Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГНЕВЪТ НА БЕДНИТЕ КЛАТИ СИСТЕМАТА

Нищо от това, което се случи във високите етажи на властта, не беше и не можеше да бъде прогнозирано преди една година. В края на януари 2001 г. никой не възприемаше сериозно политическите декларации на Симеон Сакскобургготски, левицата изглеждаше жалка и не ставаща за нищо, управляващият екип на СДС събираше недоволства, но излъчваше сила и предизвикваше респект. Вечно усмихнатият софийски кмет Софиянски беше в СДС и не беше следствен. Президентът се казваше Петър Стоянов и ако нещо изглеждаше безвъпросно ясно в българската политика, то бе, че той ще изкара още един мандат. Даже Жорж Ганчев и Александър Томов изглеждаха все още като живи в политиката.Година по-късно всичко е наопаки. Старите властници ги няма никакви, бившият монарх е настоящ премиер, лидерът на бившите комунисти - президент, Софиянски е все така усмихнат, но не е в СДС и е следствен, а за Жорж Ганчев и Александър Томов е време да говорим или хубаво, или нищо. Накратко - народът си смени управниците, при това толкова рязко и категорично, колкото досега не е ставало.За 12 години демокрация, през които гласувахме всяка година, с изключение на 1993, 1998 и 2000, такава динамика на предизборните настроения не е имало. Още е рано за задълбочени анализи, но отсега може да се каже, че в политическия живот на страната се случва нещо ново. Как да обясним това, че президентът Петър Стоянов, който през по-голямата част от мандата си беше най-популярният политик в страната, а преди изборите получи подкрепата на политически формации, които взеха близо 70% от гласовете на парламентарните избори през юни, все пак не успя да получи втори мандат? Скандалът с Бонев рязко катализира негативните настроения срещу него, но и преди този скандал подкрепата за Стоянов се движеше по низходяща крива.Как да си обясним, от една страна, зашеметяващата изборна победа на Симеон Сакскобургготски и, от друга, това, че шест месеца по-късно недоволството към неговия управленски екип расте в геометрична прогресия?Възможен е само един отговор: гневът на обеднелия народ се насочва към целия политически елит и се стоварва върху всеки, който е на власт. Ако тази тенденция се задълбочи, а по всичко изглежда, че така ще стане, нямаме никакви причини да завиждаме на днешните силни на деня. С изключение, разбира се, на Ахмед Доган. Защото най-вероятно утре и те ще бъдат натикани в ъгъла на политическата сцена.Става ясно, че не просто недоволството от корупционните практики на властта, а наличието или липсата на надежда за по-добър живот ще определят все повече поведението на избирателите. В страната предстои лява вълна в класическия смисъл на думата: възниква ситуация, в която политическите настроения на бедните и гладните ще решават всичко важно в политиката. Това обаче не е лявата вълна, която ще издигне върху гребена си БСП, въпреки успеха на нейния лидер на президентските избори. Нито пък е лява вълна, която може да бъде овладяна с каквато и да е лява идеология, пък и с каквато и да е идеология изобщо.Политическите искания на недоволните са всъщност толкова радикални, че изобщо не могат да бъдат задоволени от каквото и да е управление. Кодът на политическото недоволство е: незабавна и значима промяна на стандарта на живот. Това, че такава промяна не настъпи (а и не можеше да настъпи) през последните шест месеца, породи и бързо засили недоволството към сегашната власт. Затова съм готов да се ангажирам с прогнозата, че и тя ще има съдбата на предишната, независимо от това, доколко успешно се справя с функциите си. Оттук насетне, докато се почувства някаква осезаема положителна промяна в икономическото всекидневие на хората (т.е. минимум пет-шест години), всеки, който е на власт, ще бъде заложник на това недоволство. Жизненоважният въпрос не е дали ще издържи Сакскобургготски, Първанов, НДСВ, СДС, БСП и т.н., а дали изобщо ще издържи демократичната политическа системаАко съм прав, рейтингът на сегашното правителство още до септември ще стане нулев или близък до нулата. Това, разбира се, ще разпали апетити за предсрочни избори. Ако се проведат, те ще доведат до смяна на управляващите и до бързо възпроизводство на нова кризисна ситуация. Ако не се проведат, натискът върху изпълнителната власт ще се засилва от всички посоки и тя ще бъде все по-безпомощна да управлява разумно.От друга страна, обстановката става и ще става все по-благоприятна за всякакви политически авантюри и авантюристи. Могат да възкръсват мъртви политици или да се появяват долнопробни интриганти, както да се опитват да се възползват от недоволството на хората.В такава обстановка каквито и да са избори са опасни. Обществото трябва да бъде принудено да приеме управлението на сегашния политически елит, защото друг просто няма и защото на страната е нужно това, което нейните граждани нямат и не искат - търпение и приемственост във властта.Изход може да бъде намерен само ако в политическия елит има консенсус за временно ембарго върху борбата за власт В момента тя е безсмислена - народът така или иначе не иска никой от тези, които я имат или които я желаят. От друга страна, е съвършено ясно, че проблемите на страната не могат да бъдат решени чрез предсрочни избори. Значи необходима е или подкрепа на сегашното управление, или реализирането му в още по-широки коалиционни форми.Ако политиците в страната имат инстинкт за самосъхранение, те ще се опитват да разрешават с подобни средства неизбежните политически кризи, които предстоят. През 2005 г., така или иначе, повечето от тях ще си отидат, но е по-добре да си ходят тогава, отколкото още тази година.Ако това не се случи, ако политическите кризи, породени от недоволството на населението, не бъдат овладявани още в кулоарите на властта, големият кадрил, започнал през 2001 г., ще има трагично продължение. Обстановката в страната ще стане неуправляема, или поне неуправляема според демократичните политически ценности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във