Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНСКИЯТ ПРЕЦЕДЕНТ С ОТРОВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Независимо от минималната преднина, победата на Герхард Шрьодер потвърди една закономерност на германските избори. Избирателят между Шпрее и Рейн има особена психология. Желанието за промяна при него е толкова силно, колкото и страхът от нея. Той не обича да си сменя властта само след един мандат, защото има изтънчено чувство за опасността от... нестабилност. Така е било при Конрад Аденауер, Хелмут Шмит или Хелмут Кол. Всички те, особено Кол, останаха дълго във властта. Такива шансове има и Герхард Шрьодер. Социалдемократът, който преди четири години драматично приключи епохата на християн-демократа Хелмут Кол, сега драматично и с минимален брой гласове спечели канцлерския пост. Шрьодер и социалдемократите трябва да са много благодарни на по-малкия си коалиционен партньор - Съюз 90 - зелени. Впрочем за германската политическа традиция е типично, че големите партии - Социалдемократическата и Християндемократическият съюз, не могат да минат без по-малките. При Герхард Шрьодер нещата се повтарят. Днес благодарностите са особено и персонално за Йошка Фишер. Реалистът, който от млад бунтар стигна до вицеканцлер, е най-добрият пример за пътя през илюзиите в цялата следвоенна история на Федералната република. Точно Йошка Фишер успя да събуе маратонките на пацифизма, превърна зелените от партия на протеста в управляваща партия, при това за втори мандат, и се сдоби с авторитет в международните отношения, на който в Германия се е радвал единствено политикът от времето на разведряването Ханс-Дитрих Геншер. Отминалите избори не изневериха и на една друга германска традиция. Те не допуснаха до политическия Олимп представител на Християнсоциалния съюз, по-малката братска партия на християн-демократите. Получи се така, че като кандидат на двете консервативни партии, баварският министър-председател Едмунд Щойбер загуби, но като... победител. Поне в едно отношение. Той не успя с малко, но направи много, за да върне авторитета и стабилността на консерваторите след провала на изборите през 1998 година. Щойбер успя и в друго - да се отскубне от сянката на емблематичния за Бавария политик Франц Йозеф Щраус, човека, който го е учил на политически занаят. За разлика от учителя си Щраус, за когото всеки в Бон бе противник, включително и от братския Християндемократически съюз, сега за Едмунд Щойбер противник е само червено-зелената коалиция на канцлера Герхард Шрьодер. Наистина германските избори потвърдиха традициите, но и ги промениха дотолкова, че Съединените щати и Германия никога не са били в по-конфузно положение. Никога досега външната политика не е имала по-голямо влияние върху вота на германците. Проблемът с Ирак отиде твърде високо в предизборната риторика на Герхард Шрьодер. Той тактически използва настроенията на избирателите и може би спечели доста гласове с категоричния отказ да участва в плановете на Съединените щати за военна кампания срещу Саддам Хюсеин. За това има скромно обяснение. След наводненията, които съсипаха построеното през последните десет години в Източна Германия, немецът трудно би допуснал до съзнанието си необходимостта да се дават още милиарди долари за една потенциална война. Може би точно заради това Шрьодер изкара проблема Ирак като водеща тема от предизборна борба, спечели гласове и... наводни американо-германските отношения. Едва ли някой си е представял, че връзките между Съединените щати и Германия могат да се объркат дотолкова, че във Вашингтон публично да говорят за отровени отношения, в Берлин да се чуват изрази като ние не сме сателити, а военните министри Доналд Ръмсфелд и Петер Щрук да се избягват, както се случи по време на срещата на НАТО във Варшава. Естествено свади е имало и в миналото. Например между бившия канцлер Хелмут Шмит и американския президент Джими Картър, но те винаги са си оставали зад кулисите. Сега обаче станахме свидетели на първия случай след Втората световна война, в който германски канцлер открито се противопоставя на американски президент, и то по въпроси, касаещи сигурността. Нещо повече, станахме свидетели на още един прецедент - Джордж Буш не вдигна нито телефонната слушалка, нито изпрати телеграма, за да поздрави Герхард Шрьодер с изборната победа. Дипломацията на Берлин и Вашингтон не помни по-категорично доказателство, че международните отношения са като тези при хората. Те или се харесват, или не се харесват. При Буш и Шрьодер очевидно става дума и за тежка междуличностна криза.В редакционна статия в. Лос Анджелис Таймс отбеляза: И така, момчета, не мислите ли, че е време да си подадете ръка?. По всичко изглежда, че отговорът на този въпрос може да бъде даден само от дипломатите Колин Пауъл и Йошка Фишер. През февруари 2001 г. двамата се срещнаха за първи път. Тогава журналистите попитаха Пауъл как ветеранът от Виетнам и героят от Ирак би тълкувал забележителния факт, че е рамо до рамо с един убеден противник на войната. Реакцията на Пауъл бе: Изненадващо, нали? Светът се е променил. След повече от година и половина и Колин Пауъл, и Йошка Фишер, които единствено избегнаха кампанийния тон, би трябвало да констатират, че светът, Съединените щати, Европа и Германия са се променили повече, отколкото те самите са си представяли. От тях се очаква да констатират и, че кризата между Берлин и Вашингтон не е фундаментална поради една проста причина - еднаквите ценности не означават непременно еднакво политическо поведение. САЩ и Германия имат сериозни причини да преодолеят малкия ледников период. Първо, те са големи търговски партньори със силно обвързани икономики. Второ, базата, върху която са изграждани отношенията им през последните години, е прекалено солидна. Трето, до срещата на върха на НАТО в Прага остават само осем седмици и нито Германия, нито Съединените щати имат интерес да пренесат лошото си настроение върху полето на Алианса, губейки влияние точно в този момент, когато той трябва да дефинира новата си роля и да отваря врати за нови страни. Много е съмнително и че Съединените щати ще допуснат проблемите с Германия да докоснат и други европейски съюзници сега, когато ролята на Пакта е важна изходна точка за създаването на международна коалиция срещу Саддам Хюсеин. Както се изрази тези дни генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън: Единството на Алианса има много висока стойност, особено в тези опасни времена. САЩ не могат да си позволят и още нещо - германският прецедент да изкуши примерно руската политика да използва трансатлантическите неразбории. Пък и Джордж Буш все пак е пред избори за Конгрес, а лошите отношения с икономически най-мощната държава в Европа е добър материал за предизборната борба на демократите. Бившият вицепрезидент Ал Гор вече го използва.Казват, че пътят до Лондон е половината път до Вашингтон. Германският канцлер вече го измина, за да покаже, че несъгласие не означава антиамериканизъм. Колкото до пацифизма, той се изгуби някъде между Косово и Афганистан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във