Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНИЯ МЕЖДУ ШРЬОДЕР И МЕРКЕЛ

След осем дена - в 18 часа на 18 септември - ще е известен осмият канцлер на Федералната република. Германският избирател отново е на ход и ще определи не само дали канцлерът ще бъде социалдемократ или християндемократ, мъж или жена, но всъщност ще реши и дали да запази, или да размести пластовете на европейската и световната политика. Избирателят между Рейн и Шпрее по традиция изчаква да изтече поне вторият мандат на този, който е избрал, и след това взема решение дали да го сменя. Това е закономерност в германската политика, която естествено има своите малки изключения. Хелмут Кол например надмина учителя си Конрад Аденауер и натрупа шестнадесет години стаж като канцлер в четири мандата, а Курт-Георг Кисингер бе канцлер за по-малко от три години (през 60-те години на миналия век). Другите разполагаха поне с мандат и половина. Така се случи и със Стария, както наричаха следвоенния канцлер Конрад Аденауер, и с Лудвиг Ерхард, бащата на германското икономическо чудо, и с Вили Бранд, създателя на източната политика и Нобелов лауреат за мир, и с Хелмут Шмид, който бе отдаден на Европейския валутен съюз и подкрепи двойното решение на НАТО, и с канцлера на Обединението Хелмут Кол. През 2002 г. Герхард Шрьодер, макар и трудно, също спечели втори мандат, но една година преди края му сам го прекрати. Това стана, след като през май неговата Социалдемократическа партия (ГСДП) изгуби изборите в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Тя от 39 години насам бе крепост на социалдемократите, затова загубата им точно там за управляващата социалдемократическа партия бе равнозначна на ефекта от урагана Катрина. Още тогава коментаторите имаха твърде много аргументи за твърдението, че тази загуба неминуемо ще промени политическия пейзаж в Германия. Шрьодер всъщност се опита да спаси каквото може и с поискания вот на недоверие в Бундестага активира една доказана особеност в психологията на германския избирател: желанието на германския гласоподавател за промяна винаги е било правопропорционално на страха от нея. И този път в последния момент социологическите институти регистрираха такова колебание и отчетоха скъсяване на дистанцията между двата политически гиганта - Социалдемократическата партия и Християндемократическия съюз (ХДС), особено след телевизионния дуел между двамата претенденти за канцлерския пост. В случай че социолозите се окажат прави за патовата ситуация, възможността за голяма коалиция между консерватори и социалдемократи е реална (за нея се заговаря обикновено в подобни ситуации), въпреки че Герхард Шрьодер казва: Това никога няма да стане действителност. Между впрочем Християндемократическият съюз е излъчил четирима канцлери, а Социалдемократическата партия трима. Досега нито един претендент от тези две най-големи германски партии никога не е бил сигурен в победата си, независимо от социологическите прогнози. Единствено Конрад Аденауер си е позволил през далечната 1957 г. невероятна смелост да прогнозира собствената си победа. Аденауер казал: Мога да изгубя изборите само ако утре вестниците напишат, че ям пържени кучета. Седмият канцлер Герхард Шрьодер изкара седем канцлерски години. Над двадесет политически години амбицията си остава сред най-важните качества на този германец. Наричаха го другарят на босовете и човекът на икономиката. Неговите имиджмейкъри в добре обмислен американски стил се грижеха добре за този образ. Елегантните костюми и скъпите хавански пури са сред атрибутите на тази грижливо създавана картина. Иначе е тръгнал от възможно най-бедно следвоенно германско семейство (баща му е загинал във войната), преминал е през вечерната гимназия и чрез трудно завършеното юридическо образование, за да достигне до министър-председател на провинция и канцлер на Германия. От 1990 година управлява Долна Саксония и изпълнява според биографите му, едно обещание към майка си - един ден да я вземе от вкъщи с... мерцедес. В политическата история на Германия той е първият от политическите мъже на Федералната република, срещу когото се изправя жена, която иска да влезе в канцлерството. Ангела Меркел, жената, която наследи консервативния Християндемократически съюз от Хелмут Кол, е на път да предизвика своеобразна политическа революция и да стане първата жена-канцлер на Федералната република. При това е израснала в Източна Германия. За първи път след закрепването на равноправието между половете (в конституцията преди 50 години) една жена посяга към най-влиятелния пост в държавата. Нейната политическа кариера минава за най-бързата в следвоенната история на Германия. Дъщеря на пастор и професор по физика Ангела Меркел винаги се е оказвала на точното място в подходящо време. Спомням си как в едно интервю с нея тя ми описа преживяванията си при падането на Берлинската стена. Тогава тя беше генерален секретар на ХДС. На този ден точно бях излязла от сауната, когато забелязах как на граничния пункт на улица Борнхолмерщрасе се бяха събрали много хора. Дотогава всеки ден ходех на работа в Източен Берлин - един час път със S-бана, винаги покрай Стената. Беше ужасно състояние - да виждаш Западен Берлин, но никога да не можеш да го посетиш. Падането на Стената беше невероятно събитие. По онова време Меркел става говорител на новосформираната партия Демократичен възход. По-късно тя фалира, защото се оказва, че шефът й Волфганг Шнур бил агент на ЩАЗИ и членовете й се вливат в Християндемократическия съюз. Меркел се кандидатира за депутат в Бундестага през 1990 г. и тогава за първи път се среща с политическата машина за печелене на избори Хелмут Кол. Той я поканил на разговор и й задал един въпрос: Разбирате ли се с жените. Било предвидено тя да започне работа във Федералната служба по печата и информацията, но през 1991 г. става най-младият министър в кабинета на Хелмут Кол, като поема поста министър на жените и младежта, а по-късно и Министерството на енергетиката и околната среда. Става така, че след провала на изборите през 1998 г. Меркел пое Християндемократическия съюз в най-трудния му период. Тогава, през 1998 г., Хелмут Кол не само загуби от Герхард Шрьодер, но и огромният му авторитет потъна в една от най-големите политически афери на следвоенна Германия, свързана в подозрения за неправомерно финансиране на партията. Момичето на Кол, както наричаха Ангела Меркел, без особена политическа сантименталност поиска с писмо до съпартийците си Хелмут Кол да бъде изключен от ХДС. Липсата на сантименталност очевидно не предизвиква положителни емоции. Това качество обаче помогна на Меркел да ръководи партията си така, че след тягостни вътрешни партийни борби за власт отново да я изправи на крака и да я легитимира като основен претендент за управлението на страната. Политическата битка за канцлерския пост винаги е поставяла дилеми. Германският избор естествено е избор на немците, но е от значение за цяла Европа. Ако разликите между Шрьодер и Меркел във вътрешната политика засягат немския избирател, то приликите и разликите във външната политика засягат всички европейци. Тези избори са не само германски, но и европейски. Водещото положение на Германия в Европейския съюз, силното влияние на германските ангажименти към Източна Европа, отношенията с Москва и Вашингтон, втората по сила в света икономика са все сериозни причини околните страни да наблюдават внимателно какво ще се случи в Берлин. Немският индекс DAX отдавна е станал своеобразен политически барометър, равностоен на харизматични понятия за германските избиратели - като данъците и безработицата. Старо правило е, че политиката, особено международната, живее от символи и по законите на политическото поръчителство, въпреки че външнополитическите успехи трудно пълнят избирателните урни. Преди години в навечерието на изборите Клинтън и Елцин се отзоваха на любезната покана на Кол и посетиха Германия, сега историята се повтаря. Руският президент Путин бе в Германия само десет дни преди изборите, един път - за да не остави съмнение пред телевизионните камери за мъжкото приятелство с Шрьодер, и втори път - да сключи договора на века - газопровод на стойност 4 млрд. долара, по който без посредници (трасето ще минава от Виборг край Санкт Петербург до немския терминал в Грайсфелд на балтийското крайбрежие) от 2010 г. ще постъпва сибирски природен газ. Досега тръбопроводите от Русия за Западна Европа минаваха през балтийските страни през Украйна и Полша. Страните, които балтийският газопровод ще заобиколи, ще загубят не само от транзитните такси. Те се опасяват и от това, че в кризисна ситуация Москва може да спре тяхното кранче. Полша е изцяло енергийно зависима от руския внос. Полската преса нарече този договор пакта Шрьодер-Путин. Всъщност договорът за газопровода трябваше да бъде подписан през октомври и превръщането му във факт десет дена преди изборите е повече от показателно. Освен всички предизборни германски нюанси договорът бе подписан в момент, когато цените на петрола изглеждат неукротими. Между впрочем външната политика за Шрьодер често е била средство, с което се отварят вратите за германската индустрия. Дни преди изборите в Германия Путин даде силно рамо на Шрьодер и за постоянното й място в Съвета за сигурност на ООН. Той каза направо и без възможност за интерпретации: Ако допуснем Германия в Съвета за сигурност, ние ще покажем, че сме затворили страницата на Втората световна война... Германия има правото да се стреми към постоянно място и Русия ще подкрепи тази кандидатура. Като канцлер Герхард Шрьодер преоткри външната политика, особено на миналите избори в разгара на иракската криза, която, общо взето, влоши трансатлантическите отношения. На изборите през 2002 г. той използва нейния потенциал и спечели с малко срещу Едмунд Щойбер, баварския представител на консерваторите. Тогава Шрьодер открито се противопостави на Съединените щати заради Ирак. В сегашната предизборна борба на външната политика бе отделено малко време - само шест минути (от общо час и половина телевизионен дебат), от двамата претенденти за канцлерския пост. Мненията за външнополитическия курс на канцлера Шрьодер са поляризирани. Както между впрочем и очакванията за външната политика на Меркел, ако тя стане канцлер. С участието във войната в Косово Германия сякаш започна да се отказва от поведението си на страна, която се въздържа от активна роля в международните отношения. Иракската криза от 2002-2003 г. пък възбуди други рефлекси и усложни до крайност отношенията със Съединените щати. Шрьодер заедно с френския президент Ширак бе откровен противник на тази война. Създаде се впечатление за антиамериканска герман-френска ос. Според критиците на Шрьодер, при неговото управление Германия е изгубила баланса във външната си политика, за доброжелателите той я е еманципирал. Шрьодер и Меркел се разминават категорично по няколко линии. Първо, Меркел иска да възстанови доверието в отношенията с Вашингтон и да понамали ентусиазма в мъжкото приятелство между Шрьодер и Путин. Един неин съветник го каза така: Русия е важна не само за Германия. С Русия работим заедно не само в енергийния сектор, но и в други области и искаме да продължим да го правим. Това обаче не означава, че ще наречем Путин 100-процентов демократ, както направи Шрьодер. Не означава, че ще си мълчим за делото Юкос, което е политическо дело, или пък за Чечения. Струва си очакването, че Меркел ще пренастрои политиката в полза на трансатлантическите връзки. Анализаторите имат основание да казват, че тя няма да стане про-Буш, но със сигурност ще се опита да намери равновесие между двата стълба на германската външна политика, които са и ще си останат Съединените щати и Франция. Забележителен е фактът, че по време на предизборната борба Меркел се въздържа от посещение във Вашингтон. Коренно противоположно е и отношението им към европейското членство на Турция. Ангела Меркел е против пълноправно членство на турската страна в съюза и настоява за привилегировано партньорство с Анкара. Канцлерът Герхард Шрьодер пък подкрепя членството на Анкара в Европейския съюз, като изтъква геостратегически причини и ползите за сигурността в Европа. Трето, Меркел е за продължаване на оръжейното ембарго срещу Китай, докато Герхард Шрьодер иска то да бъде вдигнато.Отношенията с Германия винаги са били от особено важно значение за България, а сега през следващите две години ще бъдат истинско предизвикателство за българската външна политика, която като никога трябва да бъде дефинирана чрез Европа. Причината не е само във факта, че Германия играе централна роля в Европейския съюз и всяко нейно действие слага отпечатък върху общата европейска политика. Това положение е аксиоматично и неговата тежест ще се усеща много по-осезаемо, особено в момент, когато става дума за разширяването и сме на финалната права към членството си в Европейския съюз. България повече от всякога ще има нужда от европейския си адвокат в момент, когато в политическото решение за разширяването трябва да има и икономическа логика. Иначе няма как германското общество да бъде убедено от политическия си елит в ползите от разширяването и това е валидно независимо дали Шрьодер ще остане на власт, или Меркел ще успее да го смени. Според последните проучвания 59 на сто от германците са против интеграцията на България в Европейския съюз. Това не е добре, защото и германци и българи, трябва да са разбрали, че Западна Европа не може да се чувства добре, ако Източна Европа се чувства зле, и обратно. Германия е водещ външнотърговски партньор и чуждестранен инвеститор за България. Ангела Меркел със сигурност е права, когато казва, че европейските граждани искат да знаят докъде се простират границите на Европа. В този смисъл българските граници на европейска Европа стоят добре. Такива, каквито са ги написали географията и културата, включително и историята на българо-германските отношения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във