Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНСКА КАРТА ЗА КАНДИДАТА БУШ

Германия и Съединените щати се завръщат към стратегическия диалог. Така германските правителствени кръгове определиха срещата на американския президент Джордж Буш и германския канцлер Герхард Шрьодер в края на седмицата. В този факт има нещо особено и то е поне в три обстоятелства. Първо, Съединените щати са пред избори за президент, второ, завръщането към стратегическия разговор между Берлин и Вашингтон става след две мъчителни години за двустранните отношения, които преминаха през призмата на иракската криза. Третото обстоятелство е в неизбежността на това завръщане. Още в навечерието на срещата дипломатите заговориха за работни връзки, като внимателно избягваха да определят срещата като разговор между приятели. През септември миналата година в Ню Йорк двамата лидери без много шум уведомиха себе си и света, че искат да гледат в бъдещето. В крайна сметка това, което влиза в официалната статистика на двустранните отношения, е фактът, че след две години отсъствие Герхард Шрьодер пак е гост в Белия дом. Тогава, преди две години, германският канцлер се бореше за втори мандат, сега Буш е подложен на същото изпитание. Преди две години Шрьодер демонстрира тотално разминаване с Буш заради предстоящата война в Ирак. Сега въпросителната е доколко тази среща ще даде външнополитическа подкрепа за Буш. Или иначе казано - дали преминаването от ледниковия период към по-топла фаза в отношенията между Вашингтон и Берлин ще осигури трансатлантическа сигурност в предизборната кампания на сегашния стопанин на Белия дом. Американският президент бе яростно атакуван от съперника си в битката за президентския пост Джон Кери, че води безотговорна и екстремистка външна политика. Ветеранът от Виетнам Джон Ф. Кери даже каза, че тази политика на Буш е изолирала Съединените щати от важните си европейски съюзници, сред които е и Германия. Предизборният екип на Демократическата партия едва ли много би се затруднил да събере факти за това в поведението на вашингтонската администрация. Достатъчни са само изказванията на секретаря по отбраната Доналд Ръмсфелд за старата и новата Европа или формулата на Кондолиза Райс, опитната съветничка по националната сигурност: Да простим на руснаците, да игнорираме германците и да накажем французите. Но от тези изказвания сега не е останало нищо. Екипът на Буш, изглежда, добре е изчислил тази тактика и най-вероятно ще се опре на класическия външнополитически ритуал, според който месеци преди изборите се правят най-важните срещи с тези, с които нещата не са вървели, както трябва. Сега Герхард Шрьодер бе в Съединените щати, а Джордж Буш смята да посети Франция на 6 юни по случай 60-ата годишнина от десанта в Нормандия. Съвсем нормално е в предизборната ситуация формулата на влиятелната Кондолиза Райс да добие следния вид: Да уважим германците, да работим с французите. Преди самото посещение на Шрьодер се натрупаха доста факти в подкрепа на подобно твърдение. Доналд Ръмсфелд бе особено внимателен преди седмици по време на Мюнхенската конференция по сигурността. Той се обръщаше към германския министър на отбраната Петер Щрук на малко име. Непосредствено преди посещението на Шрьодер във Вашингтон и Кондолиза Райс се включи в шармантната политика. Германската преса описа една случка в националния университет по отбраната, станала малко преди да започне важна реч на Джордж Буш за борбата срещу разпространението на ядреното оръжие. В залата на университета е целият дипломатически корпус, сред него и германският посланик Волфганг Ишингер, който се е настанил някъде на последните редове. Изведнъж служителят от протокола поканил германския посланик на първия ред, в компанията на Кондолиза Райс. Преди да започне да говори за разпространението на ядрените оръжия, Буш се обърнал към германския посланик с думите: Благодаря, че днес сте тук. Няма запознати с дипломатическия протокол, които да не потвърдят, че това е възможно най-голямото уважение, което президент на Съединените щати може да окаже на един посланик. Това не може да означава друго, освен че доверието, най-важният мотив за сериозна политика, се завръща. За да се оцени това, е необходимо да се направи едно сравнение с една друга случка отпреди две години, когато Герхард Шрьодер бе на официално посещение във Вашингтон и отношенията замръзнаха. Тя бе през март 2003 г. и стана с бившия германски посланик Юрген Хробог. Посланикът много старателно описал разговора между Шрьодер и Буш, оформил го в доклад под номер 596 и го изпратил по факса до германското външно министерство. Само че докладът незнайно как попаднал в пресата и предизвика огромен скандал, който наруши доверието между двамата. Тогава институтът Аспен, който консултира Съединените щати по германските въпроси, призова Герхард Шрьодер да се извини и да гарантира пълната дискретност на бъдещите разговори. Оттогава изминаха две години, в които имаше и една война. Сега Шрьодер е цитиран да казва, че въпросът кой е бил прав за тази война е по-добре да бъде оставен на историците.Срещата Буш-Шрьодер не можа да скрие, че както Америка отново е пред избор, така и Германия няма особен избор. По всичко личи, че надпреварата за мястото на най-могъщия човек в света този път ще е особено драматична. От гледна точка на Германия в анализите със сигурност ще попадне мнението, че Берлин няма особен избор освен да се ориентира към нова американска политика, независимо дали бъдещият президент ще се казва Буш, или Кери. Даже и да има промяна в Белия дом, това съвсем не означава, че проблемите в двустранните отношения ще се решат от само себе си. Онова, което със сигурност е най-добрата база за тяхното преодоляване, е икономиката. Този път това пролича и по темата Ирак. Много преди срещата Германия даде да се разбере, че няма да изпрати войници в Ирак, но даде ясно да се разбере, че ще участва в стабилизирането на тази страна и няма да слага бариери за влизането на НАТО в нея. Съединените щати възприеха това. В крайна сметка освен да се възстановява, Ирак трябва и да връща кредити.

Facebook logo
Бъдете с нас и във