Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОЛЯМОТО БЪЛГАРСКО ЗАВРЪЩАНЕ В ЕВРОПА

Голямото завръщане на България в Европа се състоя чрез ... НАТО. България и още шест страни станаха членове на Северноатлантическия съюз при второто разширяване, което с основание наричат континентално или политическо. Континентално е, защото НАТО вече обхваща почти цяла Европа с малки изключения и окончателно изхвърли от употреба категорията Изток-Запад. Това разширяване на пакта е политическо, защото основната причина е не толкова отбраната във военен смисъл, а защитата на общи ценности. Каза го държавният секретар на Съединените щати Колин Пауъл, на когото не липсва опит по практическа военна история на Европа от втората половина на ХХ век. Впрочем Колин Пауъл се е запознал с Европа чрез Германия през 1958 г. като лейтенант от американската армия и на него най-добре му приляга констатацията, че в момента почти всички предизвикателства, пред които е изправена НАТО, са... извън Европа. Това е забележително признание за състоянието на Стария континент и на нещата в света. Между впрочем преди девет години един бивш Генерален секретар на НАТО, белгиецът Вили Клаас, малко преди да подаде оставка заради стара оръжейна афера, каза нещо пророческо. През февруари 1995 г. той смая публиката с публичното изявление, че ислямският фундаментализъм е по-опасен за Запада, отколкото някога е бил комунизмът. Тогава все още не се бяха случили нито американският 11 септември, нито испанският 11 март, на мода беше студеният мир на Борис Елцин, Босна на Балканите беше ужасен пример за най-кървавия европейски конфликт от 1945 г. насам, а теоретиците говореха за новото понятие неовъзпиране. Тогава все още Съединените щати, Европейският съюз и Русия не се бяха разбрали докрай за условията на новия европейски ред, нито усещаха новата заплаха - глобалния тероризъм. Съвсем не е достатъчно да се констатира, че НАТО вече обхваща 26 страни. Близо до достатъчното да се каже е, че в НАТО е почти цяла Европа. И в този смисъл сегашното разширяване е най-мащабното в 55-годишната история на пакта не просто защото присъедини наведнъж към себе си цели седем страни - три от бившия Съветски съюз, две от бившия Варшавски договор и една от бивша Югославия. Макар това да е очевидното. Това разширяване е най-мащабно, защото преначерта политическата карта на Европа. Както отбелязаха коментаторите, бившите комунистически държави съставляват 40% от Атлантическия съюз. С приемането на България, Румъния, Словения, Словакия и трите балтийски страни Естония, Латвия и Литва в европейската карта е възстановено това, за което някога пледираше Уинстън Чърчил в прословутата си реч за Желязната завеса. Чърчил искаше единството на Европа, от което не е изключена нито една нация. Добавката е само че сега, с новото разширяване, Америка отново се оказа част от Европа и нейна основна сила. От 29 март 2004 г. европейският ред вече има нов геополитически прочит. Парадоксалното в него е в това, че не Европейският съюз, а НАТО бе организацията, която първа очерта границите на континента. Историците вече могат да напишат, че след това най-мащабно разширяване на военния съюз Европа повече не зависи от следвоенната си история и преодоля и последните бариери, наследени от изминалия век. Вече няма как да се случи това, за което Уинстън Чърчил пишел в писмата си до своя братовчед херцог Марлборо в навечерието на Първата световна война. Положението в Европа - пише той през 1912 г. - далеч не е безопасно и може да се случи всичко. Стига само някоя от великите сили да прояви малко лоша воля или подлост, за да избухне далеч по-мащабен конфликт. Първият кръг от разширяване на НАТО през 1999 г., когато бяха приети Полша, Унгария и Чехия, НАТО прие тези, които събираха най-добре история и география и можеха да създават най-малко проблеми, а не тези, които имаха най-голяма нужда. В онези дни тогавашният заместник държавен секретар на Съединените щати Строуб Талбот изрази американската позиция така: Разширяването е най-добрият път за създаването на стабилност и демокрация в...Централна Европа. Едва сега обаче се направи разширяването, което действително остави разделението от Ялта в миналото. Това разширяване е нещо като лекарство за настоящето и за съчетаване на представите за стратегическа култура. След 11 септември отворената врата на НАТО започна да се открехва от вътрешната страна. Беше се появил един нов враг, също толкова глобален и толкова опасен като империята на злото. Най-солидният член на договора - Съединените щати, започна просто да заявява, че Америка няма предразсъдъци и поиска да бъде дадена зелена светлина за всички страни от Балтика до Черно море и Адриатика.Вторият катализатор на промяната стана иракската война. Преди, по време и малко след нея Съединените щати и Европа очевидно имаха нужда да предефинират отношенията си, след като взаимно изгубиха невинността си в една непознат до този момент трансатлантически спор. Наивници бяха тези, които си въобразяваха, че това е възможно да стане извън НАТО. Наивници бяха и онези - и в Европа, и в Америка, които бяха забравили, че всички самостоятелни или групови действия извън системата на НАТО са чиста проба стратегическа безотговорност. Сегашното разширяване става и в един особен момент от близкото бъдеще - ангажимента на Алианса по отношение на Ирак. Тази тема става все по-актуална, каквото и да се приказва. Сам Генералният секретар на НАТО Яп де хоп Схефер твърди, че ако суверенно иракско правителство поиска от ООН или НАТО чрез ООН да участва в едни стабилизационни сили, моето мнение е, че съюзниците от НАТО ще се отнесат много положително. А междувременно докато се стигне до този сценарий, а ние не знаем как точно ще се развият събитията, дотогава е важно страни като България, които имат контингенти в Ирак, да останат там. Защото ако сега изтеглят силите си, това ще усложни процеса след 1 юли, за който говоря все още малко предпазливо. В НАТО действително говорят предпазливо за Ирак. Един аналитик наскоро каза следното: Ако преди две години някой ми беше казал, че НАТО ще бъде в Афганистан, щях да го затворя в психиатрична клиника. Сега аналитикът мисли друго. Според него ако алиансът изобщо се ангажира, най-ранната дата за ангажимента му в Ирак ще бъде в средата на 2005 година. Съвсем неслучайно американският президент Джордж Буш подчерта в словото си на 29 март, че новоприетите страни участват в операциите в Афганистан и Ирак и даде следното определение: Те разбират нашата кауза в Афганистан и Ирак, защото тиранията за тях е все още свеж спомен. Когато бе основана НАТО, тези седем страни бяха пленници на една империя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във