Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЛОБАЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ СКАРА САЩ С ЕВРОПА

Европа отново бе изненадана неприятно от... Съединените щати. Този път европейските съюзници на суперсилата не бяха самотни в опъването на трансатлантическите нерви. Повод даде Международният наказателен съд, чийто статут влезе в сила от 1 юли. Изненадата бе предизвестена още през май, когато американският президент Джордж Буш изтегли подписа на своя предшественик Бил Клинтън от т.нар. Римски договор за Международния наказателен съд. Това беше откровен прецедент в цялата следвоенна история. През юни Сенатът пък одобри за втори път Закона за защита на членове на американските въоръжени сили, което потвърди вече известното - Съединените щати не искат да участват в нито една военна операция с мандат на ООН, ако участниците в тези операции не останат извън юрисдикцията на Международния наказателен съд. Предизвестената изненада от позицията на Съединените щати по въпроса порази не само страните членки на Европейския съюз, които са направо в шок, но и ООН, защото бе поставено на карта съхраняването на цялата система на световната организация. Даже важните членове на Съвета за сигурност - Русия и Китай, които гледаха доста скептично към появата на Международния наказателен съд, са изненадани от категоричния отказ на Вашингтон. В напрегнатата нощ на 3 срещу 4 юли само Китай заяви готовност да подкрепи в ООН американската проекторезолюция, която обвързва преследването на членове на мироопазващите сили на ООН от страни, които не са подписали Договора от Рим за Международния наказателен съд, със съответна резолюция на Съвета за сигурност.Опитните дипломати не могат да си спомнят друг случай на толкова груба игра по дипломатическия паркет на ООН, поне от близкото минало. Стана така, че само часове преди да се роди Международният наказателен съд, който трябва да раздава правосъдие за престъпленията върху човечеството, Съединените щати заплашиха да сложат вето срещу продължаването на мисията на ООН в Босна. В крайна сметка стана ясно едно-единствено нещо - глобалният съд или новата ера за международното право, както европейците наричат появата на Международния наказателен съд, не е подходяща за американци. Съдът има юрисдикция над всички деяния, извършени на територията на държавите, ратифицирали Римския статут, сред които е и Босна, както и от граждани на тези страни. Така че лицата, чиито държави не са ратифицирали договора, също могат да бъдат изправени пред съда, за да отговарят за това, което са извършили на територията на ратифицирала го държава. Това е и причината Вашингтон най-демонстративно да поиска имунитет за американските войници пред новия трибунал, с което на практика може да парализира цялата миротворческа политика на Световната организация, която е ангажирала 45 000 войници и полицаи за успокояване на конфликти от Ливан до Косово. Прототипът на Международния наказателен съд е Нюрнбергският трибунал от 1945 г., създаден, за да накаже висши нацисти. Точно тогава американският обвинител, прокурорът Робърт Джаксън, се обяви за глобално правосъдие и заяви, че разумът на човечеството изисква законът да достига и тези мъже, които разполагат с огромна власт и я използват, за да създадат несправедливост.... Добре е да се припомни тази случка от миналия век, защото сега, 57 години по-късно, точно този апел на прокурора Джаксън не намира топъл прием в Америка. Европейските наблюдатели не пропускат да напомнят, че Съединените щати бяха тези, които предизвикаха не само Нюрнбергския процес от 1945 г., те бяха инициатори и на учредяването на Международния трибунал в Хага за военните престъпления в бивша Югославия и заради кланетата в Руанда. Показателен е случаят със Слободан Милошевич. Когато през февруари той бе изправен пред Хагския трибунал, лондонският Таймс написа с големи букви, че това е триумф за новия световен ред. Политикът от световната сцена Хенри Кисинджър пък се оплака, че има опасност правото да се смеси с политиката. Правото става част от играта на международна политика, но новият век има просто изискване: търговията с компромисите при решаването на конфликти има определени граници, които могат да отведат феновете на тайната дипломация в... съда. Милошевич е първият държавен ръководител, който е изправен пред международното правосъдие след 1945 г. - така бе през февруари. Сега, през юли, се вижда и че Джордж Буш е първият президент на Съединените щати, който промени начина на водене на американската политика от същата 1945 г. насам. Стигна се дотам, че го нарекоха антиглобалист N1 или глобалист на принципа America first.Колкото повече се рови в историята, толкова по-малко обяснения се откриват за карантината, която Съединените щати наложиха над създаването на Международния наказателен съд. Аргументите на Вашингтон всъщност са два. Първо, американският гражданин има конституционно право да бъде съден само от американското правосъдие и, второ, американски войници, дипломати или други граждани, базирани в чужбина, могат да станат мишена на политически мотивирани съдебни преследвания. Примерът за първия аргумент е пресен. Неотдавна френски и испански съдии, които разследват престъпленията на южноамериканските диктатори (плана Кондор), се опитаха да разпитат като свидетел бившия американски секретар Хенри Кисинджър. Конфликтът около Международния наказателен съд във всички случаи засегна трансатлантическите връзки, защото показа колко далеч един от друг са американци и европейци в представите си не само за международно право и национален суверенитет. По-рано те разбраха, че пътищата им се разминават за климата (протокола от Киото), за Договора за ПРО от 1972 г., за противопехотните мини и т.н. Във всичките тези случаи Съединените щати имаха свой собствен ход, а европейците просто се оплакваха от новия американски външнополитически принцип - ако е възможно, ще действаме заедно с другите, ако е необходимо, ще действаме сами. Те разкриват и фундаменталната разлика в политическото схващане на процеса на глобализация. Този път като че ли европейците имат по-прагматични аргументи. Те могат да се съберат в един и той би звучал така: пред международното право всички държави трябва да са равни. Точно заради този аргумент Великобритания, Германия, Франция и други европейски държави се опитваха да променят американската позиция. Генералният секретар на ООН Кофи Анан пък се защитаваше с довода, че никой не иска да иззема функциите на националните правораздавателни органи, че Международният наказателен съд не е създаден, за да преследва сини каски, а има за цел просто да спре безнаказаността. В най-неприятно положение изпадна Великобритания - най-близкият съюзник на Съединените щати. Тя за първи път усети, че океанът е ужасяващо голям и че разногласията между Лондон и Вашингтон по подобен проблем трудно се прикриват, когато се игнорират рационалните аргументи.Допълнението, на което никой не обръща внимание, е, че даже и суперсилата има нужда от приятели. В случая нямат особено значение учените, които тихо споменават, че не може едностранното действие да доведе до решаването на проблеми, които засягат много участници. Съединените щати ще имат нужда във войната срещу тероризма както от пакистанския шеф Первез Мушараф, така и от Европа. Проблемът отново е в очевидния факт, че Старият континент не може да управлява собствените си очаквания, защото има голям проблем, който не е в силата на Америка, а в слабостта на Европа. Междувременно в четвъртък (4 юли) Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция, подкрепена и от САЩ, за удължаване на миротворческата мисия в Босна до 15 юли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във