Банкеръ Daily

Общество и политика

Голямата базилика в Плиска е била най-големият християнски храм в Югоизточна Европа

Макет на Голямата базилика в Историческия музей в Плиска

Националният историко-археологически резерват "Плиска" се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска. Той е един от Стоте национални туристически обекта.

Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. От основаването на българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни поселения.

Типично за народ, идващ от степите, българите строят столицата си насред полето, което е обградено с височини, които са естествена преграда пред врага. Построени са три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни каменни блокове, образуващи висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по две петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0.5 кв. километра. Градът е бил гигантски за средновековните мащаби - 23.3 кв. километра. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници тук. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани.

Кан Крум се е възкачил на престола след кан Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа. Крум пръв завладява и присъединява Сердика към българската държава, като оценява важното икономическо и стратегическо значение на града, през който минават много важни търговски пътища за Константинопол, и защото оттам може лесно да се атакува Македония.

С времето на управлението на кан Омуртаг (814-831 г.) се свързва второто разширяване на града. Той довършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради.

Преди всичко кан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност. Съхранени са редица извори (Чатараски и Търновски тадписи) и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, разрушена от император Никифор, както и построяването на нов кански дворец с тронна зала.  Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя знаменития надпис: 

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години."

Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, каквато България очевидно е по онова време.

На 1.3 км от източната порта на Вътрешния град в Плиска се намира Голямата базилика - религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир. Това е бил най-големият християнски храм в средновековна Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Завършена около 875 г. Голямата базилика представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период - от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранносредновековна България. Базиликата е оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.

Разкритите останки в Плиска са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица.

Традиционно в националния историко-археологически резерват "Плиска" се провежда Летният археологически семинар, в който ученици от средни училища в България правят разкопки заедно с археолозите и слушат лекциите на известни български историци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във