Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОТВИ ЛИ СЕ ДОГАН ЗА НОВ ДЕСЕН ЗАВОЙ?

Конфликти и взаимно отрицание, следвани от консолидация

- с това са белязани взаимоотношенията между СДС и ДПС. Във Великото

народно събрание СДС и ДПС бяха в опозиция. По-късно заедно с

Г-39 и депутати от движението напуснаха парламента и не подписаха

конституцията, приета на 12 юли 1991 година. Така се сложи началото

на взаимодействието между двете политически сили и в обикновеното

36-то НС. През 1991 г. Юнал Лютфи обяви, че ДПС ще участва

в твърда и открита парламентарна коалиция със СДС. Така

че всички предпоставки за коалиционно правителство бяха налице.

Парламентарна коалиция обаче в класическия смисъл не се създаде,

нито пък ДПС влезе в правителството.

През юли 1992 г., когато парламентът гласуваше вот

на недоверие на правителството на Филип Димитров, поискан от БСП,

Доган за пръв път натисна червеното копче за. Лидерът

на ДПС упрекна кабинета, че създава условия за административна

диктатура вследствие на синята метла. После креслото си

- под натиск - напусна председателят на парламента Стефан Савов,

а на закрито заседание по настояване на ДПС парламентът прие декларация,

че премиерски съветник е изложил на опасност националните

интереси на България с действията си по македонска оръжейна сделка.

Така закономерно дойде 28 октомври 1992 г., когато Филип Димитров

поиска вот на доверие и не го получи. По-късно се разбра, че Доган

е бил склонен да подкрепи второ правителство на СДС, но с подменен

състав и без Димитров начело. Балансьорът ДПС получи мандат за

изпълнителната власт и го възложи на правителството на Любен Беров.

Някъде по това време Доган заговори за син фашизъм

и завой наляво.

През януари следващата година стана сензационна среща

между Жан Виденов и Филип Димитров и тя стресна Доган. Този път

той даде десен мигач - констатира забавяне на демократичните

процеси. СДС и ДПС са реалните носители на демократичните

ценности, защото те поеха след изборите през 1991 г. отговорността

за политическата и икономическата реформа - писа Доган до

синята централа. След смяната на върха на Раковски

134 през декември 1994 г. започна топене на ледовете между двете

политически сили. Новият син лидер Иван Костов се обяви за сътрудничество

и през февруари 1995 г. двете формации си стиснаха ръцете. Започна

идейното изграждане на ОДС. Кулминация на взаимодействието бе

победата на Петър Стоянов в президентските избори през 1996 г.,

последвана от януарските граждански протести и от предсрочните

парламентарни избори.

Шуплите, останали прикрити под пушилката на динамично

сменящите се събития, изиграха своята роля и дълго подготвяният

съюз между двамата лидери се пропука. ОДС свърши. Костов

няма да управлява. Не СДС, а ние ще диктуваме правилата на играта

в бъдещия парламент - заяви през март Ахмед Доган пред свои

приближени. Неговата теза бе, че Иван Костов няма време да създаде

нова синя партия и ще се повторят събитията от 1992 г., когато

сините се изпокараха. И тогава отново идва ред на резервния

отбор. Горе-долу по същото време Иван Костов заяви: Враговете

на СДС са в ОНС. Спасителите стегнаха редиците

за отпор - прозвуча обвинението, че правителството прави

много неща на тъмно. Почнем ли отново тежка война,

това няма да доведе до компромис - предупреди председателката

на синята парламентарна група Екатерина Михайлова.

В момента дори и най-големите оптимисти в реформаторското

мнозинство не смятат, че Доган може да промени политиката си и

да я насочи отново надясно. Да не говорим, че доскорошните съюзници

днес не могат при никакви обстоятелства да бъдат уловени заедно

за снимка. На пръв поглед като че ли и двете страни са приели

категорично твърд курс една към друга - представител на правителството

заяви, че не е работа на Доган да се бърка в отношенията ни с

Русия, предлагайки тютюн срещу газ. Соколът пък отвърна на удара

с твърдението, че през есента предстои разместване на парламентарното

пространство, от което ще загуби най-вече СДС. Едва

ли обаче и на двете страни им се нрави създалата се предреволюционна

ситуация. Забележително е, че ключова дума във взаимоотношенията

на СДС с ДПС винаги е била консенсусът. Доган ясно осъзнава, че

дори и след създаването на ОНС ДПС не може да избяга от етнополитическия

си статут, който започва да изглежда все по-рисков. А категоричната

позиция на Гюнер Тахир и очакването за евентуалния преход на Юджел

Атилла надясно допълнително наляха масло в огъня. В същото време

един стратегически ход на СДС - да разшири президентските правомощия

през октомври, може да стане само с подкрепата на Доган. Не че

сините не могат да го направят и сами. Но ако този път Костов

не се съобрази с мнението на водача на ДПС, рискува да го превърне

във враждебен балансьор.

Заявените в медиите очаквания на ОНС за трусове във

властта и създаване на ширококоалиционно правителство на ОДС и

ОНС през есента звучат като желание за диалог. Може би тогава

ще стане ясно защо Доган прие да играе ролята на враг в момент,

когато се затягат сините редици, и ще има ли нова кулминация в

отношенията между двете политически сили. Предстои Соколът да

реши дали ще избяга от създалата се трайна представа за него като

за етнически водач и се превърне в национална фигура, или ще седне

на резервната скамейка, където събират прах немалко от известните

доскоро политици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във