Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЛОБАЛНАТА КРИЗА - ТЕЖЪК МАХМУРЛУК ИЛИ МЪКА ОТ ЛЮБОВ

ГОРКО НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ!


Като пиша, че в крайна сметка идеалът ще възтържествува в материалния свят, аз не искам да кажа, че този процес ще бъде лесен или автоматичен, нито че той ще се осъществи без активната намеса на правителствата и отделните хора. Съвсем е очевидно, че демократическата революция далеч не е завършена в света и ще изисква още много труд и борба, преди да постигне окончателните си цели. Мащабността на проблемите, пред които са изправени реформаторските правителства в Източна Европа, е обезсърчаваща, а успехът в решаването им съвсем не е сигурен.


Франсис Фукуяма из статията Дошъл ли е краят на историята


Колко предвидими изглеждаха взаимоотношенията на световната политическа и икономическа сцена преди падането на Берлинската стена през 1989 година! Западна Европа и Америка от едната страна на завесата, а Източна Европа и Русия от другата страна; независим комунистически Китай и Япония - вечният номер две. Напрежение естествено не липсваше, но бъдещето изглеждаше леснопредвидимо.


След падането на Берлинската стена Западът се зарадва на победата си, излезе и знаменитата книга на американския политолог Франсис Фукуяма, който възвести победата на либералната идея. Оттук нататък оставаше политическата система на Западна Европа и Америка да се възприеме от бившите врагове.


В началото на десетилетието Старият континент бе обладан от


силен оптимизъм


- чувството може да се сравни само с началото на една голяма любов. Толкова силна, че те кара да загубиш разума си и да повярваш в невъзможното, или пък ако това сравнение не ви харесва, с увереността, която човек придобива след първите няколко глътки алкохол. Както обаче е известно, чувствата, особено силните, са непостоянни, а след употреба на по-големи количества алкохол обикновено следва неприятен махмурлук. След първоначалната радост победителите осъзнаха, че на мястото на доскоро ръководения от Москва враг се е възцарил политически и икономически хаос, който не подлежи на контрол. Демократичният свят загуби своя предвидим враг и в замяна на това получи държави, нуждаещи се от сериозна помощ, за да се справят с прехода към демократично общество. Вместо радост от победата 90-те години поднесоха на демократичния свят проблеми, за които никой не бе предполагал. Преходът се оказа дълъг и все още не е сигурно дали крайната цел ще бъде постигната.


Въпреки че в момента руската икономика е джудже в световен мащаб, сравнявана най-често с тази на Холандия, провалът на реформаторите начело с президента Елцин отчая световната общност. Защото й напомни, че неуспехът може да върне Русия назад във времето с всички лоши последици, които следват от това.


Международната демократична общност очакваше от Елцин създаването на пазарна икономика с отговорни собственици. Сега по-емоционалните западни наблюдатели говорят за това, че Русия се връща в средновековието. В подкрепа на тази теза са и изказванията на кмета на Москва Юрий Лужков, който призова правителството на Евгений Примаков да провери всички големи приватизационни сделки и при доказана неизгодност на постигнатите цени


да се пристъпи към национализация


Пред Файненшъл таймс бившият вицепремиер Борис Немцов заяви, че смяната на правителството на Сергей Кириенко е извършена под натиска на клика российски магнати, които са искали да попречат на предстоящите радикални пазарни реформи. Сред тях е било: обявяването във фалит на няколко банки и нефтени компании. Според Немцов имало идея да се смени мениджмънтът на някои от големите компании с чужд, определен от западните кредитори на страната. Да победиш врага сякаш се оказа по-лесно, отколкото да помогнеш на приятеля.


Сериозна причина за глобалната криза бе и спадът в цените на някои основни стоки, които между юни 1997 г. и август 1998 г. поевтиняха с 30%, което засегна Русия, Мексико и Венецуела. За същия период цената на кафето спадна с 43%, което се отрази на Бразилия и Венецуела, а златото спадна със 17%, от което загубиха Южна Африка и Русия.


Намалените приходи от износа на тези страни се отрази на американските мултинационални компании, чиито продажби в засегнатите държави намаляха значително. Международният валутен фонд винаги е имал особено отношение към Русия. Той се отнесе с разбиране към отказа й да плаща по краткосрочните облигации и към девалвацията на рублата. Тези две решения бяха нарушение на условията за отпускането на




екстрената помощ


от 22 млрд. долара, но чиновниците от Вашингтон предпочетоха да си затворят очите. Но този навик не е нов. Мерки не бяха взети, когато Министерството на финансите на Русия обеща, че ще събере 20 млрд. рубли данъци, а в действителност събра два пъти по-малко, и когато правителството обеща, че ще либерализира търговията с петролни продукти за три месеца, а това отне цяла година. Този път обаче нервите на изпълнителния директор на фонда Стенли Фишер не издържаха и той заяви, че очакваният транш от 4,3 млрд. долара ще бъде задържан най-малко до октомври. Представителят на фонда в Русия Мартин Гилмън пък сподели, че последното развитие на събитията може да доведе до анулиране на договореностите за спешна помощ, постигнати през юли.


При посещението си в Москва президентът на САЩ Бил Клинтън не обеща финансова помощ, а и неговата вътрешнополитическа позиция е много слаба поради скандала с Моника Люински и възможността да бъде отстранен от поста си.


Другите велики сили


също имат вътрешни проблеми - Германия е пред избори и е много вероятно канцлерът Кол да отстъпи мястото си на социалдемократа Шрьодер, президентът на Франция Жак Ширак е обвиняван от правителството на Лионел Жоспен, че като кмет на Париж е участвал в незаконни машинации, Япония е в рецесия, а Италия и Канада никога не са играли водеща роля в групата на седемте. Така единствен премиерът на Великобритания Тони Блеър няма вътрешни проблеми, но той никога не е бил особено активен в отношенията с Русия.


Руската криза избухна веднага след друга голяма криза - азиатската. И там пазарните реформи по западен образец се сблъскаха с тоталитарни и псевдодемократични режими. Корупцията и липсата на прозрачност в икономиката доведоха кризата, която, съчетана с изпадналата в рецесия от началото на 90-те Япония, умори силните преди години азиатски тигри. Международният валутен фонд оказа масирана помощ на губещите мощ азиатски икономики, но тя не може да замени нуждата от реформи. Така в началото на есента на тази година


40% от световната икономика е в криза


Страхът на американските инвеститори сега е съсредоточен в бъдещето на Латинска Америка и най-вече в Бразилия, където предстоят президентски избори на 4 октомври. На 1 август резервът на страната беше 74 млрд. долара и за малко повече от месец централната банка се принуди да хвърли на пазара 24 млрд. долара, за да защити крузейрото. Неслучайно в конгреса на САЩ вече се говори за специална финансова помощ, подобна на тази, която навремето получи Мексико.


В разгара на бума на световните капиталови пазари се заговори за това, че повишението на цените на акциите е в резултат на постигането на качествено ново ниво на икономиката на основа на развитието на високите технологии. Затова не трябвало да се очаква спад. Но тази прогноза не се сбъдна. Индексът DJIA (Дау Джонс) падна от 9300 през юли на под 8000 пункта през септември. Дали Америка може да остане изолирана в кризата? Засега икономиката изглежда в добра форма с безработица от едва 4,5% и експорт, който представлява 12% от брутния вътрешен продукт. Обемът на потребителските заеми нараства, а нивото на спестяванията е ниско. В момента американските акции са загубили близо 2 трилиона долара от стойността си спрямо върха на пазара през юли. Сега те струват близо 9 трилиона долара, което е два пъти по-висока стойност от нивото на пазара в края на 1994 година.


Всичко изброено дотук кара много от аналитиците да говорят за настъпването на голяма криза, която може да бъде сравнявана по размера си с тези от 1929 и 1973 година.


Какви ще бъдат последствията?


Най-вероятно дребните инвеститори ще бъдат силно разочаровани. Американците инвестират 39% от спестяванията си в акции и загубите могат да ги накарат да намалят потреблението си, както това е ставало и при предишните кризи. Пренасочването на инвестициите от акции в облигации намалява и тяхната доходност, а и пенсионните фондове също ще изплащат по-ниски пенсии.


Всички правителства, които разчитат на сериозни приходи от приватизация, ще трябва сериозно да намалят очакваните приходи.


Рисковите инвестиции в зараждащи се пазари


ще бъдат силно ограничени. Поради тази причина правителствата ще трябва да разчитат на потенциала на собствените си пазари, което ще доведе до покачване на лихвените проценти и спад на брутния вътрешен продукт. Друга важна последица ще бъде намаляването на броя на новите емисии акции и облигации. След кризата от 1987 г. броят на новите емисии във Великобритания падна с 25%, а някои по-слаби инвестиционни банки стигнаха до фалит. Това доведе до загубата на 20 хиляди работни места в Лондонското сити. Там, където не бяха освободени хора, се намалиха заплатите. Естествено паднаха и цените на недвижимата собственост в големите финансови центрове като Ню Йорк, Лондон и Франкфурт.


Разбира се, спадът на цените няма да бъде вечен. Недоверието към зараждащите пазари може би ще трае две-три години - време, през което илюзиите за светло бъдеще ще изчезнат и ще оцелеят само наистина добрите компании. След това пазарът ще продължи възхода си, но не толкова бързо, колкото досега.


Глобалната икономическа криза показа, че при сегашния ред финансовите средства не се използват ефективно. Някои обясняват това с факта, че пазарната икономика не е само икономическа система. Тя е сбор от културни ценности, които поставят като водещо начало конкуренцията, законно постигнатата печалба и свободата на личността. Тези ценности обаче не са възприети от всички общества по света. Затова налагането на западния модел върху общества, споделящи други ценности, неминуемо е свързано с много трудности, а понякога е направо невъзможно. Инвеститорите се подлъгаха по


големите и бързи печалби


в зараждащите се пазари и сякаш не отдадоха нужното внимание на факта, че портфейлните инвестиции не водят до качествени промени в реалната икономика.


Корупцията се оказа основна язва на страните от Източна Европа и Азия. Международната организация Transperancy International класира 52 страни по степента им на корупция и в тази листа Русия е на четвърто място, Индонезия е седма, а Тайланд е четиринадесети.


Кризата е такава ситуация, при която много неща са неизгодни. Неизгодно е да се кредитира, защото възможността да не получиш парите си обратно е много висока. Неизгодно е да се купуват акции, защото в повечето случаи по тях няма да се изплащат дивиденти. Ако пък решите да произвеждате стоки, голяма част от тях може да остане непродадена поради намалената покупателна способност.


Остава надеждата, че кризата ще си отиде така бързо, както и дойде, а, от друга страна, спекулации могат да се правят винаги и когато пазарът върви нагоре, и тогава когато слиза надолу. България също ще пострада от кризата, така както всички икономики в преход.


Всичко - добро или лошо, все още предстои.


Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.


Случва се да казват за нещо: Виж на, това е ново, но то е било вече през вековете, що са били преди нас.


Книга на Еклесиаста или Проповедника (9-10) Ясен Гуев


Колаж: сп. Newsweek

Facebook logo
Бъдете с нас и във