схема контролния пакет от акции на стратегически предприятия. След това е диктувала цените на продукцията и от разликата между реалната и пазарната цена е извличала големи печалби. Руската мечта през съдбата на Ходорковски наистина изглежда фантастично. За две години той е удвоил милиардното си състояние. На една от последните си срещи с Путин в Кремъл Ходорковски влезе в спор с президента. А как стана всичко това - запита Путин олигарсите. - Нали властта затвори едното си око, а някъде и двете, за да създаде нефтените барони и да отвори вратата на частния бизнес? Нека гледаме напред, предложи Ходорковски. Но в Русия има достатъчно хора, които вървят напред, а гледат назад. Пред закона всички са равни, независимо колко милиарда имат по служебните и личните си сметки - посочи Путин. - Не съветвам правителството да се намесва в дейността на правозащитните органи, а още по-малко да бъде въвличано в дискусии, анализи, обобщения за резултатите от приватизацията. Путин не отменя редовните срещи с едрия бизнес. Но кой ще влезе в Кремъл и кой в затвора Матроска тишина, ще решава той. ЮКОС получи първо предупреждение, когато през юли тази година един от основните акционери Платон Лебедев бе арестуван за финансови машинации за 25 млн. долара. Профсъюзът на олигарсите - Руският съюз на индустриалците и предприемачите, се събра веднага и изпрати разгневено писмо в Кремъл. Отговорът не бе очакваният и председателят на съюза Аркадий Волски даже изтърва невинната реплика, че за Лебедев 25 милиона не са сума, заради която си струва да изостря отношенията си с властите. Късно бе обаче за купуване на индулгенции. ЮКОС ускори обединението със Сибнефт и плановете за изнасяне на част от акциите в чужбина. То трябваше да стане през гибралтарска офшорка, създадена от финансовата група Менатеп, командвана от Лебедев. В управлението на ЮКОС като първи вицепрезидент бе вкаран чужденец - гражданинът на САЩ Стивън Майкъл Тиди. В началото това бе изтълкувано като подготовка за по-широкото излизане на ЮКОС на световния пазар и за закупуване на част от акциите от ЕксонМобил и Шеврон.. Кремъл обаче веднага схвана маневрите - включва се системата за вътрешна защита на акциите и собствеността. Страната следеше с любопитство, но не се трогна особено, когато бе разгромен най-гледаният телевизонен канал - НТВ, а собственикът на информационната империя МедиаМост Владимир Гусински изкара няколко дни в затвора. Сега със завидна методичност руската генерална прокуратура иска екстрадирането му ту от испанските, ту от гръцките власти. Неуспехът не отчайва властите. Олигархът нервничи, капиталите му изтъняват и той чувства горещия дъх на Кремъл в тила си. Другият главозамаял се олигарх от елциновата епоха - Борис Березовски, най-напред се отказа демонстративно от депутатския си мандат, а после от акциите си в ОРТ и от други медийни активи. Сега от Лондон той клейми режима на Путин, финансира своята партия Либерална Русия и се надява да се върне някога на бял кон. Прогнозите обаче са неутешителни. Малко вероятно е да се появи достоен съперник на Путин на изборите догодина, а кой ще остане след 2 008-ма - камилата или камиларят, е опасна прогноза. След изтеглянето на старите орлигарси новите бързо натрупаха пари. Роман Абрамович, смятан за ковчежник на семейството на Елцин, си купи губернаторски пост в Чукотка. След това и английския клуб Челси, с което раздразни руската публика, вероятно и Кремъл, който е разтревожен, че тази година от страната отново се увеличи изтичането капитали - над 9 млрд. долара. Друг от олигарсите - Владимир Потанин, отрече набързо, че се кани да купува лондонския Арсенал. Не прави добро впечатление, когато олигарсите печелят у дома, а харчат в чужбина. Още повече след като държавата се кани да въведе данък върху използването на природните богатства, а олигарсите се жалват от последващо разорение. Спорът кой да управлява страната - бедните държавни чиновници или богатите олигарси, още не е завършен. Формулата на Путин - или бизнес, или политика, не се харесва на всички. Но идеята на олигарсите да си купят мнозинство в Държавната дума и да диктуват на Кремъл също не е за брачен договор.Умножаването на капитали чрез властта вече бе използвано, а повторението е признак на самозабравяне. Новите етични правила не изглеждат съвършени, но властта обещава да бъдат временни - докато страната си стъпи на краката.Освен това Русия е самостоятелен играч на световния нефтен и енергиен пазар. Тя е извън ОПЕК и сама решава кога да се присъедини към приетите квоти и на каква цена. Икономиката на страната се крепи на нефтодоларите и всяка игра срещу статуквото се преценява като удар под кръста. Най-напред властта разрешава на олигарсите да спечелят баснословни суми от националните богатства, без да вложат нищо предварително. След това олигарсите решават да внесат спечелените пари не в инвестиционните пакети, а във фондове в чужбина. С идеята бизнесът в Русия да стане по-малко зависим от политическите катаклизми. Но това застрашава нефтената сигурност на страната. Путин отби атаките на МВФ и Световната банка да раздроби големите предприятия монополисти и да изравни веднага вътрешните и външните цени на нефта и газа. Русия даже се отказа от заемите на МВФ, за да запази нефтената си политика. И изведнъж извоюваното с толкова усилия навън бе атакувано отвътре. Как да не се ядоса Кремъл, даже ако не е прав. Нали от нефтените генерали ще се иска да финансират политическите проекти. Изборите за Държавна дума струват 2 млрд. долара. Ако няколко олигарси се напънат, може да ги платят и от собствения си джоб. Провинилият се Ходорковски финансираше Съюза на десните сили и ЯБЛОКО. Там са хората, които в бъдеще могат да съперничат на Путин за президентския пост. Например несъстоялите се наследници и бивши фаворити на Елцин - Анатолий Чубайс и Борис Немцов и вечният кандидат Григорий Явлински. Олигархът, който се зае сам да гради положителен имидж на Русия в чужбина, отбягваше да внася в касата на управляващата партия Единна Русия. Значи не спазва условието за равна дистанция. Затова сега страната с любопитство следи дневното меню на затворник номер 1 в Матроска тишина Михаил Ходорковски. Той има телевизор и килим в килията и достатъчно време, за да размишлява какво да прави по-нататък. Народът мълчи, Кремъл мисли, животът тече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във