Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЛАВНИЯТ СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Е НЕЩО КАТО ЧОВЕКА - ОРКЕСТЪР

Тайната на всички успешни правителства е, че добре съзнават един важен факт - изпълнителната власт нито започва, нито свършва с премиера и неговите министри. Всъщност изборът на министър-председателя и на неговия кабинет е нещо като посочване кой оттук нататък ще е политическият гръмоотвод върху покрива на държавата. И кой ще опере пешкира, ако политически, икономически или, не дай си Боже, военни мълнии се стоварят върху избирателите. Онова обаче, което най-често убягва от вниманието, е, че и най-модерният гръмоотвод не може да си свърши работата, ако не е здраво закрепен и не е с достатъчен капацитет. Такъв, какъвто е нужен, за да се справи със задачите си. Или с други думи, правителството е толкова успешно, колкото е успешна неговата администрация.В конституционноправната теория отдавна е общоприето, че изпълнителната власт не се изчерпва с правителствотоОще през ХIХ в. германският юрист Лоренц фон Щайн аргументирано обосновава тезата, че изпълнителната власт е единство от две величини - кабинет и администрация. Още по-убедителен е друг германски теоретик - Рудолф Сменд, който, развивайки своята интеграционна теория, ясно разграничава правителствена власт и администрация. Според него правителството е само политическата шапка на изпълнителната власт, тоест онова, което попада в политическия прожектор. А администрацията е онази част от изпълнителната власт, чрез която държавата осъществява технически и организационно своите политически функции. С други думи, правителството управлява, а администрацията ръководи. Всяка от тях зависи от другата, както мозъкът зависи от тялото. И обратно.Самата държавна администрация е сложна и многопластово структурирана система. Отделните министерства разполагат със свой чиновнически апарат, чиито звена се определят освен от Закона за администрацията и от отделните специални закони, а също и от правилници за устройството и дейността им. Но независимо от това какъв ресор покриват, те всички са йерархично изградени. Според чл. 39, ал.1 от Закона за администрацията главният секретар стои на върха на административната пирамида. За заемането на такава длъжност има специални изисквания - образователен ценз и стаж, както и професионални качества, които могат да гарантират успешно справяне с длъжността. Назначаването на главните секретари става от съответния орган на изпълнителната власт. Така главният секретар на Министерския съвет се назначава от премиера. Единственото изключение от правилото е главният секретар на МВР, който се назначава с указ на президента. Ключово място в администрацията на изпълнителната власт заема тази на Министерския съвет, тъй като тя осигурява текущата дейност на правителството и подготовката на неговите заседания. Неслучайно нейното ръководство е поверено на специален министър - този на държавната администрация, който освен това я и представлява в качеството й на юридическо лице, според чл.40, ал. 6 от Закона за администрацията. За сравнение - министърът на държавната администрация не ръководи администрациите на отделните министерства, а само координира и контролира дейността им.Най-важната длъжност в администрацията на кабинета е тази на главния секретар на Министерския съвет. Според сега действащия правилник за структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата организация, главният секретар ръководи всички административни служби на правителството, като се отчита за своята дейност пред министър-председателя. Важността на тази длъжност е кодирана в нейните правомощия, определени в чл.9, ал. 4 от правилника. Той ръководи, координира и контролира дейностите, които обслужват и осигуряват нормалната работа на Министерския съвет, разпределя задачите между функционалните и целевите отдели и служби при подготовката и приемането на актове от кабинета, контролира изпълнението на задачите, произтичащи от актовете на Министерския съвет, както и от заповедите на министър-председателя или на заместник министър-председателите. Главният секретар също така ръководи организацията и контролира работата по опазването на държавната и служебната тайна, определя и променя степента на секретност на изработените в Министерския съвет документи, координира оперативното взаимодействие на администрацията на Министерския съвет с органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, а ако премиерът му възложи, координира работата по национални и международни програми, свързани с административната дейност. Към тази административна характеристика на главния секретар може да се добави и правото му да предлага на премиера създаването, преобразуването или закриването на отдели, кабинети, служби и самостоятелни стопански звена.Особено съществена е ролята на главния секретар при функционирането на МС като юридическо лицеСъдейки от разпоредбите на чл. 10 от правилника, главният секретар организира и ръководи работата на правителството като юридическо лице. Това означава, че той е разпоредител с бюджета на Министерския съвет, може да се разпорежда и да контролира движението на средствата по бюджетните, извънбюджетните и набирателните сметки и техните партиди в левове и във валута. При осъществяване на тази си функция главният секретар може да делегира част от правата си и на началника на отдела, специализиран във финансово-стопанско направление. Условията и редът за ползване на имуществото на Министерския съвет също се определят със заповед на главния секретар.Известна колизия между правомощията на главния секретар и тези на министъра на държавната администрация е заложена в чл. 10, ал.2 и 3 от правилника и разпоредбите на чл.40, ал.6 от Закона за администрацията. Според чл.40, ал.6 от закона, администрацията на Министерския съвет като юридическо лице се представлява от министъра на държавната администрация. Член 10, ал.2 от правилника постановява, че Министерският съвет като юридическо лице се представлява от главния секретар, доколкото друго не е предвидено в закон. Тук неясното е не кой точно е представителят, а дали може да се направи разлика между Министерския съвет и неговата администрация като отделни юридически лица? Ако се следва правната логика, а и по аналогия с Народното събрание, очевидно става дума за едно юридическо лице. И то би следвало да се представлява от министъра на държавната администрация, според текста на закона. В такъв случай обаче договорите от името на Министерския съвет също трябва да се сключват от министъра на държавната администрация, а не от главния секретар, както предвижда чл.10, ал.3 от правилника. Много важни са функциите на главния секретар на Министерския съвет и приорганизацията на текущата дейност на правителствотоИзготвянето на предварителен проект за дневния ред на заседанията на кабинета например е сред задълженията на главния секретар. В тази си дейност той е подпомаган от началниците на функционалните отдели, а при необходимост от главните секретари на министерствата. Този проект се съгласува с премиера и в последния работен ден на седмицата, която предхожда редовното заседание на кабинета, дневният ред се изпраща на министрите. Те могат да направят бележки и предложения по него, след което пак главният секретар изготвя окончателния дневен ред. Главният секретар задължително присъства на заседанията на Министерския съвет и може да внася въпроси за обсъждане. Той е единственият, който не е министър и има това право. Подписът на главния секретар на МС се ползва с особена тежест. Всички актове на правителството, независимо дали са законопроекти или подзаконови, се подписват в следната последователност: редактор-стилист, съветници, началници на функционални отдели, главен секретар, министър-председател. Одобрените законопроекти, които се изпращат до парламента, задължително трябва да бъдат придружени с писмо от главния секретар. Титулярът на върховната административна служба на Министерския съвет утвърждава и правилата за регистратура и движение на документите, работата по тях и опазването им.Вотношенията с останалите служители от администрациятаглавният секретар разполага със значителни правомощия. Той, както и министър-председателят, заместник министър-председателите и парламентарният секретар могат да сформират собствени кабинети или да бъдат подпомагани от отделни служители при осъществяване на дейността си. Трудовите договори с работниците и служителите на Министерския съвет, извън тези, които са предвидени в чл.19, ал.1 от правилника, се сключват, изменят и се прекратяват от главния секретар по предложение на началника на кабинета, началниците на отдели или на самостоятелни служби. А самият правилник за дейността на администрацията на Министерския съвет, макар че се утвърждава от премиера, се изготвя и предлага от главния секретар. Той има право и да командирова служители от администрацията на правителството при пътуванията им вътре в страната.Макар че не дели политически мегдан с никой от министрите, началниците на комитети или шефовете на дирекции, на практика главният секретар на Министерския съвет дърпа много от конците, които направляват държавната администрация. Ето защо и неговата роля за успеха или провала на изпълнителната власт никак не е за подценяване. А това, че остава зад кадър и че високият пост рядко му носи политически дивиденти, е въпрос отчасти и на личен избор. Но отчасти се дължи и на факта, че у нас професионализмът и политическите амбиции продължават да говорят на различни езици. Което никак не звучи като комплимент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във