Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЛАСЯТ НАДЕТО ЗА ВИЦЕПРЕМИР НА СИМЕОН?

Симеон Сакскобургготски може би ще управлява и през мандата на следващия парламент. В тази прогноза започват да се кълнат все по-голяма част от сегашните народни представители. Според тях бившият монарх бил прекалено удобен и за европейските, и за американските политици и за това било почти сигурно, че те ще се опитат да го наложат като премиер за още един мандат. След неотстъпчивия Иван Костов и американските, и европейските лидери не можели да се нарадват на готовия на всякакви компромиси български премиер. Той рядко се пазарял, преди да заеме каквато и да е позиция в тяхна полза. В подкрепа на тази теза запознати са готови да изреждат с часове решения на българското правителство през последните три години, взети без никаква обществена дискусия. Като последен пример се споменава неочакваната подкрепа, която премиерът Сакскобургготски е дал за искането на големите европейски държави да имат по-силни позиции в управлението на ЕС. Това ще става за сметка на малките, като България, държави, членуващи в съюза. Така или иначе, примери, че много от решенията на днешните управляващи съвпадат повече с чуждите, отколкото с българските интереси, депутати от левицата и от десницата могат да изреждат с часове. Най-вече на тези наблюдения се основават и очакванията, че ако реши да се кандидатира за втори мандат, министър-председателят ще получи солидно рамо от посолствата на големите европейски държави у нас. Отделен въпрос е, че дори тази хипотеза да излезе напълно вярна, много е трудно да се прогнозира какво правителствено мнозинство може да се събере зад премиерската кандидатура на Сакскобургготски в следващия парламент. И най-разюзданите фантазьори не смеят да предположат, че днешната управляваща партия НДСВ ще успее да спечели достатъчно мандати, за да формира самостоятелно управление през следващия мандат. Отгоре на всичко поне засега не изглежда възможно гласовете на НДСВ, прибавени към тези на друга дясна партия, да преминат необходимите 50% + 1 глас, за да направят коалиционен кабинет. Социологическите предвиждания в момента се колебаят между два основни сценария за развитие на политическата интрига в дясното пространство. Единият допуска, че разпадът на СДС ще накара много гласоподаватели да обърнат поглед към по-малките формации, в резултат на което в следващия парламент ще могат да влязат няколко десни организации. Според по-скептичните наблюдатели обаче разпадът ще доведе не до преразпределяне, а до отлив на гласоподаватели и в крайна сметка в Народното събрание ще попаднат само две или три десни партии. С цел да предотвратят точно този очакван отлив, политиците от Европейската народна партия правят отчаяни опити да мотивират поне част от българските десни лидери да се обединят под някаква форма преди изборите. Засега обаче опитите им търпят пълен провал. В края на април стана ясно, че от ЕНП са изпратили покани за среща в Будапеща не само до лидерите на членуващите в народната партийна фамилия СДС, БЗНС-НС и ДП, но и до Стефан Софиянски като политически лидер на ССД и до Иван Костов - вероятен председател на все още неучредената партия Демократи за силна България (ДСБ). Поканите са лични и допускат възможността от всяка политическа сила да присъства и още един представител, но не и без самия лидер. В началото на май съдът забрани на Стефан Софиянски да напуска страната, а на 25 май прокуратурата отхвърли и искането му за отмяна на ограничението. Така стана ясно, че Софиянски няма да може да присъства на срещата. Междувременно и Иван Костов изпрати до европейските си колеги писмо, с което обясни, че отказва поканата. Според него не може да преговаря със СДС и ССД, докато те поддържат управлението на НДСВ. Отсъствието на Софиянски и на Костов предварително обезсмисли подготвяната среща. Анастасия Мозер дори публично допусна възможността тя изобщо да не се проведе. На 26 май обаче Иван Костов е получил втора лична покана от европейците. За да избегне конфуза от повторен категоричен отказ, екипът на Командира е изпратил запитване дали в Будапеща новата партия може да бъде представена от други политици. Преди да пристигне отговорът и да стане ясно дали на срещата ще има представители и на ДСБ, от БЗНС-НС, пък дойде идеята да не се ходи чак до Унгария и срещата да се проведе в София. По всичко личи, че кой, защо и докъде ще пътува и с кого ще успее да се срещне ще стане ясно едва на 3 юни, за когато е насрочена сбирката. Тогава ще са изминали само четири дни от учредяването на ДСБ. Точно този прекалено кратък срок има предвид депутатът от ОДС Владислав Костов, когато коментира, че моментът, избран от ЕНП, не е особено подходящ. Повече от година остава до парламентарните избори и е прекалено рано да се водят каквито и да е било предварителни разговори в тази посока. В крайна сметка поне засега е ясно, че всякакви надежди за обединена десница изглеждат химерични. Още повече че през последната седмица сериозно се обтегнаха и отношенията между СДС и БЗНС-НС, защото хората на Надежда Михайлова започнаха тайни преговори за евентуален съюз с друга земеделска партия. За наблюдателите разривът пролича веднага след заседанието на синия национален съвет на 18 май, когато беше съобщено, че е взето окончателно решение СДС да се яви самостоятелно на изборите догодина. До този момент лидерите на ЕНП настояваха трите български партии, които членуват в тяхната организация, да участват заедно в надпреварата догодина. Решението на СДС обаче отряза категорично квитанциите на БЗНС-НС и ДП и на практика изправи Надежда Михайлова срещу волята на европейските й партньори.Неподчинението й си има своята история. Като заместник-председател на ЕНП доскоро Михайлова имаше пълен монопол върху информацията, която европейците получаваха за България. Преди няколко месеца обаче нещата драстично се промениха и лидерите на Народната партия започнаха да се доверяват много повече на представителите на БЗНС-НС, още повече че това е първата българска партия - членка на алианса. Именно с протекциите на Анастасия Мозер ДП и СДС станаха членове на ЕНП преди няколко години. Това е и причината за особеното притеснение на Надежда Михайлова, която е запозната с практиката на народняците да не приемат в състава си повече от три организации от една държава. И ако формациите на Софиянски или на Костов бъдат приети в обединението, някои партии ще трябва да излязат от него. Всички тези съображения със сигурност няма да подобрят отношенията в българската десница. Най-оптимистично настроените сини депутати обаче все още тайничко мечтаят, че партията им ще получи шанс да влезе в следващия кабинет. Те са наясно, че изборният резултат едва ли ще им осигури възможността да излъчат премиер от своята партия, но допускат, че ако отново управлява Симеон Сакскобургготски, той би могъл да покани Надежда Михайлова за вицепремиер и външен министър в новия си кабинет. За тях това е достатъчно, защото ще им осигури достъп до властта. Съществува и един друг вариант на развитие на събитията, в който обаче вярват твърде малко хора. Според някои публикувани напоследък демоскопски проучвания около осем десни партии минавали парламентарната четирипроцентова бариера. От пръв поглед става ясно, че това би препълнило 40-ото Народно събрание с десни формации и те биха могли да си спретнат поне два кабинета. И за най-незаинтересования от политика читател обаче е ясно, че или въпросите на анкетьорите, или изводите на социолозите нещо не са в ред, тъй като много от посочените организации никога не са надскачали 1-2% електорална подкрепа. Въпреки че тиражираната заблуда вероятно е платена именно от политици от тези партии, самите те със сигурност не могат да се подведат от грешните прогнози. Сериозни наблюдатели твърдят, че все още е твърде рано да се правят каквито и да е предвиждания за картината в бъдещия парламент. Но, съобразявайки се с особеностите на днешните условия, те смятат че такова масово присъствие на десни организации в новия парламент е невъзможно. Политолози обясняват, че в момента десницата е в най-ниската си точка, защото е стъпила на дъното на кризата. Оттук нататък обаче й предстоял възход. Той може да е минимален, но е възможно и да е по-сериозен. Всичко зависи от волята на лидерите. А какво точно ще се случи ще покаже времето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във