Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНИЯ СЕ ГОТВИ ДА НАСЛЕДИ САЩ НА БАЛКАНИТЕ

Посещението на новия специален координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Ерхард Бузек у нас тази седмица може да преобърне летоброенето на инициативата за икономическо съживяване на региона. Пактът за стабилност бе сключен през 1999 г. по идея на германския канцлер Герхард Шрьодер след Косовската криза. Досега обаче организацията не успя да оправдае свръхочакванията на страните от региона, а инфраструктурните проекти, които трябваше да финансира, си остават само едни добри пожелания. Ерхард Бузек наследи на поста специален координатор близкия до управляващата коалиция на социалдемократи и зелени в Берлин Бодо Хомбах. Бузек, който е бивш вицеканцлер на Австрия, бе избран да оглави пакта в края на миналата година от министрите на външните работи на ЕС. Това стана, въпреки че Германия, която е двигателят на пакта, открито подкрепяше кандидатурата на датчанина Сорен Йесен Петерсен. Случайно или не, първото си посещение като специален координатор Бузек направи в България. Все още е твърде рано да се каже дали визитата му в крайна сметка ще доведе до по-бързото задвижване на проекти, като втория мост на Дунав или магистралата София-Ниш. Безспорно обаче има някакъв порив да бъдат създадени политически предпоставки Пактът за стабилност да излезе от коловоза, в който забуксува в края на мандата на Бодо Хомбах. Добрата новина за нас е подкрепата, която Бузек демонстрира за българската идея да се учреди постоянен орган в рамките на пакта, чиято основна задача ще бъде да координира финансирането на приоритетните проекти. Евентуалните резерви за едно по-активно българско участие могат да дойдат от опитите пактът да се обедини с други регионални инициативи.Такава идея лансира Гернот Ерлер, заместник-председател на парламентарната група на Германската социалдемократическа партия и председател на Комисията по външна политика в Бундестага, който също бе в София и имаше срещи с българските власти през седмицата. Според Ерлер, пактът за стабилност в Югоизточна Европа трябва се обвърже с процеса за стабилизация и асоцииране на Балканите. Това предполага сключването на двустранни споразумения между Македония, Хърватска, Босна и Херцеговина и Албания и страните от Европейския съюз. Общата цел на тези договорености ще бъде да дадат на Балканските страни по-ясна перспектива за бъдещо членство в Евросъюза. Непосредствено след като бе създаден Пактът за стабилност, България изрази опасенията си, че той може да забави процеса на евроинтеграция. Държавата ни ще изпадне в още по-неприятно положение, ако влезе в група страни, които тепърва тръгват по дългия път на интеграцията с ЕС. България настоява за диференцирано отношение към различните страни още от момента на създаването на Пакта.В специален доклад до германското правителство, който бе представен в сряда, бившият координатор на Пакта Бодо Хомбах настоява пактът за стабилност да бъде защитен от апарата на Европейската комисия. Хомбах безмилостно критикува европейската бюрокрация, която още от самото начало се е опитвала да пречи на Пакта за стабилност. Бюрокрацията в Брюксел според Хомбах от една страна не показала воля, а от друга е неспособна да реализира политическите решения. А ако те били изпълнени, това често ставало ненавреме и непрофесионално. В критиката на Хомбах прави впечатление, че хвърля отговорността върху апарата, а не върху Крис Патън, комисарят по външната политика на ЕС. Хомбах прави и една странна препоръка: пълномощията по Пакта за стабилност да се отнемат от Крис Патън и да се дадат на... комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген. Подобни препоръки засилват още повече съмненията, че членството в ЕС се обвързва с Пакта за стабилност, в който участват страни в различна фаза на развитие и на преговори за присъединяване. В Германия не искаме да правим втори Европейски съюз. За нас това е погрешна тактика. Нашата позиция е, че перспектива за еврочленство трябва да имат всички, опита се да разсее подобен тип тревоги Ерлер по време на престоя си в София. Утеха за България може да бъде становището на Европейската комисия за резултатите от двегодишното действие на Пакта за стабилност. В документа се посочва, че преговорите с 12 страни-кандидатки и Процесът на стабилизация и асоцииране не бива да се разглеждат като взаимнообвързани стратегии на ЕС. Каквото и бъдеще да има пред Пакта за стабилност, според мнозина наблюдатели няма съмнение, че Германия, която е един от моторите на европейското обединение, ще прави все по-сериозна заявка за водеща роля на Балканите в контекста на международната обстановка след терористичните атаки миналата година. Според Герхард Ерлер, една от преките последици за региона на Югоизточна Европа след терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон е, че най-вероятно президентът Буш и неговата администрация ще изпълнят в предизборните си закани да оттеглят или поне да намалят военното си присъствие в региона. При подобна развръзка съвсем естествено е грижите за мироопазването и възстановяване на вечно тлеещите Балкани да паднат върху плещите на ЕС. И ако има някакъв шанс 15-те да успеят да организират функциониращи общоевропейски военни части за бързо реагиране до края на 2003-а, какъвто срок те си поставят, най-вероятно решението за тяхното дислоциране и ръководство ще се взема на междуправителствено равнище от общите институции на ЕС. Федералната република засега участва със 7700 войници в мисиите под егидата на НАТО и ООН в Босна и Херцеговина, Косово и Македония. Ние трябва да реагираме на очакваното оттегляне на САЩ от Балканите, заяви Гернот Ерлер в своя лекция на тема Актуалната германска външна политика в Югоизточна Европа след 11 септември 2001 година, произнесена през седмицата в НДК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във