Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОЛЯМОТО НАДЛЪГВАНЕ ЗАВЪРШИ, ПЪРВАНОВ СЪБРА КОЗОВЕТЕ

След като Четиридесет и третият конгрес на БСП отнесе в миналото шума, страстите и емоциите на идеологическите битки, за днешния и утрешния ден на партията остава актуална само скуката. Скука, в която Първанов обеща да реализира новата си политическа линия. Скука, чрез която ще се опитат да реализират надеждите си някои по-широки или по-тесни кръгове около него. Скука, в уюта на която социалистите ще трябва да отгледат и възпитат новия си лидер.


И все пак какво се случи в зала N1 на НДК преди осем дни? Според повечето наблюдатели верният отговор е нищо или почти нищо. Нищо, защото и лидерът, и легитимната политическа линия, и актуалните задкулисни игри останаха в същото положение, в което бяха преди конгреса. Промени няма, няма и развитие. Това беше един конгрес, който можеше и да не се състои или, казано с други думи, това бяха обречени битки, които можеха да протекат и на по-скромна сцена. Но конгресът се състоя. Бяха взети решения, гласувани резолюции, обсъждани доклади. Всички изречени думи, всички излети емоции, всички сблъскани амбиции не могат да бъдат просто забравени. Георги Първанов спечели своята най-важна и най-продължителна битка. След четвърти май короната му е вече и по-лека, и по-блестяща. След конгресните дебати в партията може и нищо да не се е променило, но е сигурно, че новият-стар председател ще е повече от различен.


Едва ли за някого е тайна, че Четиридесет и третият конгрес беше нужен единствено на Георги Първанов - като реабилитация за накърненото му самочувствие и като възможност да наложи своя маниер и своето разбиране за променяща се лява партия. Така че сега не трябва да се учудваме, че резултатите от форума са само в негова полза. В полза на политическото му достойнство и на прокарваните от него тенденции.


Как обаче изглеждат резултатите в очите на околните?


Съратниците


Те не са много. А което е по-лошо, не са убедени. Неслучайно първите коментари след избирането на Висшия партиен съвет бяха, че в него преобладават лиловисти. Причината е в невъзможността да се открият първановисти. За година и половина на шефския пост Георги Първанов успя да наложи непознат стил на ръководство в столетната организация. Той не отдели нито време, нито енергия, за да се обгражда с лични клиенти. Затова пък се оказа, че добре успява да се възползва както от чуждите амбиции, така и от чуждите опасения. На пръв поглед Георги Първанов е сам сред морето от жановисти, лиловисти, лукановисти и какви ли не още кръгове. Категоричната му победа над Премянов, Лилов и Овчаров обаче показа, че когато няма достатъчно добър отбор, най-добре е да се бориш сам.


Безспорно Първанов успя и защото изглеждаше най-удобния председател за тези, които все още не бяха достатъчно готови, за да влязат в битката за лидерство. Генералският кръг например си прави точно такива тънки планове. Според него предстоящата година ще се използва за превземането на партията отвътре, чрез внедряване на свои хора във Висшия партиен съвет, Изпълнителното бюро и други ключови постове. А след това времето, оставащо до поредния извънреден конгрес, който най-вероятно ще е преди следващите парламентарни избори, ще бъде посветено на изграждането и изтласкването напред на собствен лидер. Вероятно генералите за пръв и последен път подкрепиха кандидатурата на човек извън своите среди. И въпреки че следващият им фаворит едва ли ще е Бриго Аспарухов, той със сигурност няма да е и Георги Първанов. В лицето на Първанов генералите подкрепиха надеждите си за благосклонен председател днес и слаб противник утре. Но тази игра обещава да е много по-вълнуваща и непредвидима, отколкото изглежда на пръв поглед. Новият ръководител на партията нито ще бъде толкова сговорчив шеф, какъвто се е привиждал по-рано, нито ще е толкова толерантен противник, какъвто изглеждаше преди. Така че надеждите на генералите може и скоро съвсем да повехнат.


Враговете


Четиридесет и третият конгрес се оказа и сериозна победа за хората на Жан Виденов. Пуснатите 126 гласа за Премянов превърнаха изгнаниците в съвсем легитимна опозиция на линията Първанов. Това не само означава, че управлението на Жан Виденов не получи слаба оценка, но и че неговите идеи се възприемат като единствена и достатъчно актуална алтернатива на сегашната партийна линия. Жан Виденов си извоюва възможно най-печелившата позиция. Тя го предпазва от неудобството на управлението на партията в опозиция и едновременно с това му дава свободата с лекота да спекулира с всички трудности на сегашната ситуация. Няма никакво съмнение, че две години ще са му абсолютно достатъчни, за да събере повече от необходимите активи и да се кандидатира за поста на председателя. Оттеглянето му от битката преди една седмица беше само привиден и добре обмислен тактически ход. Чрез участието на Премянов в надпреварата линията Виденов бе официално реабилитирана. И независимо че отсега е трудно да се каже дали Красимир Премянов ще остане в борбата докрай с Виденов, повече от сигурно е, че на следващия конгрес един от кандидатите ще е именно бившият премиер.


Неориентираните


Това са хората, които все още продължават да измерват процесите в партията със старите стандарти. Хората, според чиито оценки Александър Лилов все още продължава да е в центъра на голямата партийна интрига. Според които древната опозиция Живков - Лилов е само трансформирана в противопоставянето между стратега и сегашния партиен свят. За тези хора Александър Лилов и целият му интелектуален и политически потенциал са извън актуалното и преходно измерение на времето. Те не остават засегнати от дребнавите игри в организацията. На техните везни шепата гласове, подкрепили идеолога на последния конгрес, са без значение. Те биха гласували за него и след десет конгреса, и след двайсет...


В този смисъл твърдението, че Висшият партиен съвет е доминиран от лиловисти, не е вярно. Защото да си лиловист е възможно само когато си извън. Извън управлението, извън проблемите, извън времето. А щом загубиш трансцеденталната си позиция и влезеш вътре, вече не можеш да си лиловист. Вече си принуден да се сблъскаш с конкретни трудности, да вземаш изпълними решения, да станеш част от колелото, а не само да броиш завъртанията му, наблюдавайки отвън.


Опозицията


Румен Овчаров събра едва 56 гласа в подкрепа на своята кандидатура. Много или малко е това на везните на вътрешнопартийните сблъсъци. За печелене на битки явно е прекалено недостатъчно. Но за маркиране на зараждащи се тенденции е точно като по мярка. Настроенията, които застанаха зад неговата кандидатура, крият най-сериозен потенциал за бъдещето. Става въпрос за все още недостатъчно осъзнато и изчистено усещане за неудовлетвореност от сегашното състояние на партията. Неудовлетвореност, която явно ще търси решенията на бъдещето извън предложените до момента варианти на Първанов, Виденов и Лилов. Точно тази неудовлетвореност ще даде тласък и на истинското обновяване на партията. Въпросът, чийто отговор ще трябва да търсят всички кандидат-лидери, е как да спечелят тази линия в своя подкрепа. Защото точно от нейното решение ще зависи и изборът на следващия председател.


Партньорите


На пръв поглед победата на Георги Първанов изглежда най-изгодна за всички кандидат-партньори на Социалистическата партия. Като се започне от предпочитанията на сините и се стигне до желанието за все повече сближаване на Александър Томов, всичко изглежда като безгрешно раздадени карти за игра. Въпросът е обаче дали резултатите зависят само от раздаването. Сигурно е, че БСП ще продължи да бъде беззъба опозиция. Така че Иван Костов не е сгрешил в предпочитанията си.- Причината обаче не е в споделена взаимна симпатия, а в желанието на Първанов да насочи енергията и вниманието си в укрепване на вътрешните си позиции. Това ще означава преди всичко промяна на коалиционното му поведение. Край на обещанията за равноправен член на лявото пространство. БСП ще бъде хегемон, ако не Евролевицата ще трябва да се прости с надеждите си за общ блок. Така нареченото ляво пространство е вече по-различно след конгресните решения и всички леви лидери ще са принудени да се съобразят с тези различия. Колкото и неприятно да е това за повечето от тях.


Вероятно най-разочарован ще остане Жорж Ганчев Или пък напротив? Очакваното разместване може и да му даде възможност по-успешно да реализира опортюнистичните си умения.


Преди осем дни в зала N1 на НДК не се случи нищо. Но точно това НИЩО като че ли ще стане причина за сериозни промени в целия ляв ешелон. Разочарованията и изненадите все още предстоят. За повечето лидери промените са все още само неясни подозрения. Когато те започнат да се потвърждават, Георги Първанов ще е започнал вече втората си битка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във