Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗБОРНО ХАРЧЕНЕ

В последната година от мандата си българските правителства стават много щедри. Това личи на първо място от предлаганата бюджетна политика. Но и от друг, още по-интересен проблем - какво се прави с излишъците в бюджета, защото тях обикновено управляващите ги разпределят по чисто предизборни съображения. Много често аргументите за изразходването на бюджетния излишък влизат в противоречие с позициите им от предходните години, а дори и с публично обявената им управленска програма. На свой ред опозицията се опитва да убеди обществото, че управляващите раздават предизборни пари, за да си спечелят одобрението на по-широки слоеве от обществото. (Какъв е политическият ефект от харченето е съвсем отделен въпрос.) За пръв път нещо подобно бе направено през последната година от управлението на ОДС - просто защото това бе първото правителство на прехода, изпълнило мандата си. Аналогичен сценарий наблюдаваме и през тази година.Нека разгледаме хронологията на голямото предизборно харчене. Сякаш за да спази изискванията на сценария, точно една година преди края на мандата си (в края на юли 2004 г.) правителството взе решение да раздаде допълнителни 263 млн. лв. над заложеното в бюджета за ремонти на пътища и училища, за лекарства и режийни разходи на болници, както и за субсидии за държавни фирми и фондове. Това все още не противоречеше на меморандума на между българското правителство и Международния валутен фонд, където е записано, че при добро изпълнение на бюджета кабинетът може да разпредели допълнително средства в размер на 1% от БВП (350-400 млн. лв. по предварителни разчети). С началото на новия политически сезон през септември обаче нещата се развиха... На 21 септември Политическият съвет на НДСВ взе решение за изразходване на излишъка по републиканския бюджет (тогава около 780 млн. лв.) за компютризиране на училища, ремонти и изграждане на пътища, водоснабдяване и повишаване доходите на гражданите, включително и за 13-а пенсия и заплата по Коледа. Както заяви вицепремиерът и първи заместник-председател на НДСВ Пламен Панайотов, целта била максимален брой граждани да усетят ползата от преизпълнението на бюджета. Опитът на НДСВ да реши самостоятелно такъв важен политически въпрос предизвика бурни реакции от всички посоки. От ДПС заявиха, че преизпълнението на бюджета е заслуга на коалиционното управление на НДСВ и ДПС, поради което разпределянето му трябвало да бъде решение и на двете политически сили. Движението поиска незабавни консултации между коалиционните партньори, за да се определят сферите, в които ще се харчи излишъкът. Вероятно водени от желанието да не дразнят своенравния партньор, от НДСВ незабавно отговориха, че до няколко дни съвместна работна група ще доуточни направленията, а министърът на финансите Милен Велчев изрично отбеляза, че няма непреодолими различия с ДПС. От ПГ Новото време, която често подкрепя правителството, оспориха решението на НДСВ. Според председателя на групата Мирослав Севлиевски имало два подхода за разпределение на излишъка: Единият - стои едно партийно ръководство, започва да раздава пари там, където те пожелаят. Другият подход е излишъците да ги разпределя българският парламент, защото той е органът, гласувал бюджета. По-късно нововремци внесоха и законопроект, според който парламентът, а не правителството трябва да определи какво да се прави с излишъка. Със законодателна инициатива излезе и групата на ОДС, която предложи промяна в Закона за устройството на бюджета, даваща право на правителството да се разпорежда с не повече от 1% от бюджетния излишък. Като цяло всички опозиционни партии настояха разпределението на излишъка за тази година да се определи със санкция на Народното събрание, а не с политическо решение на управляващите. Решението на НДСВ за разпределяне на бюджетния излишък бе остро критикувано и от президента Георги Първанов, който дори го определи като неконституционно. Какво означава да се взема решение за подобно преразпределение на заседанието на една партийна централата макар и тя да е на управляващата партия? Не е ли това пренебрегване на българския парламент?, каза държавният глава. На тези обвинения отговори правителственият говорител Димитър Цонев. Според него въпросът с разпределението на бюджетното преизпълнение бил отдавна решен юридически. Цонев се позова на решение на Конституционния съд от 2001 г., като не пропусна да отбележи, че правителството просто ще претвори в дела политическото решение на управляващата партия. Димитър Цонев се оказа прав, защото много скоро (в средата на октомври) кабинетът реши да изразходва над 110 млн. лв. от бюджетния излишък за пътища, гранични пунктове, ВиК-инфраструктура, културни обекти. Управляващите категорично отхвърлиха критиките на опозицията, че започват предизборно раздаване на пари. Според министъра на финансите всяка година по това време бюджетът се преизпълнявал и се планирали допълнителни разходи. Разликата е, че тогава не е имало избори, а сега има. Предполагам, че на това се основават твърденията на опозицията, каза Милен Велчев. Може би е уместно да припомним, че преди около три години, когато поемаха властта, управляващите далеч не възприемаха разпределението на излишъка от тогавашното правителство на ОДС като нормална процедура. Още в първия си ден във финансовото министерство министър Милен Велчев се закани да провери всички сигнали за надхвърляне на разходите, като същевременно заяви, че и занапред новото управление ще продължава да се придържа към една консервативна философия на бюджета. Не смятаме да развързваме рязко кесията, каза тогава Милен Велчев в първото си интервю като министър. Всъщност именно намерението на кабинета да развърже кесията през последната година от мандата си стана повод за поредното обтягане на отношенията с МВФ, което този път може да доведе до сериозни последици. Конкретният повод бе непоколебимостта на правителството да осъществи обявеното 25-процентово увеличение на минималната работна заплата до 150 лв. от догодина. При посещението си в София ръководителят на мисията на Фонда за България Ханс Фликеншилд каза, че минималната работна заплата трябва да се увеличава, но постепенно, с по 10% на година, а не изведнъж, защото икономиката трудно ще се приспособи към този еднократен скок.Проблемът се задълбочи след посещението на министър Велчев във Вашингтон, когато министърът на финансите заяви, че този ангажимент е поет лично от премиера Симеон Сакскобургготски и не подлежи на промяна. Представяйки намерението на управляващите като защита на националните интереси, Велчев допусна и разрив в отношенията с МВФ: В крайна сметка, ако не стигнем до съгласие, ще трябва да се вземе политическо решение не само от мен, а от цялото правителство дали да се жертва успешният преглед на споразумението с Фонда. Новият курс, изложен от Милен Велчев и очевидно повлиян от наближаващите избори, предизвика поредица от критични реакции на водещи икономически експерти. Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, ако правителството едностранно увеличи минималната заплата, е възможно предпазното споразумение с Фонда да бъде прекратено. Ефектът от такова действие ще бъде негативен, смята Ганев, защото България ще започне да изглежда по-рискова страна. По думите му, важни са не толкова паритекоито ни дава МВФ, а одобрението на политиката ни от финансовата институция. За риска от рязко увеличение на заплатите предупреди и Румен Добрински, експерт в Икономическата комисия на ООН, посочвайки, че увеличението с 25% на минималната работна заплата създава риск за конкурентоспособността на българската икономика. Добрински направи аналогия с действията на кабинета в Унгария, довели до сериозни макроикономически сътресения, включително и в платежния и фискалния баланс. Според Румен Добрински неизбежно ще последва увеличаване на заплатите и на средно-, и на високоплатените категории работници и служещи, а това поражда риск в краткосрочна перспектива да се наруши макроикономическият баланс. Идеите на финансовия министър Милен Велчев за разхлабване на финансовите ограничения бяха определени като политическа игра от бившия член на УС на БНБ Румен Аврамов. Според него е тревожно, че един финансов министър започва да говори с езика на популизма, започва да говори за нарушаване на финансовата дисциплина. Подобни опасения изрази и Георги Стоев от Индъстри уоч, според когото тези изявления на Милен Велчев ще имат негативен ефект в инвестиционните среди като сигнал, че в момента в България министърът на финансите е с развързани ръце. Което в никакъв случай не означава хубаво място за правене на бизнес. Разбира се, една позиция, според която бюджетният излишък и фискалният резерв като цяло трябва да се пазят като свещена крава, не е приемлива. Големият въпрос е за какво да бъдат харчени обществените пари и кой е легитимният начин за взимане на такива решения в предизборния период. Тук възникват поне няколко опасения. На първо място, дали средствата от излишъка няма да бъдат изсипани в сектори, които тепърва се нуждаят от сериозни структурни реформи. Най-актуален е примерът с обещаните пари за образованието. Не друг, а вицепремиерът Лидия Шулева заяви: Всички повтарят колко важно е да се увеличи финансирането за образованието, но наливането на пари в нереформирана система е абсолютно безсмислено. Според нея, финансирането на системата трябва да се обвърже с конкретните стъпки и етапи на реформата, а това ще бъде дълъг процес, който ще изисква последователност от няколко поредни правителства. Също така си струва да се запитаме дали не би било по-добре вместо да се раздават пари наляво и надясно, бюджетният излишък да се използва за намаляване на данъците за бизнеса, както предлагат някои икономисти. И накрая, не може да се пренебрегнат последиците от това голямо предизборно харчене за по-нататъшното развитие на страната, включително и за следващото управление, което също може да заговори за прословутите скелети в килера. Още повече че през следващите години българската икономика и обществото ни като цяло ще трябва да посрещнат предизвикателствата на европрисъединяването. Тогава сигурно ще имаме нужда от всичките си резерви и най-вече от финансовите. Ще бъде много жалко, ако се окаже, че голяма част от тях са били похарчени предизборно и вероятно без особен политически ефект. Защото това са просто поредните избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във