Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНСКО-АМЕРИКАНСКИТЕ ЗНАЦИ ПРЕДИ СРЕЩАТА НА НАТО В ПРАГА

Вашингтон и Берлин си изпратиха знаци на помирение след една свада, която едва ли има аналог в следвоенната история на американско-германските отношения. Темата Ирак така се намести в тях, че бяха засегнати и трансатлантическите нерви между Европа и Съединените щати като цяло. Трудно някой може да даде пример за подобна ситуация между Германия и Америка, която да бъде определена, както сега направиха много от наблюдателите, като малкия ледников период. Американският президент Джордж Буш не поздрави германския канцлер с победата му на парламентарните избори, но изпрати послание на германския президент Йоханес Рау точно по повод 12-ата годишнина от Обединението на Германия. Съединените американски щати стояха рамо до рамо с Германия в периода на студената война. Краят на комунизма и падането на Берлинската стена бяха голям успех за нашите две нации, написа Буш в писмото. То бе интерпретирано от Германия като знак на помирение и израз на отдавнашното приятелство между двете страни. Говорителят на Белия дом Ари Флайшър също смекчи тона, като заяви, че Съединените щати ще продължат да работят добре с Германия. Очакванията за нормализиране на диалога са свързани най-много с първите дипломати, но особен акцент се поставя и на военните. Германският външен министър Йошка Фишер вече разговаря с американския държавен секретар Колин Пауъл по телефона, а новият германски военен министър Петер Щрук се подготвя за посещение отвъд Атлантика. Точно Петер Щрук, който доскоро бе парламентарният гръб на канцлера Шрьодер, най-сериозно усети американското раздразнение, след като по време на предизборната борба германският правителствен ръководител отказа подкрепа под каквато и да било форма за евентуална американска военна операция срещу Ирак. Щрук вероятно дълго ще помни как по време на първото си участие на среща на военните министри от НАТО във Варшава шефът на Пентагона Доналд Ръмсфелд не го удостои с внимание и отказа разговор. Американците знаят, че могат да разчитат на Германия, каза тези дни Петер Щрук по време на един прием в берлинския хотел Адлон. Той даже определи приятелството между Съединените щати и Германия като уникално. Много работа за ограничаване на спора между Вашингтон и Берлин свърши бившият американски президент Бил Клинтън, който бе големият гост на тържествата по повод годишнината от Обединението. Той проведе лични разговори с канцлера Герхард Шрьодер и с президента Йоханес Рау. В едно телевизионно предаване Клинтън заяви: Вярвам, че американският народ разбира колко централен за нашето бъдеще е съюзът между САЩ и Германия.Ледът между Шпрее и Потомак вече започна да се разчупва. Във Вашингтон имат достатъчно основания да търсят начини да преодоляване на кризата с разбунтувалия се канцлер, защото знаят, че без германска подкрепа трудно ще изработят консенсуса срещу Саддам Хюсеин не само сред съюзниците в НАТО, но и сред онези държави, които заради икономическия авторитет на Германия в Европа и политическия и военен авторитет на Съединените щати в света, гледат да стоят настрана от проблема. Това е особено валидно за страните кандидатки за членство в Алианса. Те също знаят, че съюзите неизменно създават ядове, тъй като винаги налагат необходимостта от компромиси. Точно преди ключовата среща на НАТО в Прага Съединените щати нямат интерес да поддържат раздразнението си от германското поведение, а да разсеят съмненията в Европа, че ще действат едностранно. Помиряването с Германия ще е и едно от доказателствата, че въпреки новата си стратегия за т. нар. изпреварващи удари, Вашингтон не само не изоставя Северноатлантическия съюз, но и му отрежда централно място. На една конференция, организирана от НАТО, заместник-съветникът по националната сигурност на САЩ Стивън Хадли нарече Ирак обща заплаха, което може да се тълкува и като предизвикателство към пакта. Ако не явно, то поне скрито, както отбеляза Хадли. Според него Прага ще бъде мястото, където НАТО трябва да обяви позицията си към Ирак. Нормално е да се предположи, че най-добрата коалиция срещу Ирак може да се създаде чрез НАТО. В този смисъл са и изказванията на генералния секретар на Алианса лорд Джордж Робъртсън. Според него на срещата в чешката столица пактът ще получи по-ясни функции в борбата срещу тероризма и предизвикателствата, поставени от разпространението на оръжия за масово поразяване. За Робъртсън, а очевидно и за всички в НАТО, има още нещо много важно. След 11 септември Атлантическият блок ограничен между Северна Америка и Западна Европа, трябва да възприема заплахите по далеч по-различен начин. Нападенията - каза Робъртсън - бяха замислени от саудитец, живеещ в Централна Азия. Те бяха планирани от хора, дошли от източните и южните брегове на Средиземноморието, които живееха в Западна Европа и в крайна сметка осъществиха нападенията си на северноамериканския континент.Джордж Буш има сериозни основания да намали напрежението с Германия и поради вътрешни причини. Нормалните отношения със съюзниците от Стария континент биха намалили проблемите във вътрешната политика преди ноември, когато са частичните избори за американския Конгрес. В Берлин също показват, че ще изоставят острия тон към Вашингтон. Времето около изборите, когато канцлерът Шрьодер се реши рязко да артикулира националните интереси, вече е минало и все повече се осъзнава една голяма опасност - заради скандалите със суперсилата заради Ирак, германската дипломация може да се почувства твърде самотна и безпомощна. Независимо от мълчаливата подкрепа на европейските съюзници. А и днес, когато в Берлин се конструира новият правителствен кабинет, на Шрьодер също му е необходима спокойна външнополитическа атмосфера. Германската позиция за Ирак досега имаше един основен аргумент - никой не иска да води война на всяка цена, без да е наясно какви ще са последиците. Само че наред с изтъкването на ролята на ООН при употребата на сила, на международното право и т.н. няма как Германия да не погледне и към другите, американските аргументи. Например повече от десетилетие Саддам Хюсеин водеше света за носа независимо от резолюциите на ООН и работата на оръжейните инспектори. За повече от десет години режимът в Багдад се научи добре да печели време и да използва всяко различие между съюзниците. И в крайна сметка кой ще даде гаранциите, че Саддам Хюсеин изведнъж ще се промени толкова много, че ще направи нещо, което никога досега не е правил - да изпълни всички условия. Няма как Германия да не разбира, че Съединените щати искат Ирак да изпълни всички условия, най-важното от които е диктаторът да бъде отстранен от власт. Герхард Шрьодер неслучайно е изпратил в Съединените щати едни от най-добрите дипломати - посланика във Вашингтон Волфганг Ишингер, бивш държавен секретар в германското външно министерство, и Гюнтер Плойгер, новия посланик в ООН с огромен опит в световната организация. Първият, Волфганг Ишингер, е от школата на Ханс-Дитрих Геншер и има с какво да се похвали. Той бе германският дипломат, който участваше в изготвянето на Дейтънското споразумение за Босна, имаше влияние в преговорите от Рамбуйе и много добре познава американците от работата си с Ричард Холбрук. Вторият, Гюнтер Плойгер, пристига в Ню Йорк още през 1970 г., когато германците са само наблюдатели в Световната организация. (Федералната република и бившата ГДР бяха приети в ООН през 1973 година.) Сега голямата му задача е да засили ролята на Германия. Известно е желанието на Берлин да получи постоянно място в Съвета за сигурност. Очевидно е, че различията за действията срещу Ирак и по новата американска стратегия, обявена на 20 септември, засягат не целта на западната политика, а начините, по които тя трябва да се постига. Случаят с Германия е особено показателен, защото точно в нея след Втората световна война демокрацията бе наложена чрез използване на сила. Срещу твърденията, че е възможна фундаментална криза между Берлин и Вашингтон, може да се изтъкне още едно сериозно основание. Федералната република отдавна вече няма особено положение в Западния съюз поради исторически причини. Обединението е факт от 12 години насам, и то благодарение най-вече на Съединените щати. В Берлин трудно ще забравят, че точно с подкрепата и гаранциите на Вашингтон бяха преодолени отрицателното отношение на Великобритания при управлението на Маргарет Тачър и съмненията и страховете на Франсоа Митеран към германското Обединение. Има и една фундаментална причина Германия да иска подобряване на отношенията със САЩ. Общата външна политика и политиката за сигурност на Стария континент все още е бъдеще, което трябва да се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във