Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОРЕЩ СЕЗОН ЗА ЗАХАРНИТЕ МИЛИОНЕРИ

Вероятно по някакви неписани, но съвсем закономерни
правила на играта, активният сезон на компотите регулярно взе
да съвпада с нелицеприятните скандали в захарния бизнес. В разгара
на миналото лято ЦСБОП засече внос от сладката производствена
суровина, влязъл в страната с фиктивни фактури и предназначен
за завода Бартекс в Камено (приватизиран от Мултигруп
през 1993 година). А през тазгодишното лято - в края на миналата
седмица, се стигна дотам, че вътрешният министър Богомил Бонев
да се яви лично в бургаската акватория, за да разплита
новите изпълнения на групировката, благодарение на
които пак в Бартекс със спестени мита,
данъци и други парични икономии били вкарани 130 хил.
тона нерафинирана захар. Дали мениджърите на това предприятие
безцеремонно и наедро прескачат закона, ще покажат проверките,
предприети от специализираните органи. Познавачите на бранша обаче
добре знаят с чии задружни усилия през изминалите
седем години


бе опоскана българската захарна индустрия


Известно е кои предприемчиви частници
удобно държаха входно-изходните портали на държавните заводи в
Русе, Девня, в бургаското Камено, в Горна Оряховица и прочие региони.
Тъмните операции на фирми като Дискъвъри 93 и Бултрейд,
източили солидно ТСбанк, или на тетевенската Вълна,
притежание на изчезналия зад граница бизнесмен Милен Ганев, един
от най-големите длъжници на ПЧБ, все още са обект на безплодни
следствени действия.


Общественият интерес към аферите обаче бързо отшумя.
Забрава покри и друг деликатен инцидент, добил кратка популярност
през миналото лято, когато българските власти задържаха съмнителна
корабна доставка на сурова захар на известната турска компания
Бейпар шугър, чиято дъщерна фирма Сака Коркмаз
по същото време стана мажоритарен собственик на захарния завод
в Девня - Марцианопол ЕООД. А тъкмо това дружество
онагледява не само разсипията на отрасъла, но и безхаберието на
държавни, съдебни, следствени и други отговорни институции. Става
въпрос за


един солиден подарък на стойност 2 млн.
щ. долара


излязъл от касата на девненското предприятие през
далечната 1991 г. и намалил със същата стойност приватизационната
му цена през 1997 година. Механизмът на ужилването
е повече от любопитен и вече седма година създава главоболия на
твърде сляпата българска Темида. В края на септември с разплитането
на казуса ще се заемат и магистратите от Върховния
касационен съд. А заплитането започва на 28 август 1991 г. в старопрестолното
Велико Търново. На тази дата Международната здравна фондация Свети
Панталеймон, добила впоследствие нечистоплътна слава покрай
петролните си афери, държавните тогава фирми Марцианопол
- Девня, и Технострой инженеринг - Ямбол, частното
събирателно дружество Алфа-В - София, и етрополското
ООД Ран-С учредяват консорциум, носещ царственото
име Калоян. Съдружниците в основаното гражданско дружество
се представляват, както следва: захарният завод в Девня от генералния
си директор Борис Терзиев, Алфа-В от своя шеф Войн
Войнов, Ран-С ООД от управителя си Николай Боев, търновската
здравна фондация от президента си доц. к.ик.н. Ради Кабаиванов
и Технострой инженеринг от генералния директор на
фирмата Стоян Проданов. Целта на консорциума е неговите учредители,
запазвайки своята икономическа, правна и финансова самостоятелност,
да развиват взаимноизгодна съвместна стопанска дейност в областта
на захарното производство. Колко взаимноизгодно
сътрудничество се е получило от това начинание, личи от


исковата молба, депозирана от името на Марцианопол



на следващата година в Софийския градски съд. В молбата
с дата 18 юни 1992 г. е записано, че чрез посреднически фирми
консорциумът Калоян бил закупил сурова тръстикова
захар, доставена с моторните кораби Редестос - 11
902 000 кг, и Павлина - 1 363 980 килограма. Жалващият
се ищец в лицето на генералния директор на захарния завод в Девня
Борис Терзиев е пояснил още, че:


За подпомогване на процеса по закупуването
и преработката на бялата кристална захар теглихме за сметка на
консорциума кредит от ТБ Ямбол в размер на 50 млн.
лева. С фондацията Свети Панталеймон се сключиха договори,
по силата на които тя пое задължението да внесе за своя сметка
и ни предостави за преработка суровата захар. Така фондацията
стана собственик на доставените количества. Ние поехме задължението
да ги преработим и предадем на консорциума. Останалите съдружници
в него поеха задължение да реализират захарта на пазара, като
ни заплатят стойността на ишлемето и погасят кредита, теглен от
нас от ТБ Ямбол. С цел предотвратяване на изплащането
на по-големи лихви по кредита, теглихме допълнителни кредити от
клона на Балканбанк в Добрич в размер на 31 500 000
лева. Ние изпълнихме своите договорни задължения към съдружниците
от консорциума, като преработката и предаването на захарните количества
завърши на 23 март 1992 година. Но до днешна дата (18 юни 1992
г. - бел. ред.), въпреки многобройните писмени съглашения между
нас и съдружниците, последните не изплатиха нито стойността на
ишлемето, нито погасиха теглените кредити.


Според това кратко описание на


изпитата чаша студена вода


девненските производители би трябвало живи да бъдат
ожалени. Още повече че задълбоченият прочит на обемистата документация
по сделката, направен през миналата година от нарочен експерт
по наказателно право, недвусмислено сочи, че забърканата през
1991 г. бизнескаша нито се дължи на некомпетентност, нито е случайна.
Простите две цели на благородния консорциум на практика
нямат нищо общо с взаимната изгода. На първо място е трябвало
е да се прелеят държавни средства от Марцианопол и
Технострой инженеринг във фондацията Свети Панталеймон
и в джобовете на останалите частни съдружници - Алфа-В
и Ран-С. И това е сторено с щедра ръка. Втората задача
на консорциума Калоян е не по-малко прозрачна - под
прикритието на Свети Панталеймон при реализацията
на общата съвместна дейност да се ползват съществуващите
тогава данъчни и други преференции, отредени за фондациите.


Основателно правният експерт е отбелязъл, че при
подписването на договора за тази дейност неслучайно никъде не
пише с какви средства ще се осъществява тя и кой ще ги осигурява.
Обяснението се съдържа в самото изпълнение на договора - Марцианопол
финансира бизнеса, тегли кредити и ги предоставя на консорциума,
поема всички разходи за навла, за обработката на корабите, за
митническото обслужване и накрая не си търси, не си събира парите
от останалите съдружници. Страна по кредита, получен от Ямболската
банка, и естествено неин длъжник е само и единствено захарният
завод, въпреки че заемът на книга е уж за сметка на консорциума.
Няма никакво обяснение защо всъщност никой друг от съдружниците
не е сключил този договор за кредит, или защо всички не са станали
страна по него, след като задружно го ползват. Очевидно
е, констатира правният специалист, анализирал документите, че
ролята на официални, в юридически смисъл, банкови длъжници не
е приемлива за


другите членове от групата на Калоян



Нормално би било те поне да бъдат поръчители по кредитния
договор, да дадат някакви гаранции и обезпечения за погасяването
на сериозната за онова време сума. И това обаче не е предвидено
- отново Марцианопол се явява като благодетел
и поема изцяло отговорността за тегления заем.


Прелюбопитно е за юристите, че единствената клауза
в договора за съвместна дейност, сключен между учредителите на
консорциума, с която се определят някакви гаранционни задължения
за фондацията Свети Панталеймон, е, че тя гарантира
погасяването на кредита с постъпленията от реализацията на бялата
захар. Иначе казано, ако фондацията не погаси заема, Марцианопол
може да го стори с парите от продажбата на ишлемето. Само че вместо
да направи точно това, директорът на завода Борис Терзиев, колкото
и да е странно, сключва договор... със същата фондация, съгласно
който просто й продава захарта. По силата на този документ Свети
Панталеймон преспокойно пък си сключва договори с частниците
от консорциума - Алфа-В и Ран-С ООД, за
реализацията на сладката стока. Излиза така, че въпреки висящия
дълг и въпреки незаплатените разходи по ишлемето, държавната захарна
фирма изобщо не се възползва от правото си сама да реализира количествата
и да си прибере парите. На практика Марцианопол просто
е подарила на Алфа-В и Ран-С над 13 тона
захар, която по време на операцията - 1991- 1992 г.,
е силно дефицитна на вътрешния пазар.


Документацията по сделката говори


че както договорът за съвместна дейност, така и договорите,
с които фондацията Свети Панталеймон е възложила на
Марцианопол преработката на захарта, имат напълно
фиктивен характер. Експертът, проверявал документите, е записал,
че: Няма и не може да има икономически и юридически смислено,
и логично обяснение, кое е наложило единствен длъжник по теглените
кредити да стане само ДФ Марцианопол, кое е наложило
получените средства да не се оползотворят от държавната фирма
за вноса и реализацията на захарта, кое е наложило средствата
да се предоставят на консорциума, и то без всякакви обезпечения
и гаранции от негова страна за връщането им.


Единственото логично обяснение, заключава юристът,
за всички тези неизгодни договори, сключени в ущърб на интересите
на ДФ Марцианопол, е облагодетелстването на фондацията
Свети Панталеймон и на фирмите Алфа-В
и Ран-С. Излишно е отново да се припомня, че въпросната
находчива търновска фондация изобщо не е плащала данък
оборот. Има обаче и други щети за държавата. Захарният завод е
теглил допълнително кредити в размер на 68 млн. лв., за да погаси
първоначалния кредит от 50 млн. лв., получен от ТБ Ямбол.
И тези 68 млн. лв. са разходи на консорциума Калоян
и също би трябвало да бъдат поети от неговите съдружници. Незнайно
защо обаче ръководството на девненското предприятие не си е мръднало
и пръста да си потърси тези пари. Тригодишният давностен срок
за възможното съдебно събиране на вземанията отдавна е изтекъл.
Загубите, които понася Марцианопол от цялото това
псевдоизгодно начинание, в крайна сметка са - 68 500 000 лв.,
от които чрез съдебен иск от съдружниците в консорциума Калоян
се търсят само 31 500 000 лв., за да се покрие с тях задължението
на Марцианопол към Балканбанк, клон Добрич.
Към тази сума, пак


на гърба на захарния завод


се добавят кредитни задължения от 19 млн. лв. към
девненското поделение на банка Биохим, 6 млн. лв.
към бившата Ямболска банка и 12 млн. лв. към ДСК - Варна. Претенции
за възстановяване на тези суми изобщо не са предявявани към останалите
съдружници в консорциума Калоян, въпреки че, както
е отбелязъл извършилият проверката юрист, тези кредити са
теглени в резултат на виновното неизпълнение на договорите от
страна на съдружници спрямо Марцианопол. В исковата
молба на предприятието до Софийския градски съд от 1992 г. са
претендирани единствено и само допълнително начислените лихви
по тези кредити. А ето как изглежда и крайното заключение на експерта
по наказателно право:


От документацията е видно, че негативните резултати
за девненското предприятие от сделката са следните: От ръководителя
на Марцианопол са сключени неизгодни за фирмата договори.
От тях произтичат огромни щети за предприятието. Неговият директор
не е положил достатъчно грижи да защити интересите му. Тези факти
налагат извода, че са налице съставомерни деяния - изпълнени са
съставите на чл.219 и чл.220 от Наказателния кодекс, визиращи
неполагането на достатъчно грижи от ръководно длъжностно лице
при изпълнение на възложената му работа, от което са произлезли
значителни щети за предприятието, представляващи престъпление
по смисъла на цитирания чл.219 от НК. Деянието представлява квалифициран
случай поради твърде големия размер на нанесените щети. А съгласно
чл.220 от НК, длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна
сделка и от това са произлезли значителни щети за стопанството
или предприятието, което длъжностното лице представлява, неговата
постъпка представлява престъпление. С оглед на големите
размери на нанесените щети, деянието представлява квалифициран
случай.


Специализираните органи обаче, по едни или други
причини, явно не са оценили по достойнство деянията
на генералния директор на Марцианопол Борис Терзиев.
Наказателни действия срещу него за бизнесоперациите му през 1991-1992
г. не са предприемани. Миналата година в качеството си на изпълнителен
директор на завода г-н Терзиев, както се казва, финализира
приватизационната сделка на Марцианопол ЕООД. Турската
компания Бейпар шугър получи


мажоритарния акционерен пакет на дружеството


срещу 1 млн. щ. долара, платени кеш, срещу задължението
да плати дълговете на дружеството, изчислени на 7 млн. щ. долара,
и обещание за 10 млн. щ. долара инвестиции. Борис Терзиев вече
не е директор, но е запазил работното си място и при новите собственици.
Както заяви миналата седмица пред в. БАНКЕРЪ сегашният
изпълнителен директор на дружеството, Георги Христов, те поддържат
съдебния иск, заведен през 1992 г. срещу бившите партньори на
Марцианопол в злощастния консорциум Калоян.
Делото ще се гледа наесен във Върховния касационен съд. Реалните
шансове да си вземем парите, призна обаче г-н Христов, не са големи,
кой, каквото могъл, е взел, заключава печално изпълнителният директор.
Фирмите от бившата Калоянова агитка са трансформирани,
някои от техните бивши шефове вече са извън страната. Държавната
фирма Технострой инженеринг - Ямбол, например е обявена
в несъстоятелност още през юни 1992 година. Но нейните ликвидатори
са написали на 28 март 1994 г. твърде любопитно писмо на тогавашния
директор на Марцианопол Борис Терзиев, в което между
другото се казва:


Не е зле да си препрочетете договорите с фондация
Свети Панталеймон. По договора от 13 януари 1992 г.
вие, ДФ Марцианопол, като продавач и Свети Панталеймон
като купувач, извършвате сделка за продажбата на 11902 метрични
тона сурова захар, на която вие не сте собственик и незаконно
извършвате продажбата. С договора от 14 януари 1992 г. фондацията
ви възлага обработката на същата сурова захар, която обаче е собственост
на Технострой инженеринг, закупена чрез ЕТ Петекс
с преведените им 2 844 000 щ. долара и предадена на консорциума
Калоян чрез фондацията Свети Панталеймон.
Ще ви припомним как е оперирано с доставената захар от вас. Играта
с договорите за продажби и препродажби на членовете от консорциума
Калоян с фондацията Свети Панталеймон
е


неплащането на данък оборот


Тази игра не е само на Технострой инженеринг,
а на целия консорциум. Считаме, че преди да се погребе консорциумът,
членовете му трябва да се разчетат чрез основния двигател - фондацията
Свети Панталеймон, и да уредят сметните си отношения.


Явно обаче и до ден днешен тези взаимоотношения не
са уредени и няма и да бъдат. Актуалната информация за


битието на печалната Международна здравна фондация
Свети Панталеймон


е повече от оскъдна. Последните данни от Държавен
вестник сочат, че през октомври миналата година тя е заличена
от списъка на съдружниците в радиотелевизионната компания Ком
- Велико Търново. През 1993 г. президентът на фондацията доц.
Ради Кабаиванов стана особено известен, защото изкара девет месеца
в предварителния арест във връзка с образуваното през същата година
следствено дело N134, което трябваше да изясни петролните афери
на неговата идеална формация. Повод за крутите мерки
дава текстът от доклада на тогавашния секретар на МВР генерал-майор
Богомил Бонев, изготвен през 1992 г. във връзка с прословутия
заем САЛ, който България получи от Световната банка. В своята
справка г-н Бонев е отбелязъл следното:


През месеците декември и януари 1992 г. е извършена
продажба на около 20 000 тона дизелово гориво от пловдивската
фирма Аеротурист чрез фондация Свети Панталеймон.
Само около 27 януари по продуктопроводите от Нефтохим
- Бургас, за два дни са били прехвърлени 11 000 тона гориво по
сделка между фондацията и Нефтоимпекс. Дизеловото
гориво по това време е било предлагано от тази и от други фондации
на цена с 488 лв. под пределната, определена по ПМС 108 от 1991
година. По този начин изтичат доларови резерви от страната и се
създава глад на валутния пазар, което води до поддържане на високо
ниво на курса на долара и пренасочва валутния поток вместо за
закупуване на суров петрол и за стабилизиране пазара на горивата
за формиране на печалби на фирми, поддържащи взаимоотношения с
Нефтоимпекс под прикритието на кооперации , фондации
и сдружения с идеална цел.


Така с петрол, захар и цигари в ония хубави първи
преходни години се наливаха капиталните основи на
малкото на брой, но многоимотни български граждани. Едва ли някога
ще лъснат в пълния си блясък мащабите на голямата кражба - от
бюджета, от банките, от дойните държавни обекти. Още
по-наивна е обаче надеждата, че някога ще се разбере къде и у
кого са отишли огромните пари от сенчестите операции
в сладкия захарен бизнес. Случаят Бартекс
доказва, че подобни ходове все още са на мода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във