Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНСКИ ГАМБИТ

От Дюселдорф, столицата на Северен Рейн-Вестфалия, може би тръгва следващата голяма промяна в германската политика. По всичко изглежда, че тя ще е драматична - толкова, колкото драматично бе свалянето от власт на канцлера обединител Хелмут Кол през 1998 година. И това е така не само защото християндемократите могат с една година предсрочно да заменят социалдемократите в управлението на Германия - двете най-големи партии във Федералната република - социалдемократическата партия (ГСДП) и Християндемократичният съюз (ХСС) традиционно си сменят местата в управлението на тази страна. Обикновено смяната става след поне два мандата, защото немският избирател никога не е бил прекалено рязък в отношението си към властта. Политическата машина за печелене на избори Хелмут Кол и Християндемократическият съюз например управляваха до 1998 г. - в продължение на 16 години. Социалдемократическата партия на Герхард Шрьодер е на кормилото вече седма година и чак сега изпадна в положение драматично да загуби доверието на избирателите. Драмата на изборите в Северен Рейн-Вестфалия се оглежда в очакваната политическа промяна в Германия и в последиците, които тя ще има, и за политиката в цяла Европа. Огромното влияние на Берлин в Европейския съюз и силната германска икономика са достатъчни основания за това. От българска гледна точка резултатите от парламентарните избори в Германия са изключително важни заради скоростта на процеса на разширяване на Европейския съюз, а това няма как да не зависи от отношението на управляващата партия в Берлин. Още повече че настроенията, които породиха изборната загуба на социалдемократите в Северен Рейн-Вестфалия, се родеят с настроенията на французите в отношението им към Европейската конституция. Германският политически гамбит и френският покер за европейската конституция няма как да не се таксуват като недоверие в политиката изобщо и като социален страх за работни места. Разстоянието между Дюселдорф, най-френския град на Германия, до Берлин е четири месеца, които могат да превърнат европейската политика на разширяване в заложник на германската промяна. Християндемократичният съюз - партията, която се очаква през есента да поеме властта в Германия, и особено нейната братска партия баварският Християнсоциален съюз (ХСС) не са с най-любезното отношение към готовността на България и Румъния за членство в Европейския съюз. Сигурното е, че евентуалната победа на консерваторите в Германия ще предизвика отново способностите на българската политика и особено доброто изпълнение на поетите ангажименти съобразно подписания Договор за присъединяване към Европейския съюз. Естествено най-важни си остават вътрешният български консенсус за европейска интеграция и разумната икономическа политика, които единствено могат да помогнат на който и да е управляващ в Германия да спечели обикновените германци в полза на разширяването. Всъщност ХДС и особено баварската партия ХСС изпитват най-голяма политическа невралгия по отношение на разширяването. Затова е добре да се припомни тяхната политика на разширяване при Хелмут Кол. Някога този голям европеец беше казал: Който веднъж отлага, може би отлага завинаги... Общият дом Европа трябва да се строи сега, а не някога.Оригиналното в резултата от изборите в Северен Рейн-Вестфалия е в поне три факта и едно следствие с чисто вътрешнополитически характер. Важно е да се знае, че провинция Северен Рейн-Вестфалия от 39 години насам е крепост на социалдемократите и тяхната загуба на най-сигурното им място може да се опише само като политически земетръс. Твърде много аргументи имат коментаторите, когато прогнозират, че тази загуба неминуемо ще промени политическия пейзаж в цяла Германия. Затова някои описаха ситуацията с просто изречение - Шок в Дюселдорф, шах в Берлин. Други написаха, че вотът в Дюселдорф е насочен към Берлин или определиха резултата като открит пуч срещу социалните реформи на правителството на Шрьодер. Нещо като казвам ти Дюселдорф, сещай се Берлин. Още повече че този разгромяващ резултат за социалдемократите пряко кореспондира със сложните отношения, които Герхард Шрьодер винаги е имал със собствената си партия и най-вече с най-лявото й крило - то още от самото начало го наричаше другарят на босовете. Това напрежение сега излезе от латентното си състояние и се прояви по най-категоричен начин. Бившият председател на Германската социалдемократическа партия Оскар Лафонтен и голям вътрешнопартиен противник на Герхард Шрьодер веднага след изборите в Северен Рейн-Вестфалия напусна Социалдемократическата партия, в която членува от 39 години, и заяви, че смята да участва в предсрочните парламентарни избори като кандидат на Съюз от леви формации. Този факт утежнява донякъде положението на старата леля, както тук наричат 142-годишната Социалдемократическа партия. Така или иначе с откровено левите Шрьодер не може и не смята да управлява. Без лявото крило обаче е застрашена цялата партия. Съвсем неслучайно точно в провинция Северен Рейн-Вестфалия е популярна фразата който работи с ръцете, гласува за социалдемократите. За разлика от Тони Блеър, който първо промени партията си и тогава спечели властта, Герхард Шрьодер първо спечели властта и тогава започна да променя партията си. Като допълнение към сравнението е фактът, че Блеър се скара с лейбъристката партия заради Ирак чак на прага на третия си мандат, но въпреки това го спечели.Второто важно уточнение е, че предсрочните парламентарни избори в Германия (очертава се те да бъдат на 18 септември) не са особено типични за политическата история на страна, чиито избиратели високо ценят стабилността. В този смисъл трябва да се разглежда и мигновената реакция на Герхард Шрьодер, който не пожела да чака 16 месеца до края на мандата и изненадващо поиска федералният президент да насрочи изборите за есента. Тази последна карта очевидно ще има дисциплиниращо въздействие и в собствената му партия, и в коалицията със зелените. Зелената партия, която някога изскочи от социалдемократическата партия, повече от всякога е обвързана със социалдемократите и зависи изцяло от тях. Но сега, след кризата покрай Дюселдорф, социалдемократите показват все по-малка ангажираност към зелените.Освен това сгромолясването на социалдемократите в Дюселдорф на практика сложи край на последното червено-зелено местно правителство в Германия. Което идва да припомни една типична германска политическа особеност. Във федералната република винаги е съществувал баланс във власттакойто я кара взаимно да се контролира. Ако в Бундестага управляващото мнозинство приема законите и налага волята си, в Бундесрата законите се одобряват и получават зелена светлина. В Бундесрата, който минава за Горна камара на парламента, заседават министър-председателите на отделните провинции и съставът му е пряк резултат от местните избори в отделните провинции, където избирателят умно дава предпочитания на опозицията. Сега в Бундесрата седят предимно министър-председатели от Християндемократичния съюз. Една победа на ХДС на изборите през септември ще означава, че за първи път цялата власт в страната ще попадне у консерваторите. Балансът в германската политика винаги се е проявявал и в коалиционния начин на управление. Някога Конрад Аденауер посъветвал Хелмут Кол: Ако искаш да управляваш дълго, си избери една малка партия за коалиционен партньор. Така коалицията с либералите от Партията на свободните демократи много дълго време беше важен фактор в политиката в Германия просто защото държеше икономическия портфейл на републиката и определяше външнополитическия арсенал на управлението. Сега на хоризонта се задава отново тази коалиция. Нито една голяма германска партия не си е позволявала да управлява самаХДС/ХСС са имали предпочитания към либералите, а социалдемократите управляваха със зелените. Анализаторите не изключват и вариант голяма коалиция между двете основни партии. Герхард Шрьодер, който и в момента няма алтернатива в собствената си партия, имаше такива тежнения още през 1998 г., когато идваше краят на Хелмут Кол. Още повече че желанието на немския бюргер за смяна е правопропорционален на страховете му от промяната.И накрая, евентуалната загуба на социалдемократите на парламентарните избори през есента могат да сътворят малка революция за политическата традиция на Германия. За първи път на политическия Олимп, както наричат канцлерското кресло, най-вероятно ще седне жена. При това родена в Източна Германия. Това е Ангела Меркел, председателката на Християндемократичния съюз. Тя бе тази, която пое партията след Хелмут Кол и трябваше да я ръководи в най-голямата й криза. Хелмут Кол, политическият внук на Стария, както наричаха Конрад Аденауер, тогава изглеждаше абониран за премиерското кресло и германците слагаха знак на равенство между неговия политически авторитет и този на Християндемократичния съюз. Ангела Меркел не само трябваше да вкарва ред сред консерваторите, когато авторитетът на Хелмут Кол се сгромоляса. Тя трябваше да съхрани партията и да я преведе през сложните политически пътеки на идентификация и нова легитимация. Изборите в Северен Рейн-Вестфалия показаха, че тази легитимация е завършена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във