Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНИЯ - ПОСЛЕДНА НАДЕЖДА ЗА СПАСЕНИЕ НА ДУНАВСКАТА КОМИСИЯ

Германия е последната надежда за спасение на раздираната от противоречия Дунавска комисия. Това мнение се налага след състоялата се в Будапеща 56-а сесия на международната правителствена организация на страните от Дунавския регион. Германия, а с нея Хърватска и Молдова бяха приети по принцип за членове на комисията на 26 март 1998 година. Трите страни ще могат да участват във вземането на решения от заседанията й едва след като парламентите на 8-те страни членове: Русия, Украйна, България, Румъния, Унгария, Словакия, Югославия и Австрия ратифицират акта за присъединяване на новите държави.


На Германия се разчита да се превърне в основен двигател на реформата в комисията - най-вече за уеднаквяване на правилата за корабоплаване по р. Дунав с каноните, възприети от членовете на Централната комисия за корабоплаване по р. Рейн (със седалище в Страсбург). Германия е създателка и основен член на тази комисия. Едва като бъдат напълно синхронизирани всички условия - от квалификацията на плавателния състав през навигацията и екологията до най-обикновените технически параметри - каналите и реките Майн и Рейн ще бъдат отворени за корабите на страните от Средния и Долния Дунав. Тогава ще може да се говори и за действително либерализация на корабоплаването по единствената трансевропейска водна магистрала - за безпрепятствен екологичен превоз на стоки от Азия през Черно море до Северно море.


Въпреки подчертано юбилейния си характер - 50 години от създаването й (1948 г.), 56-ата сесия на Дунавската комисия не успя да прикрие непреодолимите противоречия между нейните членове. Основен проблем и този път се оказа възприетият принцип на ротацията при определяне на генералния директор на нейния секретариат. След като преди пет години България преотстъпи директорския стол на Австрия, от 1 юли 1999 г. трябва неин представител да заеме високия пост за следващите шест години. Страната ни вече определи кандидат за генерален директор на комисията - депутата от СДС и заместник-председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси в парламента д-р Димитър Иванов, който беше представен на сесията.


От осемте страни - членки на комисията, Русия, Словакия, Украйна и Югославия подкрепиха по принцип нашата кандидатура за поста генерален директор. Австрия също застана на наша страна, подкрепяйки принципа на ротацията, но апелирала постът да се заеме от кандидат с по-високи професионални качества (явно визирайки нашия представител - специалист по уши, нос и гърло).


Румъния и Унгария застъпват идеята новият генерален директор да бъде определен след официалното утвърждаване на членството в комисията на трите новоприети страни - Германия, Хърватска и Молдова. Според румънците и унгарците би трябвало веднага след този акт Германия да заеме директорския пост. Като аргумент е изтъкнато, че съгласно единия от досега възприетите официални езици на комисията - френския (освен руския) - след Австрия идва ред на Германия (на френски език - Allemagne). Но тъй като с решението за приемане на трите страни за членове на комисията е утвърден и трети официален език - немският - този мотив изглежда твърде смешен.


Становището на делегациите на Русия, Украйна, Словакия и Югославия е, че не е възможно новоприет член веднага да оглави комисията, та дори и да става дума за Германия. Самата Германия няма нищо против нашата кандидатура, твърдят експерти, присъствали на събитието. За да не се превърне юбилейната сесия в арена на спорове, е решено в края на май да се свика нова, извънредна сесия, на която да се изгладят съществуващите противоречия.


Единствената тема, по която не е имало спорове, е одобреният отчет на приходите и разходите за 1997 и приетия бюджет за 1998 г., чиито цифри изцяло съвпадат с миналогодишния - 2 700 987 шв. франка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във