Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНСКИТЕ ЕКСПЕРТИ СА ВСЕ ПО-ВЛИЯТЕЛНИ У НАС

В предишния си състав Комисията по ценните книжа и фондовите борси ползваше услугите предимно на експерти от Англия, за което съдействаше Британският ноу-хау фонд. На практика обаче досегашното ни законодателство, свързано с ценните книжа, копира най-вече американските регулации. В този смисъл очевидно е била от полза състоялата се преди две седмици закрита работна среща на членовете на комисията и някои от ръководителите на отдели с двама представители на американската Комисия по ценните книжа. На срещата присъства и един от шефовете на Националната асоциация на търговците на ценни книжа (NASD), която ръководи системата за извънборсова търговия.


В последния месец пък се проведоха два семинара със съдействието на немска специализирана организация за подпомагане на зараждащите се пазари в Централна и Източна Европа. На семинара, проведен през миналата седмица, проблематиката бе свързана най-вече с дейността на инвестиционните дружества и задълженията на банките при търговията на капиталовия пазар. Лекциите на немските експерти поставиха редица въпроси, които у нас все още чакат своята правна уредба. Един от сериозните проблеми е смисълът на проспектите, които досега представяха приватизационните фондове. Въпреки ниското им професионално ниво и факта, че по-голямата част от мениджърите не знаеха какво са записали в тях консултантските фирми, проспектите все пак съдържаха описание на инвестиционна стратегия с определени показатели. Но като краен резултат голяма част от фондовете не спазиха обещанията, заложени в проспектите, още повече че законодателната база не позволява на Комисията по ценните книжа да гарантира изпълнението им. Така проспектите се превърнаха във формалност, която няма никаква стойност. Емитентите не са задължени да ги спазват, оправдавайки се с променилите се обстоятелства, които са ги принудили вместо във фирми от хранителната промишленост да инвестират, да речем, в химически предприятия.


В Германия инвестиционните дружества са длъжни да спазват зададените в проспекта параметри и мениджърите им се оценяват спрямо доходността на индекса на франкфуртската борса - DAX. Освен това им е забранено да търгуват акции на фирми с оборот под 250 хил. г. марки дневно, защото се приема, че те са прекалено малки и неликвидни и книжата им не са подходящи за портфейлни инвестиции.


Сериозни отговорности за контрола на инвестиционните дружества в Германия имат банките депозитари. Те следят за редовността на сключените сделки и водят счетоводство отделно от това на самото дружество. Според Рихард Херлингер от Комерцбанк най-големият проблем за банките е оценката на активи, които нямат пазарна стойност. В такива случаи се наема оторизиран оценител. За пример г-н Херлингер даде закупуването от германски фонд на винарна в Унгария, която не е публично дружество. Такива неща все още не са се случвали у нас, но времето лети бързо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във