Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЛАСОВЕТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ ЗВУЧАТ ПОД СУРДИНКА

Няколко нови и навярно относително трайни тенденции в българската политическа реалност подсказа формулата на новия министерски кабинет, който беше гласуван от Народното събрание в началото на изминалата седмица. Че след 17 юни в българската политика вече нищо не е същото, не е ясно само за слепите, глухите и партийните фанатици. И гласуването във вторник в пленарната зала окончателно потвърди това.
Главната особеност на новото българско управление е, че то не е свързано с никакви ясно заявени идеологически платформи, а още по-малко с партийни интереси. Потвърждение на подобна констатация е фактът, че то беше подкрепено с еднаква лекота от хора, които се самоопределят като дясномислещи или като либерали, и от депутати от най-левия ъгъл на парламентарното пространство.
На пръв поглед това изглежда нормално следствие от определено антиконфронтационния вот на избирателите и би могло да се приеме като прогноза за сравнително безбурно съществуване на правителството. Кабинетът се лансира пред обществото като експертен и в голяма степен изглежда такъв. За разлика от предшествениците си той няма да бъде люшкан от ветровете на вътрешнотопартийните крамоли, които бяха сред причините за падането на социалистическото управление през зимата на 1997 г. и за дискомфорта на Иван Костов през последната половин година.
Според някои наблюдатели на политическия живот обаче, липсата на ясна политическа идентификация сочи, че корените на новия политически модел могат да се търсят в разпределението на икономическите интереси в държавата. И илюстрират твърденията си с пикантния факт, че новите министри за първи път се заклеха в неособено дискретното присъствие на един от най-оспорваните български икономически босове Илия Павлов. Макар присъствието на шефа на Ем Джи-България в парламента в сакралния ден да може да се интерпретира и просто като малък, макар злорад обществен реванш - скандалният бизнесмен бе персона нон грата при предишната власт.
Във всеки случай е ясно, че традиционната политика на традиционните политици едва ли ще тежи в парламента и обществото с предишната си сила. Това също е нова тенденция в бъдещата политика - политиците нямат думата. Или в най-добрия случай тя ще звучи под сурдинка. От традиционните политици и техните решения днес в политиката вече почти нищо не зависи. Думата имат новаците от гражданските квоти, застъпниците на различните бизнесинтереси, технократските и юридическите лобита. За това елиминиране на властта на партийните централи върху излъчените от тях депутати вече има и конкретни доказателства. Точно по този механизъм артистът Стефан Данаилов и още пет негови колеги не се подчиниха на политическото решение на парламентарната група на Коалиция за България и подкрепиха новия кабинет на Симеон Сакскобургготски. А високите постове на избраните с подкрепата на соцпартията кметове Константин Паскалев и Димитър Калчев в новото правителство, без да са водени официални разговори с лидери на партията им, си е директно сбогуване с всевластието на партийните централи. Очевидно е, че НДСВ ще води политика срещу партийното разделение.
Колкото до официалния коалиционен партньор на царската партия, историята не е чак толкова непозната. Ахмед Доган има опит в разместването на грамчетата върху кантара на българската политика. Но за първи път рискува да нагази сред тръните на официалното управление в изпълнителната власт. Сокола е показал, че владее територията си и не допуска партийни бунтове. Но за сметка на това самият той играе играта по свои правила. Справка - толкова кълнатата от сините 1992 година. Ала този път Доган е обвързан с правителствено коалиционно споразумение и макар да не получи толкоз, колкото искаше, всеки опит за натиск или шантаж над НДСВ и неговия премиер трудно ще намери политико-морално оправдание. А и да опита, това едва ли ще е от толкова голямо значение. Вече стана ясно, че новият кабинет не разчита на партийна, а на корпоративна подкрепа. И както пролича още през първия му ден, тя може да бъде доста широка в 39-ото Народно събрание.
Основният извод, който се налага след сформирането на кабинета, е, че той на практика се оказа трипартиен. До голяма степен новото правителство наподобява кабинета Беров. Причината е експертният му характер. От друга страна обаче, управленският екип е сформиран на базата на коалиционното споразумение между НДСВ и ДПС. Двете организации би трябвало да бъдат политическият гарант за действията на кабинета.
Включването на хора от лявото пространство показа достатъчно ясно, че мнозинството се гарантира не само от депутатите на ДПС, но може да разчита и на част от групата на лявата коалиция. Това означава, че дори и да възникнат проблеми между двамата коалиционни партньори, стабилността на кабинета е сигурна.
Явно задкулисните преговори на царските хора с представителите на левицата са били една от основните причини за крайния резултат за ДПС, смятат аналитици. Опитите на Доган да си качва цената удариха на камък и неговите хора получиха по-малко от заявените предварително претенции. Фактът, че БСП на практика получи повече власт от ДПС като министерски кресла, явно означава, че договорките със социалистите са вървели паралелно с разговорите с Доган. Може би това е била причината за противоречията между царските хора и ДПС в хода на преговорите. Явно Симеон предварително е подсигурил мнозинството си в парламента и затова хората на Доган не са успели да получат повече власт, смятат наблюдатели.
Така или иначе, вече стана ясно, че трите организации, поне на първо време, ще работят в синхрон. Левият лидер Георги Първанов заяви, че водената от него коалиция ще бъде опозиция на управляващите и ще ги подкрепя само по основните приоритети. Прави впечатление обаче, че въпросните приоритети, които съвпадат, са доста на брой - от присъединяването към НАТО и ЕС, през социалната политика, данъчната реформа и икономическия растеж до борбата с корупцията. Общо взето, твърде малко остават различията във вижданията на двете парламентарни групи.
Все повече анализатори застъпват тезата, че сценарият на НДСВ за управление още отпреди месеци е бил базиран на участието и на ДПС, и на БСП в кабинета. Естествено чрез вкарването във властта на експерти, а не на партийци. Има обаче една малка разлика между положението, в което се намира ДПС, и това на социалистите.
НДСВ съществува едва от няколко месеца като организация и по тази причина логично е, че не предложи за кабинета партийни фигури. Просто защото не разполага с такива. Един от критериите за подбора на депутатите на НДСВ беше да не са били обвързани с други политически сили.
В такъв случай не беше изключен вариантът ДПС да участва в кабинета с някои от изявените партийни фигури. Дълго време медиите спрягаха вариант, при който самият Доган влиза в кабинета. Това обаче не се случи не само защото на ДПС не беше предложен вицепремиерски пост. Явно Сокола добре е разбрал, че участието на изявени фигури от ДПС ангажира прекалено тясно партията му с каузата на царското движение. Още повече че между двете организации има сключено и коалиционно споразумение за управление. Неслучайно Доган предупреди, че ДПС ще носи отговорност само за онези сфери на дейност на кабинета, в които неговото движение има участие. Запознати твърдят, че още отсега Сокола е подготвен да се оттегли от властта, ако правителството тръгне към провал.
Експертната формула на властта позволи включването на Костадин Паскалев и Димитър Калчев в правителството. Колкото и Първанов да се разграничава от този факт, то още при гласуването на кабинета ясно пролича, че хора от ПГ на лявата коалиция подкрепят мнозинството.
Основната цел на Симеон Сакскобургготски обаче е не само да осигури стабилно мнозинство и комфортна среда за работата на правителството и на депутатите си в 39-ото Народно събрание. Още по време на кампанията стана ясно, че настоящият премиер се опитва да привлече едва ли не всички за своята кауза. Резултатът от това би означавал да няма реална опозиция на управляващите. Нещо, което би нарушило традиционния политически модел и на някои припомня правителствата на България след 19 май 1934 година. Поне на пръв поглед.
Подобно взиране в исторически аналози обаче е контрапродуктивно. То напомня крилатата, но съмнително вярна фраза на един политолог, че когато в парламента няма опозиция, опозиция става народът. Преди всичко защото народът по принцип е суверенът, който излъчва както властта, така и опозицията. И защото гласовете, които загубиха и СДС, и БСП на изборите, са толкова много, че са в състояние да оспорят легитимността на яростно опозиционни настроения на партиите. Поне на първо време.
Тъй или инак, засега единствената ясно и гневно заявена опозиционна сила в парламента остана ОДС. Но и тук има капан. ОДС води преговори за евентуална правителствена коалиция с царското движение. С каквито и принципни съображение да бе обясняван техният провал, остават две, макар и противоположни съмнения: че партийното оцеляване е поставено над националния интерес или че просто пазарлъкът не е станал. На фона на странното поведение на доскорошния партиен лидер и шеф на бившето правителство Иван Костов в парламента и в партийната централа се създава впечатлението за конфликт и на личностна основа вътре в СДС. А и ОДС малко преиграва с явно демонстраната си опозиционност - ако не традиционните 100 дена, този кабинет има право поне на месец толерантност. Това също е въпрос на политически етикет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във