Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГНОМИТЕ КАТО ФАКТОР В ПОЛИТИЧЕСКОТО ТКЗС

Малките камъчета могат да преобърнат каручката, внимавайте с по-незначителните партии, на които не обръщате достатъчно внимание, правилно отбеляза неотдавна виден политик. Предупреждението е разумно - при обърканата разстановка на силите в края на прехода традиционните големи - БСП, СДС, НДСВ и ДПС, продължават да не забелязват никого освен себе си. А движещите се в периферията малки партии наистина могат не само да спретнат беля в тила на лъвовете, но и при случай да ги извадят от блатото...Впрочем напоследък и представата за големите и малките в политиката се нуждае от корекции. В дясното поле продължава роенето. Всяка по-знакова фигура от близкото ни политическо минало реши да си направи собствена формация. Партията на... - така говорят в медиите, така говорят и хората. Съвсем като в края на деветнайсти век партиите се свързват с имената на този или онзи лидер. Всички излезли от СДС големци имат претенции да бабуват за дясно обединение. Вляво са по-малко, но с претенциите, че са можещи, модерни и реформирани. Има и в центъра - там са земеделци и по-шумнички патриотари. Партиите вдясно - много вожд, малко индианецСред различните причини за това е средата, от която идват лидерите. Колкото и да са различни, те са отгледани в изначалната саксия на СДС. Или са гребали почва от нея. Оттам са се учили на апаратни игри и умения. И Красимир Каракачанов, и Любен Дилов-син, и Богомил Бонев, и Евгений Бакърджиев, и най-вече Стефан Софиянски са имена на хора, които всеки знае. И за които се смята, че могат достатъчно да повлияят на определена политическа теза. Всички те по някакъв начин са били свързани със синия съюз - дали като негови лидери, или пък като съюзници в управлението. Запознати с партийните дела, казват, че нещо се мъти вдясно. Жълтите депутати Камен Влахов и Алеко Кюркчиев, които са лидери на Евродесницата, споделиха пред БАНКЕРЪ, че е напълно възможно бъдещото обединение да е около Софиянски, а не около СДС. Според Влахов Съюзът на свободните демократи (ССД) е най-голямата и модерна дясна партия и именно около нея десномислещите трябва да градят бъдещите си действия. Вече се водели разговори между знакови фигури за това дело и нещата лека-полека се намествали. Хора на столичния кмет не изключват такова обединение да се случи, но все пак докато не се стигнело до ясни правила и принципи, нищо още не можело да бъде обявено. Според осведомени в заверата участвали ВМРО, Гергьовден, Съюз Радикали, Евродесницата и Гражданската партия на Богомил Бонев. Войводите от ВМРО винаги са били желан партньор заради по-умерените си политически действия и заради убедителната си национална позиция. Те бяха съюзници на СДС в предишния парламент, но драматично се разделиха през 1999 г., когато Иван Костов декларира от трибуната на Народното събрание, че е погребал българския национализъм. В последните години от ВМРО намериха допирни точки със социалистическата партия най-вече по темата за АЕЦ-Козлодуй. За бъдеща коалиция между тях обаче е несериозно да се говори. Според Каракачанов партньорства между червените и червено-черните е възможно по националните теми. Всъщност тезата БСП-ВМРО - защо не заедно я лансира младият соцлидер Сергей Станишев. Македонският войвода обаче бързо обяви, че това е невъзможно - все пак има някакви принципи. Партията на Каракачанов предпочита да си сътрудничи с по-умерени, но десни сили. Срещата на лидера на ВМРО със свободните демократи на Стефан Софиянски на 3 март беше знакова за възможна бъдеща дясна коалиция. Тогава от изявленията на лидерите им се разбра, че ССД и войводите се канят да вземат властта и да управляват от 2005 до 2008 година. Впрочем приятелството между двамата водачи датира още от 1994 т., припомнят паметливи. Тогава Софиянски беше заместник-председател на СДС и отговаряше за коалиционните партньори. Именно столичният кмет е натежал с позицията си за сключване на споразумение с ВМРО, а не с партията на Мехмед Ходжа - тогава люспа от ДПС. Каракачанов твърди, че иска да обедини около себе си знакови личности, които смятат, че интересите на България стоят над интересите на партиите. ВМРО щяло да разчита най-вече на формации и личности, доказали своя патриотизъм. Войводата не крие, че от дълго време разговаря и с Богомил Бонев и неговата Гражданска партия за евентуално партниране. Според запознати ВМРО може да се коалира и с новосъздадения Български републикански блок, но Каракачанов е категоричен, че има теми, по които ще си сътрудничат, но до коалиция едва ли може да се стигне. Амбициите на лидера са да участва в управлението на страната, а с Яне Янев и проф. Кръстьо Петков това явно не му струва достатъчно вероятно. Ще има ли място за ДПС в бъдещия проект? Категорично не, отговаря баш войводата и обяснява, че движението на Доган е етническа партия, част от управление, което остро критикуваме. Каракачанов е показал, че умее да направи необходимото действие точно когато трябва. Така, както преди години каза, че шапката на ОДС не му е съвсем по мярка - рече и я захвърли. Макар че през 2001 г. направи чупка в кръста и се поклони на царя лично в Мадрид, бързо се дистанцира от политическата му изява. Сега е един от неговите най-върли противници. Не се ангажира много и с президентската кауза през 2001 година. И мотивът е ясен - не желае да минира пътя към връщането си в голямата политика. Макар някои от враговете му да твърдят, че се интересува само от облагите във ВМРО, това едва ли е така - войводата бавно, но сигурно подготвя голямото си завръщане.Бонев пасува, Дилов атакуваБогомил Бонев и неговата Гражданска партия за България не се чуват засега. Бившият министър се обажда инцидентно, за да коментира някоя политическа случка, и толкоз. Той и партията му се появяват само по избори. Никой не знае каква членска маса има организацията, колко и къде са структурите й. Всъщност Бонев е нещо като ранното НДСВ. Името му представлява мажоритарна партия. Другият играч - Движение Гергьовден, вече разчита не само на атрактивност, но и на сериозни действия. Лидерът му Любен Дилов-син, за когото казват, че танцува с политиката, се включи в надпреварата за кмет на столицата съвсем изненадващо в коалиция със земеделката Анастасия Мозер и демократа Александър Праматарски. Повече от 12 години Дилов лази по нервите и на сини, и на червени политици. Той обича да казва, че политиката е като авиацията - броят на излитанията трябва да отговаря на броя на кацанията. Но наблюдатели коментират, че той често излита по една дестинация, а каца на съвсем друга. С оглед на различните му танцови стъпки в политиката бъдещите действия на Любен Дилов-син са непредсказуеми. Ясно е само, че партньорите, с които ще заиграе, ще са от десния спектър. Засега това е Народен съюз, но знае ли човек, като стигне до дансинга, с кой кавалер ще се появи Дилов. Стефан Софиянски упорито продължава да обикаля страната и да наглежда структурите си. Макар последното демоскопско проучване на НЦИОМ да му отреди само 1,5 % подкрепа при едни бъдещи избори, кметът със сигурност разчита на много повече. Не са тайна и амбициите му към премиерския пост, така че всеки трябва да се съобразява с него. Човекът, който не бива да бъде подценяван, е Евгений Бакърджиев и неговият Съюз Радикали. През октомври 2002 г. той се опита да направи Нова десница, но не успя. Лидерите се подразниха, че нещо пак не било, както те искат, и веднага обявиха, че такова животно още няма. Бакърджиев обаче най-рано от всички разбра, че дясното трябва да се прегрупира, за да не губи гласове. Неговите радикали получиха на местните избори 2,5 % като начало. Което никак не е лошо. Нещата върху лявата полицаТам освен БСП на небосклона са партиите от Коалиция за България, както и новоизлюпените Българска социалдемокрация на Александър Томов и създадената отново Евролевица. Неин лидер е бившият човек на Томов - Евгени Димитров, който бе по-известен като бивш шеф на Контролния съвет на Футболния съюз и член на Комисията по досиетата, отколкото като социалдемократ. Съвсем наскоро Димитров обяви, че ще направи опит да създаде социалдемократически център с хората на Николай Камов в ПД Социалдемократи и на Александър Радославов от Движението за социален хуманизъм - и двамата са в Нова левица. Ако успее да стори замисленото, това автоматически означава край на Нова левица и поставяне на БСП пред изпитание. Да не забравяме, че и Кръстьо Петков заедно с неговия Обединен блок на труда я напуснаха, след като бившият шеф на КНСБ се коалира със земеделеца Яне Янев и душманина на ДПС Гюнер Тахир в Български републикански блок. На Александър Томов много му се иска да играе заедно със Сергей Станишев, но поставя неприемливи условия - иска участие във властта. На соцлидера това не му се нрави, защото всеки е сърбал Томовата попара. При Димитров е обратно - той много-много не ще да се обвързва със социалистите, да не го обвинят в ляв завой. Колкото до обединението на десницата, социолозите отчитат, че отвратени от политиците си, българите наказват с гласуване всяко разединение. И приветстват (пак с бюлетини) обединението на личности. За избирателите това означава загърбване на вечните лични дрязги между лидерите у нас и мисъл за България. В момента някои десни се надцакват така, както в миналото Народно събрание мереха сили БСП и Александър Томов. Следователно, за да има обединение вдясно, то зависи наистина първо от малките партии. А условието за успеха му е отказ от вождизма. Защо ли? Спомнете си Евролевицата, Новата левица, Солунската четворка. Провалиха ги лидерски амбиции и самонадценяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във