Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНСКИЯТ ХОД НА ПУТИН КЪМ ЗАПАДА

По странно стечение на обстоятелствата април винаги се оказва особен месец за германо-руските отношения. Сякаш по неписана традиция точно през този месец руският президент и германският канцлер се срещат, демонстрират добро равнище на германо-руските отношения и да дават поводи за стратегически размишления. Така е от времето на Горбачовата перестройка, когато се срути Берлинската стена. После Хелмут Кол и Борис Елцин затвърждаваха впечатлението за някаква особеност на връзките между Бон и Москва, която внушаваше респект в глобалните отношения между Запада и Русия. Винаги е било много важно какви предложения ще направи руският президент в Германия. Над този месец неоправдано тегнеха и подозренията за духът на Рапало. Точно през април 1926 г. в градчето Рапало (едно място близо да Генуа) Германия възстанови дипломатическите отношения и призна Съветска Русия. През април 1997 г. Борис Елцин върна на Хелмут Кол единадесет архивни папки от това време и този жест възбуди за кратко спомените от сложната германо-руска история. Тогава Кол и Елцин започваха публичния си диалог със скъпи Борис или моят приятел Хелмут, пристъпваха с малки конструктивни крачки един към друг и постигаха резултати, като внимателно избягваха впечатлението, че те са по-големи, отколкото стратегическият баланс в момента може да понесе. Двамата махаха пуловерите и вратовръзките, за да си поддържат кръвното налягане в норма, когато ставаше дума за ябълката на раздора - разширяването на НАТО. Те имаха воля да мислят за времето след това, в което сега работят тези, които ги наследиха. Путин и Шрьодер сега измерват времето от Косово до войната срещу тероризма, не махат вратовръзките, но участват в телевизионно политическо токшоу, в което Путин с удоволствие разказва за шпионските си години в Германия. Част от играта на жестове бе и следната случка. Казах на Герхард, че със съпругата ми бихме желали да се видим с една жена, свързана с бившата служба за сигурност на ГДР, и той ме изненада приятно, когато я покани на обяд и на разходка по река Елба. За мен това беше много важен знак за приятелството ни, заяви Путин, който е бил агент на КГБ в Дрезден от 1984 до 1990 година. Някои наблюдатели си позволиха да отбележат факта, че напоследък Шрьодер се среща по-често с Путин, отколкото с Буш. В коментара се включва и разсъждението, че това не е само по вина на Берлин, но все пак е симптом, за който някога може скъпо да се плати. Който иска да знае бъдещето на Европа, трябва внимателно да наблюдава отношенията между Германия и Русия, бе казал през 60-те години един германски посланик в Москва. Дипломатът е знаел какво говори. Винаги, когато става дума за Русия, тримата канцлери на Германия Конрад Аденауер, Вили Брандт и Хелмут Кол ще твърдят, че всичко, което се случва в Москва, е от жизнено значение за Германия. Това е валидно и днес, когато канцлерът Шрьодер и президентът Путин отново демонстрират не само важността на отношенията между Берлин и Москва, но и новите условия, за които Кол и Елцин само мислеха като за бъдеще, което няма как да не се случи. През последните две години президентът Путин и канцлерът Шрьодер се срещаха поне десет пъти. Условията сега са колкото различни, толкова и познати, а изводите могат да се съберат в едно изречение. Москва иска да бъде третирана от Запада като равноправен партньор, което означава право на глас в НАТО, подобаващо участие в европейската система за сигурност, повече свободна търговия. Доброто този път е стъпката напред в германо-руските икономически отношения. След като години наред различни комисии не успяха, сега първите мъже на Берлин и Москва усвоиха възможностите за компромиси и се споразумяха по стар болезнен проблем - стария съветски дълг към бившата ГДР. Русия ще изплати в продължение на три години 500 млн. евро. Тази сума изглежда забележително малка, след като ставаше дума за 7 млрд. евро. Берлин успя все пак да си върне една малка част от парите, но очевидно инвестира в бъдещето, а Москва си отвори вратата за конструктивни преговори в Парижкия клуб. Германия е най-големият кредитор на Русия в рамките на този клуб. От общо 49 млрд. евро руски задължения 19 млрд. са към Германия. Берлин трябва също да е много доволен, защото през тази априлска седмица доби огромен дипломатически капитал. По едно и също време на посещение във Федералната република освен руският президент бе и китайският му колега. Цзян Цзъмин използва случая, за да поиска балансирана глобализация. Очевидно е, че Германия е притегателният център за Москва и Пекин, особено когато искат да говорят като световни сили. Обикновено адресатът на посланията е Вашингтон. Глобалният проблем обаче отново е в способността на световната политика за правилна оценка. Дали става дума за връзки, или за отношения между двете страни? Въпросът стряска, но има основание да се задава дотогава, докато няма яснота за стратегическите стълбове в съвременния многополюсен свят. Германо-руските отношения са лакмусът за отношенията на Русия с НАТО и изобщо със Запада. Берлин и Москва се опитват да ги представят като модел за стратегическо партньорство, както ги определя Шрьодер, а Путин използва германо-руските консултации, за да говори за НАТО и да прави нови предложения. Москва трябва да има право на глас в случаите, когато НАТО решава важни въпроси, заяви руският президент. Предложението му е нова структура на партньорство със Северноатлантическия съюз по формулата 19+1, която да даде право на Москва да участва в решенията по важни въпроси. Тези важни въпроси Москва подрежда в следния ред: борба срещу тероризма, неразпространение на ядреното оръжие и оръжията за масово унищожение, хуманитарни операции. На пръв поглед нормални искания, за които не би следвало да има противоречия след атентатите на 11 септември. Въпросът е в това, кой как дефинира борбата срещу тероризма или хуманитарните операции, за да може Русия да се подреди като третия стълб в европейското трансатлантическо пространство. Точно когато Путин правеше предложенията си от германския град Ваймар и германският му домакин показваше, че иска да подсили позициите на Русия в НАТО и ЕС, американският президент Буш изтъкваше две необходимости - разширяване на НАТО като гаранция за свободата от Прибалтика до Черно море и нови отношения между НАТО и Русия. За да допълни картината, генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън доразясни от Вашингтон новата ера в сътрудничеството между Алианса и Русия като форум за трудни, но откровени дискусии. Големият политик на разведряването, бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер, констатира, че както след появата на Горбачов през 1985 г., така и сега е необходимо Западът да оцени правилно стратегическите решения в Москва. Ако през 80-те години това, което пречеше на някои на Запад да разберат стратегическите намерения на Горбачов, бяха старо мислене и отживелият образ на врага, в случая с Путин то е поддаването на моменти на измамно чувство за превъзходство и отсъствието на стратегия специално за Европа. Геншер има опита от превратностите при ерата на Елцин, за да оцени големия скок в предсказуемостта на Русия при Путин и шансовете, които тя дава. Западният ход на Путин е очевиден. Решенията на Кремъл във връзка с войната срещу тероризма имат стратегически характер и се интерпретират от руската политика като ориентирани към дългосрочен съюз със западната цивилизация. Дали обаче има движение и в обратната посока? Руски политици като Григорий Явлински твърдят, че Европа в лицето на Шрьодер, Блеър и Ширак показва, че има интерес от такъв съюз с Русия, докато част от администрацията на Съединените щати има инилатеристка философия, която води до фикции в американо-европейските отношения. Разбирай - и до фикции в американо-руските отношения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във