Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНИЯ: ДИЛЕМАТА НА ПОБЕДЕНИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ

Германският избирател си забърка гореща каша на парламентарните избори, в които зададе възможно най-сложната формула за германската политическа аритметика. Тя трудно съчетава фактите от изборите с условията, които налага реалността. Според първите социологически проучвания 70% от германците изразяват недоволство от изборните резултати - и има защо. Политическа Германия започна да зависи от способността на партиите да успеят да се разберат за две единствени възможности - или коалиционно управление, което носи в себе си тежки компромиси, или нови избори. Ако се гледат първоначалните емоции веднага след изборната нощ, излиза, че всички са победители. На практика обаче всички са победени. Особено големите конкуренти от управляващата досега Социалдемократическа партия и опозиционния Християндемократически съюз. И канцлера Герхард Шрьодер, и кандидатката за канцлер на християндемократите Ангела Меркел самоуверено предявиха претенции за германския политически Олимп, въпреки че никой не успя - даже в комбинация с традиционните им по-малки коалиционни партньори, да достигне до заветните триста депутатски места, които да му осигурят самостоятелно управление. Този факт, поднесен изненадващо от германския избирател, ще има сериозни последици не само за политическа реалност във Федералната република, но несъмнено ще повлияе и върху европейската политика като цяло - от външнополитическите предизвикателства пред Европейския съюз през процеса на разширяване до състоянието на най-мощната икономика в Европа, каквато е германската. Може би една от големите новини на тези избори е в това, че новата политическата карта на Германия се различава съществено от вменения ни стереотип за Западна и Източна Германия. Един по-внимателен прочит на резултатите показва, че вече става дума за Северна и Южна Германия. В северната част германците гласуваха предимно за левите, докато в южната - предимно за консерваторите. Това променя радикално политическата картина и с нея - всички възможни връзки и съотношения на по-голямата сцена - европейската политика.Германия е в момент на възможно най-трудните коалиционни преговори в политическата си историята. Кой с кого и при какви условия ще се коалира е въпросът, който трудно ще получи отговор. Причините са от съществените различия в програмите до персоналните противоречия между партийните лидери. Причината е и в това, че много политически съдби неумолимо ще бъдат променени. И това е валидно на първо място за германските партийни лидери след ерата на Хелмут Кол. Особено валидно е за по-малките партии, без които големите като Социалдемократическата партия и Християндемократичния съюз не могат, освен ако не се разберат помежду си. Йошка Фишер, емблематичният водач на зелените, например вече не е на разположение за шеф на партията или парламентарната фракция. Това е една важна промяна, защото ще засегне бъдещето на Зелената партия. Коментаторите отбелязаха един много важен факт. След Вили Бранд и Руди Дучке нито един германски политик не е оказвал толкова силно влияние върху поколението от 68-ма година. Преди седем години тя трудно успя да се превърне от вечна опозиция в управляваща партия. Подобно е положението и сред либералите, които тепърва ще утвърждават лидера си, за да си върнат някога положението на управляващи, което имаха по времето на Ханс-Дитрих Геншер. Естествено изборният резултат ще засегне най-вече класическите за Германия големи народни партии и техните лидери - Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Сега наблюдателите трудно могат да си представят Герхард Шрьодер да приеме т.нар. голяма коалиция под ръководството на Ангела Меркел. Няма да има коалиция под нейно ръководство, каза Шрьодер буквално часове след изборите. Подобна твърдост показа и Ангела Меркел. Вратите за преговори бяха затворени и от другите политически играчи. Най-вече от либералите, които веднага отказаха каквито и да е възможности да участват в коалиционно управление със социалдемократите. С бързо минаващото време и под натиска на обществото неминуемо нещата се променят. Волфганг Шойбле, един авторитет сред християндемократите, е на мнение, че като демократи са длъжни да намерят решение. Според него то не е в коалицията със социалдемократите, но може би комбинацията между християндемократи, либерали и зелени. Това всъщност е нов момент. И Герхард Шрьодер се позова на историята и припомни социаллибералната коалиция по времето на Хелмут Шмид. Социалдемократическата оферта към либералите и зелените стана по-настоятелна само три дена след изборите. Министърът на вътрешните работи Ото Шили заяви, че има много общи неща в предизборните програми на социалдемократите и либералите. Като пример изтъкна намерението на двете партии да не увеличават данъка добавена стойност. Министърът на икономиката и труда Волфганг Клемент също се обяви за коалиция между социалдемократите, либералите и зелените. Социалдемократите и либералите имат сходни виждания в областта на вътрешната и външната политика, дори и във фискалната, заяви Клемент по едно германско радио. Създава се впечатление, че големите партии засега избягват формулата голяма коалиция, въпреки че този модел успешно функционира на няколко места в Германия, например в Бремен. Сега вече е ясно, че тази самоуверена нереалистичност на германските партии веднага след изборите бе не толкова неспособност да се приемат фактите, колкото политически похват да се използва още първия момент за заемане на по-добра изходна позиция в очевидната нужда от коалиционни преговори. Само два дена след това Шрьодер обяви, че е готов на преговори с всички парламентарни партии без предварителни условия. Междувременно Ангела Меркел бе преизбрана за лидер на парламентарната група на консервативния блок от Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС). Кандидатурата й получи одобрението на 98.6% от новите депутати на ХДС/ХСС в Бундестага, въпреки че изборните резултати не са в нейна полза. Само преди месеци Християндемократическият съюз имаше преднина от 20%, които така бяха пропилени, че в крайна сметка разликата със социалдемократите е само три депутатски места. С над 95% от гласовете бе избран като шеф на парламентарната фракция на социалдемократите и Волфганг Мюнтеферинг. Ясно е, че те ще опитат всички възможности за договорки с потенциалните малки партньори, преди да стигнат до последния вариант - да се разберат помежду си. Това засилва позицията на либералите и зелените. Тези партии винаги са били конкуренти за участие в управлението. Някога това бе само свободната демократическа партия, която е влизала в коалиция и със социалдемократите, и с християндемократите. В обращение бе вкарана и идеята, която наричат израелски модел. Две години канцлер да бъде Герхард Шрьодер, две години Ангела Меркел. Интересното е, че тази идея се тества и от двете партии. Всъщност от петте парламентарни партии в новия Бундестаг само т.нар. Лява партия, едно обединение от Партията на демократичния социализъм и отцепилото се от социалдемократите крило, водено от Оскар Лафонтен, не се брои в сметките за възможна коалиция. В средата на октомври, когато за първи път ще се събере новият Бундестаг, свършва мандатът на седмия канцлер Герхард Шрьодер. Дотогава трябва да се вземе германското политическо решение. Драматичността на изборите в Германия се оглежда в последиците, които те ще имат за политиката в цяла Европа. Огромното влияние на Берлин в Европейския съюз и ролята на германска икономика са достатъчни основания за това в европейските столици да нямат търпение да изпратят поздравителни телеграми на новия германски канцлер. От българска гледна точка изходът от парламентарните избори в Германия е изключително важен заради скоростта на процеса на разширяване на Европейския съюз, а това няма как да не зависи от отношението на управляващата коалиция в Берлин. Още повече че германският изборен пат по някакъв начин се родее с настроенията на французите и холандците, които провалиха референдума за Европейската конституция. Заради това френският министър на висшето образование направи следното изказване: Събитията в Германия са изключително сериозни и ни напомнят за това, което става и в нашата страна. Фактически сме свидетели на истинска криза на доверието и в двете държави по отношение на институциите и на традиционно управляващите политически партии.Германските избори и френските настроения по отношение на Европейската конституция, ако не друго могат да затруднят европейския консенсус по отношение на българското членство в Европейския съюз. И тук в никакъв случай не става дума за ревизия на вече подписания Договор за членство. Той е приет и не се оспорва от германската политика. Става дума за чисто физическо време, необходимо за постигане на вътрешногерманския консенсус, за да може да има стабилност и във външнополитическите действия. Още повече че на 3 октомври за европейската външна политика настъпва много важен момент - началото на преговорите за еврочленството на Турция. По този въпрос в Германия се водят много сериозни спорове. Шрьодер е за членство на Анкара, а Меркел вижда Турция като привилегирован партньор. България има интерес в Германия да се постигне по-бързо политическа яснота, която ще е от значение и за цялостната европейска политика. Естествено най-важни си остават вътрешният български консенсус за европейска интеграция и разумната икономическа политика, които единствено могат да помогнат на който и да е управляващ в Германия или където и да е в Европа, за да спечели обществото в полза на разширяването. В това отношение Германия винаги е била важна страна за българското членство, защото тя добре съобразява икономическата логика с политическите решения. Също така е вярно, че всичко ще зависи от ратификационния процес на Договора в отделните европейски страни. Затова т.нар. парламентарна дипломация трябва да бъде активирана много бързо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във