Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОЛЯМАТА ГЕОГРАФИЯ НА ДРЕБНИЯ СКАНДАЛ

Смятаме, че напредваме. Ограничили сме разногласията до няколко ключови въпроса, заяви тези дни по време на редовен брифинг говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър, след като държавният секретар Колин Пауъл разговаря по телефона с колегите си от Великобритания и Франция. Администрацията на Буш очевидно бързаше да приключи тази седмица дебата около новата резолюция на Съвета за сигурност на ООН за Ирак. Терорът в Москва бе предостатъчен мотив, защото на 23 октомври Русия бе също толкова сериозно ударена от терористите, колкото бе наранена и Америка на 11 септември преди една година. След Буш сега и Путин иска да нанася удари по всички места, където и да се намират терористите, което на практика е още едно доказателство за промяна на международните отношения. Но за бързината и промененото чувство за компромис по резолюцията за Ирак вероятно има още мотиви. Както се казва, дяволът се крие в детайлите и това е особено характерно за дипломацията. Например германският външен министър Йошка Фишер замина за Америка да поправя отношенията на Берлин със Съединените щати, без да носи в багажа си променена германска позиция за евентуалната война срещу Ирак. Поне такива изявления направи на изпроводяк канцлерът Герхард Шрьодер. Германия няма да участва в евентуална война срещу Ирак, потвърди отново Шрьодер във външнополитическата част на правителствената декларация, прочетена пред Бундестага. Днес по-малко от всякога е възможно да се постигне сигурност с военни средства, още по-малко пък единствено с военни средства, каза още германският канцлер и декларира намерението да подхожда към различията със Съединените щати безпристрастно и в дух на приятелско сътрудничество. Подробностите ги каза предварително външният министър Фишер, според когото американската политика трябва да бъде фокусирана върху международния тероризъм, а не върху Ирак. Питам се дали превръщането на Ирак в приоритет има смисъл, казано най-дипломатично, заяви Фишер в реч в германския парламент и допълни: Всъщност аз не вярвам, че това набелязване на приоритети отговаря на нашия анализ на заплахите. Самата американска програма на Фишер е показателна - среща с американския държавен секретар Колин Пауъл и веднага след това с генералния секретар на ООН Кофи Анан. Едва ли срещата Фишер-Пауъл ще даде веднага отговора на въпроса докъде Съединените щати и Германия са отишли в спора за Ирак. Разумният коментар, облечен с факти, ще е възможен едва от началото на следващата година, когато Германия ще поеме координацията на Съвета за сигурност.Още един детайл от европейската политика изненадващо изскочи и увисна като ненужна локална драскотина на фона на световното напрягане след терористичната атака в Москва и по отношение на Ирак. Френско-британските отношения се задръстиха така, както тези дни бе задръстен заради авария тунелът под Ламанша, който свързва Великобритания с континентална Европа. Първите мъже на Великобритания и Франция се скарахаПроблемът е, че и двете страни имат важен глас не само в европейската политика, но и в глобалните решения на световните проблеми. Поредното просто доказателство за факта, че международните отношения са като отношенията между хората. Трябва да е било доста тягостно от Вашингтон да наблюдават последствията от разменените реплики между държавните мъже на двете ключови страни - членки на Съвета за сигурност на ООН, Великобритания и Франция. Независимо от това, че скандалът, който си спретнаха френският президент Жак Ширак и британският премиер Тони Блеър, имаше подчертано домашен, европейски характер, той няма как да не хвърли сянка по дипломатическия паркет на световната организация. Жак Ширак и Тони Блеър се скараха по стар и прозаичен въпрос - селскостопанската политика в Европейския съюз. Появата и интерпретацията на такива проблеми, независимо от коя област на международните отношения идват, стават винаги в определен контекст. На фона на руската трагедия и на заплахата от война срещу Ирак разпрата между Лондон и Париж няма как да не фокусира вниманието. В края на заседанието на европейските лидери по време на срещата им на върха дипломатическата кавга избухнала, когато Франция и Великобритания не са се разбрали за разходите за земеделие. Проблемът е бил дали разходите в земеделието до 2013 г. трябва да останат на равнището на тези, планирани до 2006 година.Блеър иска промени, Ширак е против и е за отлагане на реформата в земеделието. На всичко отгоре френският президент трябва да е бил доста смутен, когато за промени се изказа и германският канцлер Герхард Шрьодер. Преразказана от медиите, случката изглежда така. Ширак се приближил до Блеър и му казал на френски: Вие бяхте много груб. Никой не ми е говорил така преди. После допълнил: Предстоящата ни среща се отменя. Френско-британската среща на върха неофициално бе планирана за 3 декември, няколко дни преди срещата на върха на ЕС в Копенхаген.Кавгата между Лондон и Париж налива допълнително масло в огъня на нерешените световни проблеми. И за най-непредубедения наблюдател е много трудно да си представи, че политици от калибъра на Ширак и Блеър могат да се подведат само от едната емоция. Очевиден факт е, че европейската политика е във фазата на рисковата тактика. Германо-френският мотор напоследък не работи добре. Това даде отражение върху британската политика. Тони Блеър искаше умело да изведе страната си от самостоятелната игра в европейската политика и да я включи по-бавно, но сигурно в европейския отбор, включително и по въпроса за еврото. Проблемът за него обаче винаги е бил да не остане в изолация вътре в самата Великобритания. Това е и причината да брани с цената на всичко извоюваните още от Маргарет Тачър отстъпки за Лондон във финансовата каса на европейското земеделие. Така или иначе най-новият спор съвсем не е само двустранен, нито пък остава в скучната тема земеделие. Случи се така, че когато Съединените щати и Германия се скараха заради Ирак канцлерът Герхард Шрьодер бързо поиска среща с британския премиер Тони Блеър. Сега нищо чудно Шрьодер да върне жеста на Блеър, за да не изпадне в европейска изолация и да си поговорят как да оправят отношенията му с френския президент Жак Ширак. От друга страна, в Париж и в Берлин сигурно си дават сметка, че без Лондон едва ли ще има общ европейски глас във външната политика. Нововъзникналата антипатия между Ширак и Блеър е в контекста най-вече на иракския въпрос, по който Лондон прави всичко, за да помогне на Съединените щати, а Париж не иска да изпусне момента, за да прокара на световната политическа сцена онзи компромис, който е необходим за подсигуряване на собствените му интереси в арабския свят. Парадоксална е, но не е изключение една формула в международната политика. Да се скараш публично с един от двама твърди съюзници, за да успееш да изработиш компромис с другия по много по-важен въпрос. В случая дипломатическата европейска кавга с Лондон помага на Париж да се разбере с Вашингтон по резолюцията на ООН за Ирак и да се опита да заеме по-предно място на международната сцена. Не е невероятно точно сега дипломатите да видят, че Жак Ширак със сигурност обръща внимание на начина, по който сега във Франция се питат: Къде е голизмът, когато ни е спешно необходим?, и си спомнят времето на генерал Де Гол и единственото френско вето в ООН от 1956 г. по време на суецката криза. В този смисъл кавгата между Жак Ширак и Тони Блеър не е толкова въпрос на емоция, колкото на премерени дипломатически ходове. В същия смисъл е и изявлението на Държавния департамент на Съединените щати, че разногласията по резолюцията за Ирак са ограничени до... няколко ключови въпроса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във