Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНИЯ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ЗАБРАВИ ЗА 30 ПРОЦЕНТА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ДЪЛГ

Ханс Айхел потупа по рамото българския си колега, но охлади финансовия му ентусиазъм

Съвместна експертна комисия между финансовите министерства на България и Германия ще избистря техническите въпроси по трансформирането на външните ни задължения към държавите кредиторки от Парижкия клуб по схемата дълг срещу собственост. Освен това тя ще търси пари за реализирането и на други двустранни проекти у нас. Това бе основната финансова новина след двудневното посещение на германския министър на финансите Ханс Айхел в София.


Политическата новина е силната подкрепа, която немският гост изрази, за провежданите от българското правителство реформи, както и обещанието му, че Европейският съюз като цяло и Германия в частност ще дадат своя принос този процес да завърши много бързо.


Ханс Айхел се срещна последователно с премиера Иван Костов и финансовия министър Муравей Радев. Визитата му у нас е част от неговата обиколка в държавите от Централна и Източна Европа, за да види с очите си как върви подготовката за присъединяването им към ЕС.


Разширяването на Евросъюза е била една от темите и на срещата Айхел - Костов. На нея гостът обещал на българския премиер да се обърне към германските инвеститори с уверение че Сега е моментът да се подкрепи България, съобщи правителствената пресслужба.


Айхел и Костов са се обединили около тезата, че Валутният борд е допринесъл изключително много за финансовата стабилизация и трябва да се запази до влизането на България в европейския валутен съюз.


Заради разговорите Айхел - Радев съвместната пресконференция на двамата закъсня близо четвърт час. На нея българският финансов министър се появи целият в бяло и с артистична стъпка, с което ярко контрастираше на класически издържания в тъмен костюм и деловит германец. Близо 10 минути гост и домакин си разменяха пред журналистите любезности. Муравей Радев представи колегата си като човека реформатор в германското правителство, извършил най-широкообхватното намаляване на данъците, провеждащ силни реформи в разходната част на бюджета и обещал да сведе до нула бюджетния дефицит в своята страна.


Муравей Радев не пропусна да отбележи и приноса на Федералната република в преговорите за присъединяване на България към ЕС, както и ролята й за даване на зелена светлина за осъществяването на суровата още суапова сделка дълг срещу инвестиции.


Гостът не остана по-назад, като отбеляза големия икономически напредък, постигнат от страната ни през последните години, и по-специално намаляването на бюджетния дефицит и инфлацията. Айхел нарече особено болезнен въпроса за високата безработица, която можело да бъде снижена, ако тенденцията на икономически растеж се запази.


Бундесфинансовият министър първи съобщи за съвместната експертна комисия, чиято първа среща ще е в началото на септември. Задачата е да се обсъдят всички финансови възможности за съвместно осъществяване на двустранни проекти тук. По този начин искаме да дадем още един силен импулс на нашето сътрудничество и за подпомагането на България по пътя й към ЕС, заяви Айхел.


Муравей Радев веднага се включи с обяснението, съобщавайки, че комисията трябва да установи нуждите от финансиране по линия на Пакта за стабилност на приоритетни за България и за Германия проекти в страната, както и да мобилизира всички възможни източници на това финансиране. Сред източниците Радев нареди Парижкия клуб, а после спомена и германската държавна агенция за застраховане на експортните кредити Хермес.


Държавите кредиторки от Парижкия клуб разрешиха осъществяването на сделки от типа дълг срещу инвестиции на 12 юли 2000 г. след близо едногодишни преговори с нашата страна. Според договорената схема всяка една от държавите, които са наши кредиторки, може да се договори с България, вместо да й плащаме годишните вноски по лихви и главници, да инвестираме въпросните пари в различни проекти - предимно инфраструктурни.


Германският финансов министър изрази съмнение във възможността да се удовлетвори желанието на българското правителство не 10% както е прието сега, а 30% от дълга да бъде трансформирана по механизма дълг срещу инвестиции.


Ако вземе такова решение, Германия ще бъде засипана от подобни желания от други държави, каза откровено Айхел. Като финансов министър той трябва да предостави от федералния бюджет 1.2 млрд. марки за финансиране на страните от Южна и Източна Европа в рамките на Пакта за стабилност, а в рамките на Парижкия клуб да покрие и други германски вземания.


Общият размер на българските задължения към Парижкия клуб в доларово изражение варира, тъй като те са в различни видове валути. Но според статистиката на БНБ към края на юни дългът е над 703 млн. щ. долара. Федералната република е най-влиятелната от четиринадесетте държави кредиторки на България, защото има да си прибира от нас над 210 млн. щ. долара. Финансовите ни спорове с нея бяха изчистени през 1998 г., когато българското правителство призна за държавен дълг отрицателното търговско салдо от 344.8 млн. г. марки. То бе наследено от взаимоотношенията между Народна република България и Германската демократична република. Страната ни пое ангажимент да погаси това задължение до 2016 година. Вероятно затова на пресконференцията Муравей Радев заяви, че нямаме неуредени взаимоотношения с Германия. Само че във фалиралите Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК останаха дългове към германски кредитни институции, между които са Лендерс Хесен-Тюринген Жироцентрале, Кредитанщалт фюр Видерауфсбау, Би еф Джи Банк и Комерцбанк. Те са отпуснали на двете български банки заеми, гарантирани от Хермес, с които са кредитирани наши фирми. Естествено е сега германските банки и Хермес да си търсят парите. Според някои финансисти тези кредитори дори са поставяли въпроса дълговете им да бъдат признати от българското правителство за държавни, но нашето Министерство на финансите е отказало.


Поради тази причина Хермес пък отказва да увеличи кредитните лимити за България, твърдят изпълнителни директори на български финансови институции.


Вестник БАНКЕРЪ постави този въпрос и по време на пресконференцията, дадена от Муравей Радев и Ханс Айхел, но това кой знае защо раздразни заместник-финансовия министър Пламен Орешарски. Изобщо раздразнението у нас си върви заедно с държавните чиновници. И по онова време в.Банкеръ се опитваше да внуши на някои от сегашните финансисти, както и на други, които си отидоха от министерството с миналия кабинет, че борч не гние и най-малко италианците и германците са тези, които ще си зарежат парите. И тогава вместо да използват някой от хилядата елегантни начини за уреждане на подобни задължения тези чиновници се дразнеха. И най-умното, което измислиха бе през 1996 г. да затворят напълно здравата държавна Стопанска банка с 25 млн. щ. долара в касите й и без чакащи плащания. Това, че и тогава и сега любимата тактика на българските чиновници е да си заравят дълбоко главата в пясъка не значи, че това отклонява проблемите от тях или от народонаселението. Ами добре, че българският избирател и данъкоплатец е между най-търпеливите в света...

Facebook logo
Бъдете с нас и във