Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЛУПАВО Е ДЕПУТАТИТЕ ДА НЕ НОСЯТ НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ

Димитър Абаджиев, депутат от СДС и член на временната парламентарна комисия за промяна на конституцията, пред в. БАНКЕРЪГ-н Абаджиев, променяте само три условия в работата на съдебната система. Защо се ограничавате в този тесен кръг?- Още от приемането на тази конституция СДС е отстоявало позицията, че тя не е способна да отговори на предизвикателствата на прехода. Но през всичките тези години, от 1991-а насам, в обществото беше наложено чувство на страх и неоправдано разбиране за неприкосновеност на конституцията. На това се дължи фактът, че до този момент Основният закон не е променян нито веднъж. Заради това сега СДС се съгласи да стане част от този първи консенсус за промяна на конституцията, въпреки че той предлага само частични промени в рамките на съдебната власт. Премахването на несменяемостта на магистратите и ограничаването на имунитета им достатъчни ли са, за да подобрят работата на съдебната система?- В последния си годишен доклад през 2002 г. Европейската комисия прави няколко препоръки по отношение на съдебната ни система. Само две от тях изискват промени в конституцията на България. Това са измененията, свързани с несменяемостта и с имунитета. Със сегашните предложения за промени, изготвени от комисията към Народното събрание се решават и двата проблема. Необходимата на обществото ни сериозна промяна в работата на съдебната власт може да се направи само чрез по-широки промени в конституцията, които обаче са от компетенцията само на Великото народно събрание, както реши в свое тълкувателно решение Конституционният съд. Но едно от най-важните условия за подобряване на работата на съда е увеличаването на бюджета на съдебната власт, така както препоръчва и самата Европейска комисия. И ако следствието бъде прехвърлено към изпълнителната власт, тогава вече съдебната власт ще бъде в много по-малък състав и ще може да разполага с доста по-сериозен бюджет. След като вече има консенсус за промяна в конституцията, защо не използвате случая да премахнете и депутатския имунитет?- И за нас в СДС този въпрос е много важен и искахме да го решим още през мандата на 38-ото Народно събрание. За съжаление обаче и тогава, и сега не получихме необходимата подкрепа от нито една от политическите сили. Ние сме убедени, че е правилно да отпадне и депутатският имунитет, защото е повече от абсурдно един депутат да може да извършва престъпление, за което да не носи отговорност. Защото според сегашната конституция депутатът не носи никаква отговорност за леките престъпления, а за тежките - само ако му бъде свален депутатският имунитет, което е абсурдно.Какви са мотивите на тези, които защитават запазването на широкия имунитет?- Те мислят, че с отпадането му депутатите биха могли да бъдат притискани и срещу тях да се повдигат необосновани обвинения и следствия. Но според мен няма сериозни причини за притеснение, защото в края на краищата един съд така или иначе ще стигне до истината и ако някой е набеден безпричинно, това ще стане ясно.Сега във временната комисия за промяна на конституцията представителите на СДС предложиха пълна отмяна на имунитета на магистратите и народните представители, сиреч те да носят наказателна отговорност на общо основание както всички други граждани и да имат защита само по отношение на гражданските искове и само за действията, с които реализират съдебната власт. Такива са и препоръките на Венецианската комисия, но това предложение не беше одобрено. СДС предлага доста по-широки промени в останалите глави на конституцията, засягащи цялостното функциониране на държавните институции. Какво налага тези корекции?- От всичко, което се случва през последните тринадесет години става очевидно, че трябва да се промени базата, общественият договор, самата конституция. Опитът показа, че правителствата у нас не могат да развият пълния си потенциал и възможности. Този дефект според нас в СДС е заложен в самата конституция, която води до взаимно блокиране на отделните власти и институциите на държавата. Заради това са необходими промени в основния закон, които да засегнат сърцевината и базата, върху която са построени отношенията между различните власти - изпълнителна, съдебна, местна и законодателна. В противен случай ще продължим да тъпчем на едно място.Едно от предложенията ви беше за намаляване на президентските правомощия. Имате ли сигнали,че обществото е готово да приеме такава промяна и от какво е продиктувана тази необходимост?- Информацията, която ни дават различните допитвания до общественото мнение са по-скоро отрицателни. Засега българските граждани не са готови да приемат ограничаване на президентските правомощия. Но затова пък повечето от останалите ни идеи, които са свързани с увеличаване самостоятелността на изпълнителната и на местната власт и намаляване на броя на народните представители с цел да се формира по-ефективен парламент, получават силна обществена подкрепа. А що се отнася до президента - целта на СДС е, веднъж завинаги да се изясни характерът на тази институция. Ако обществото иска президентска република, нека това стане ясно...Какви трябва да се промени в местната власт, за да стане тя ефективна и самостоятелна?- Преди всичко е необходима децентрализация. Местната власт трябва да се сдобие с реални правомощия при определяне на местните данъци и такси, както и при получаване на приходите от тях. По този начин тя ще може да формира собствена политика за привличане на инвестиции и ще знае, че всяка местна инвестиция ще повиши финансовите възможности на съответната община. В момента в конституцията има много нелогични неща. Например въпреки, че кметовете се избират мажоритарно, те имат доста ограничени правомощия, докато избираните с партийни листи общински съвети имат много по-голяма компетентност, отколкото гражданите подозират. Това е сериозен и неоправдан дисбаланс в разпределянето на правомощията. Освен това е необходимо да се формира и ефективно второ ниво на местната власт.Какво означава това?- Това се изисква от Европейския съюз и обикновено е областното ниво, което обаче за целта трябва да бъде изборно. Ние искаме да прокараме идеята за изборни областни съвети и изборни, а не както е сега, назначавани от премиера, областни управители. България така или иначе ще е принудена да въведе това второ ниво на местната власт през близките години. Но защо при условие, че говорите за необходимост от радикални промени в конституцията, в крайна сметка изоставихте дори и тези, които се налагат от присъединяването на България към Европа и комисията за промени в конституцията се съсредоточи само върху промените в съдебната власт?- Защото управляващото мнозинство се забави много. То тръгна по обратния ред - първо направиха изменения в Закона за съдебната власт, които бяха отменени от Конституционния съд и така загубиха 6-7 фатални месеца за присъединителния ни процес. Това закъснение наложи сега да бързаме толкова много и да не можем да се съсредоточим върху други, не толкова належащи изменения. Някак ултимативно прозвуча срокът до септември, който Гюнтер Ферхойген постави за промени в съдебната власт. С какво е свързан той?- Г-н Ферхойген не поставя някакъв нов срок, а напомни датата, известна още от миналата година. Тя е свързана с годишния доклад на Европейската комисия, който излиза през октомври и всичко извършено до предходния месец влиза в доклада. Този документ е изключително важен, защото ще бъде основата, върху която комисията ще реши дали да приключи преговорите с България през 2004 година. Аз се надявам все пак да успеем, и през октомври Европейската комисия да констатира, че България е поне в процес на промяна на конституцията, която ще доведе до реформа и в съдебната власт. Защо СДС попита предварително Конституционния съд за възможните промени в конституцията и не ограничихте ли по този начин кръга на измененията, които можеха да бъдат направени още в този парламент?- Ако бяхме започнали да правим мащабни конституционни промени, голяма част от които не са в компетенциите на едно обикновено народно събрание, това със сигурност щеше не само много да забави и затрудни постигането на крайно решение, но щеше до доведе до спирането на голяма част от текстовете от Конституционния съд. Така щеше да се блокира цялата конституционна промяна и да се обезсмисли извършената работа. Затова решихме, че ще бъде много по-добре предварително да сме наясно какво можем да направим през мандата на 39-ото Народно събрание. То може и да е малко, но поне сме сигурни, че ще има ефект и няма да бъде блокирано от конституционните съдии. Мисля, че в резултат на тази стъпка ние наистина можем да се надяваме на скорошни и реални промени в работата на съдебната власт.Може ли следващото народно събрание да е Велико, както СДС иска?- Възможно е, но е малко вероятно. В момента мисля, че трудно може да стигне до решение на 2/3 от народните представители за свикване на ВНС. А не се ли притеснявате, че ако наистина сега бъде създадена такава обстановка и се стигне до ВНС, то ще бъде доминирано от левите политически сили и новата конституция отново няма да бъде такава, каквато вие си я представяте?- Въпросът е абсолютно основателен. Но ако се съобразяваме само с това дали ще спечелим, или не изборите, ние никога няма да можем да достигнем до реализирането на тази идея. И все пак мисля, че ако се стигне до това, то инициативите и носителите на идеята за свикване на ВНС би трябвало да получат по-голямо мнозинство.Доколкото разбирам, нямате сериозни намерения да започнете такава кампания, която да превърне следващите парламентарни избори в избори за ВНС?- Ние вече лансирахме тази идея и след местните избори ще започнем консултации с останалите политически сили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във