Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОЛЯМАТА БАНКОВА СЕДМОРКА ДИКТУВА ФИНАНСОВАТА МОДА У НАС

Седем банки попадат в групата на животоспасяващите за банковата система - БУЛБАНК, ОББ, ДСК, БИОХИМ, ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК и Пощенска банка. Членовете на голямата седморка държат две трети от всички банкови активи. Техни са 74.3% от паричните средства, 79.7% от вземанията от финансови институции и 80% от държавните ценни книжа. Голямата седморка държи и 71.1% от кредитите, отпуснати на граждани и фирми, както и 76.9% от техните сметки, депозити и влогове. Посочените седем банки постоянно увеличават балансовото си число, вземанията си от други финансови институции - особено във валута, и вложенията в ДЦК. С други думи седморката владее почти целия сектор и резонно диктува модата в него. Нещо повече, от нейното поведение зависи както стабилността на цялата система, така и кредитите, на които може да разчита производственият сектор.


Днес всички тези банки са печеливши, а общата им капиталова адекватност е около 22.7%, което е още една гаранция за стабилността им. Парите на каса и в ДЦК покриват 73.7% от задълженията на седемте банки към граждани и фирми. Това подсказва, че споменатите седем банки могат по всяко време и без абсолютно никакви проблеми да се разплащат с клиентите си.


На общия фон обаче изпъква и една лоша новина - парите от граждани и фирми в тях намаляват. От началото на годината до средата на март размерът им се е свил с 90.7 млрд. лв. и 6.3 млн. щ. долара. Причината, разбира се, не е толкова в недоверието към банковата система, колкото в силното обедняване на населението и в стагнацията, обхванала производствения сектор. Хората харчат всичките си пари за всекидневни нужди, а и ниските лихвени проценти не ги стимулират да спестяват. Повечето от предприятията пък не са достатъчно рентабилни. Те хвърлят спечеленото, за да посрещнат производствените и финансовите си разходи, и в повечето случаи остатъците по сметките им са незначителни. Подобна конюнктура принуждава банките да поддържат огромни суми на каса и в ДЦК, за да посрещнат всеки порив за спешно плащане. При това положение те не могат да рискуват, увеличавайки размера на отпусканите кредити.


През първите три месеца на тази година значително е нараснал кредитният портфейл на ДСК, ХЕБРОСБАНК и Пощенска банка. ДСК започна да развива потребителското и жилищното кредитиране едва от септември миналата година и очакванията са да се нареди сред водещите в този тип услуги. Освен това тя се стреми да завладее свой периметър във финансирането на малкия и средния бизнес. Заемите й по тази линия засега се обслужват редовно, но не всичко в кредитната дейност на ДСК е оцветено в розово. Миналата година, заедно с други банки, касата отпусна голяма сума за финансиране на кампанията по изкупуване на пшеницата и сега е на път да изсърба горчилката от просрочените зърнени заеми.


ХЕБРОСБАНК и Пощенска банка също са увеличили значително кредитния си портфейл. И двете банки са съсредоточили по-голямата част от отпуснатите заеми в областта на селското стопанство, туризма, преработвателната и леката промишленост. Заедно с БУЛБАНК, ОББ, Общинската банка и Корпоративна банка те участват и в консорциума, който предостави едногодишен заем на Софийската община от 22.3 млрд. лева. Пощенска банка отпусна и два големи кредита с гаранцията на ДФРР. Първият от 10 млн. щ. долара е предоставен на Варненската корабостроителница, а вторият - от 6.5 млн. щ. долара, на Проучване и добив на нефт и газ ЕАД.


Около 78.6% от кредитния портфейл на седморката се обслужват редовно. Общият размер на отпусканите средства обаче не може да удовлетвори кредитния глад на производствения сектор. В същото време надеждните кредитополучатели са твърде малко, а кредитният риск все още е твърде голям. Доскорошната практика държавните фирми да не връщат заетите пари, арестите на банкери и необезпокояваното благополучие на кредитните милионери охлаждат кредитния ентусиазъм на банките. Според експерти ледовете ще се топят с напредването на приватизацията. Продажбата на големите български предприятия на стратегически инвеститори ще повиши доверието на кредитните институции към тези фирми.


Няма съмнение, че кредитните институции от голямата седморка разполагат с необходимия потенциал, за да дадат значителни заеми за производствения сектор. Общият размер на капиталовата им база към края на март тази година е над 432.8 млрд. лева. Това означава, че ако седемте основат консорциум, те спокойно могат да отпуснат на едно предприятие заем от 43.28 млрд. лв. (над 24.2 млн. щ. долара). Максималният размер на кредита пък, който може да предостави седморката, е 108.2 млрд. лв. (60.6 млн. щ. долара).


След приватизацията на Пощенска банка, ЕКСПРЕСБАНК, БУЛБАНК и ХЕБРОСБАНК, планирана да приключи до края на следващата година, кредитните им възможности ще се увеличат чувствително, тъй като чуждестранните инвеститори ще трябва да се ангажират със значително увеличение на капитала им.


Независимо от инсинуациите около раздържавяването на Пощенска банка, които за пореден път доказаха, че подобни процедури в банковия сектор у нас вървят трудно, финансовите резултати на седморката предполагат нарастващ инвеститорски интерес към всяка една от банките в нея. В края на март и седемте кредитни институции са печеливши, като общият размер на чистата им печалба - без тази на ДСК, е 90.4 млрд. лева. Тя осигурява 72.33% възвръщаемост на акционерния капитал. Наистина през април и май БУЛБАНК, ЕКСПРЕСБАНК и Пощенска банка значително увеличиха акционерния си капитал, но отнесен към същата печалба, той носи възвръщаемост на акционерния капитал на седморката над 31.2% - показател, който едва ли ще убегне от вниманието на инвеститорите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във