Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНЦИТЕ ОТ ТРИТОН СИ ПОРЪЧАХА СЕДЕМ КОРАБА В РУСЕ

От трите български корабостроителници първа ще бъде продадена русенската. Това обяви преди няколко месеца Анджей Шафернакер, представител на испанската фирма Divelopment Finance Corporation, която през есента на миналата година бе одобрена за приватизационен посредник при продажбата на Бургаската, Варненската и Русенската корабостроителници. Това съвсем не означава, че единственият у нас речен корабен завод ще се продаде първи, защото е в цветущо финансово състояние. Напротив, той дори отлежава известно време в списъка за финансова изолация. А попадайки в него, той се лишава от възможността да получава банкови кредити. По света нито едно подобно предприятие не строи кораби със собствени средства.


За Русенска корабостроителница обаче финансовата изолация е стъпка нагоре към напускане на блатото на несъстоятелността, в която се намира до есента на 1996 г. по волята на един от кредиторите си - ОББ. От два месеца пък корабните работници в Русе не са получавали своите трудови възнаграждения и ако не беше поръчката на германския клиент Тритон за производството на седем кораба, досега заводът да е хлопнал кепенците.


Причината испанската фирма да открие приватизационния сезон вероятно се дължи на факта, че русенската корабостроителница е неин стар познайник. Именно под нейно ръководство е била изработена оздравителната програма, която съгласно Закона за финансово оздравяване е представена за одобрение от финансовия министър в началото на 1997 година.


Предвеликденски совалки


В последния работен ден преди Великденските празници Русенската корабостроителница бе посетена от двама представители на германска банка, които обсъждаха с изпълнителния директор Димитър Ценов възможните варианти за финансиране на поръчката на Тритон.


Новият ни клиент вече е сключил договор с нас и е съгласен да заплаща част от поръчката авансово, но не е сигурен дали няма да загуби вложените суми. Тоест дали някой от кредиторите на дружеството няма да запорира получените суми по съдебен път, твърдят от завода в Русе. В средата на месеца разговори са били водени и с принципала - Министерство на финансите. На 17 април немските банкери трябваше да преценят дали да рискуват и да финансират директно поръчката, или да се откажат. - Тогава обаче ние няма да можем да предложим повече работа на нашите работници - категорично е ръководството на Русенската корабостроителница и допълва, че поръчка за серийно производство не са имали от 1990 година. Оттогава корабният завод е строил максимум по два еднакви кораба. Според сключения с Тритон договор 30 юни 1998 г. е крайният срок, в който всичките седем 4700-тонни сухотоварни контейнеровоза трябва да бъдат заложени на стапел. Общо поръчката е за около 100 млн. г. марки. Първият кораб трябва да е готов на 15-ия месец от влизането в сила на договора. Следващите ще трябва да напускат корабостроителницата през три месеца. Тази поръчка гарантира на русенското корабно предприятие поне две години живот. Според работещите там вариант за отказване от поръчката не съществува, тъй като инвеститорът вече е направил доста първоначални разходи. Освен това корабостроителницата е закупила 300 т ламарина и са започнали работите по рязането и залагането на метала на стапел. Клиентите ни отлично знаят какво е положението в България, и в частност на завода, и от позиция на силата буквално ни принуждават да приемем цена, значително по-ниска, отколкото е в корабостроителниците в съседните страни - твърдят от русенския завод.


В седмицата преди Великден Русенска корабостроителница е била посетена лично и от Анджей Шафернакер, който е запознал работниците с приватизационния процес и е заявил, че до края на май русенският завод трябва да премине в частни ръце. Работниците обаче свързват посещението на представителя на испанската фирма Divelopment Finance Corporation с друг повод. А именно да разсее социалното напрежение в предприятието, тъй като работниците първо искат да получат февруарските и мартенските си заплати, а след това да договорят по-високи възнаграждения за вбъдеще. В противен случай корабостроителите възнамеряваха да започнат стачни действия от 17 април. Явно обаче г-н Шафернакер е бил достатъчно убедителен, тъй като в последния работен ден преди Великден те продължаваха да строят кораби.


Въпреки че представителят на испанската фирма е отказал да съобщи


имената на потенциалните инвеститори


които желаят да закупят русенския корабен завод, там вече се коментират няколко сигурни имена. Това са корабостроителницата в Комарно и собственикът на немската корабоплавателна компания с 25-30 кораба Герхард Весселс. В момента русенското корабостроително предприятие изпълнява за него поръчка за строеж на два 4200-тонни кораба на обща стойност около 9 млн. г. марки. През май и юни те ще трябва да напуснат русенските докове. Една трета от цената немският клиент вече е платил под формата на оборудване. От Русенска корабостроителница се изисква да построи със собствени средства корабите като корпусни корита, които по-късно да бъдат оборудвани. По подобен начин - само като корпуси, изцяло със собствени средства през миналата година е построен и газовоз за Дегендорфската корабостроителница. В началото на януари от неговата продажба по сметките на предприятието са постъпили около 1 млн. щ. долара, които пък са отишли за закупуване на материали за седемте нови кораба.


Само като корпуси са построени и два кораба за холандския клиент Рийндек. А материалите за тях пък са закупени от постъпленията - около 4 млн. щ. долара, получени от продажбата на последния танкер през миналия май. Негов купувач е хърватският Ядренский поморски съюз. Благодарение на свежите постъпления от продажбата на танкера успяхме да си платим текущите задължения, включително и заплатите на работниците. В противен случай трябваше отново да ги пуснем в принудителен неплатен отпуск - спомнят си от ръководството на Русенска корабостроителница. През изминалата година други кораби не са продавани. Затова е всеобщо и мнението, че 1997 г. е била слаба година.


Проблемът, наречен кредитиране


По света са известни различни схеми за финансиране на корабостроенето, припомнят от брега на Дунава. Руски партньори са предплащали авансово 50% от стойността на сделката. Останалата част е идвала при получаване на кораба. Сега стремежът на ръководството на компанията е предварителните вноски да надхвърлят 50-те процента. Например: за да влезе договорът в сила, се плащат 10%, при започване и разкрой на кораба още 10%, при залагане на стапел пак толкова. Още 10% следват при спускане на кораба на вода и т.н. На края остават 30% при окончателното предаване. От русенския завод дори твърдят, че за поставянето на стапел може да се вземе и по-голям процент от сделката, тъй като според тях това е важен процес, при който съответният Лойд-регистър издава сертификат, че на съответната дата е заложен килът на кораба. Подобна схема ще бъде предложена и при строежа на седемте кораба за Тритон.


Съществен момент в подобно финансиране е и издаването на банкова гаранция. Тук Русенската корабостроителница отново изпада в незавидно положение. При строежа на кораба клиентът плаща договорените вноски в обслужващата го банка - най-често чуждестранна. Те могат да бъдат изтеглени само от русенското предприятие и то при условие, че се е намерила кредитна институция, която да издаде обратна банкова гаранция в полза на Русенска корабостроителница. Тя е необходима, за да докаже, че русенското дружество е платежоспособно. И ако сделката, пропадне по негова вина, банката на клиента си прихваща парите по гаранцията, добавени с лихви и неустойки. Същото важи и за възложителя. Ако той откаже сделката, неговата банка ще трябва да преведе по сметките на предприятието блокираната сума.


Вторият проблем е, че западните банки не признават банковите гаранции на българските кредитни институции. Те посочват, че биха могли да имат доверие единствено на БУЛБАНК, но за беля пък именно тя не е съгласна да се захваща с Русенската корабостроителница. Причината е ясна - дружеството дължи на ДФРР 8.5 млн. щ. долара и е възможно във всеки момент да бъде обявено в несъстоятелност.


Задълженията


В оздравителната програма испанският консултант е записал в рамките на две години - 1997 и 1998 г., корабното дружество да изплати своите задължения към Стопанска банка, ОББ, ТЕКСИМБАНК и БИОХИМ, както и да подпише споразумение с ДФРР, придружено с точен погасителен план. Препоръките обаче са изпълнени наполовина. Изчистени са само банковите задължения, и то благодарение на неотстъпчивостта на кредитните институции, по чиято молба още през 1993 г. Русенският окръжен съд открива процедура по несъстоятелност за корабостроителницата. Финасовото състояние на предприятието е допълнително утежнено от поредната авантюра на тогавашният му управител Пенко Димитров. С негово мълчаливо съгласие фирмата Полинавигейшън успява да изведе в международни води два кораба под заводски номера 601 и 602, за които е платила едва 10% от цената им. Това не пречи на Полинавигейшън да регистрира въпросните плавателни съдове в либерийския корабен регистър. В края на 1995 г. задълженията на русенския завод към Стопанска банка, ОББ, ТЕКСИМБАНК и БИОХИМ възлизат на около 1.5 млрд лева. Кредиторките упълномощават тогавашния изпълнителен директор на Стопанска банка Пламен Петров да предприеме действия за връщането на собствеността върху плавателни съдове 601 и 602 на корабостроителницата, както и да води преговори за тяхната продажба. Тези мерки дават желания ефект, но чак след една година. А през 1995 г., изправена пред невъзможността да си вземе парите за кораби 601 и 602 и да довърши двата 5000-тонни танкера със строителни номера 108 и 109, с посредничеството на банките-кредиторки Русенската корабостроителница започва преговори с ДФРР за отпускане на заем от 8 млн. щ. долара. Идеята е с тези пари да се довършат четирите кораба и след тяхната продажба да се удовлетворят всички кредитори. Такова бе и изискването на банките, за да прекратят делото по несъстоятелност. И въпреки множеството препятствия въпросът сякаш бе уреден благоприятно и за двете страни. През март 1996 г. по сметките на предприятието започват да пристигат първите долари от заема от ДФРР и работата потръгва. В средата на годината Стопанска банка успява да прибере плавателните съдове с номера 601 и 602 от Полинавигейшън и да ги продаде на арабски корабособственик, който плаща за тях около 9.5 млн. щ. долара. Получените пари отиват за погасяване на част от задълженията на корабостроителницата към банките кредиторки. Междувременно Стопанска банка е откупила дълговете й към ТЕКСИМБАНК, БИОХИМ и ОББ.


На 20 септември 1996 г. се провежда поредното събрание на кредиторите (ДФРР и Стопанска банка). На него те приемат оздравителната програма, която включва и начина на разпределение на бъдещите постъпления от продажбата на четирите кораба. С приемането на саниращия план двамата синдици са заменени от прокурист, който трябва да следи за стриктното изплащане на задълженията. За прокурист - по настояване на Стопанска банка, е избран Димитър Тенев, който в същото време е бил и директор по търговско-икономическите въпроси в корабостроителницата.


За зла участ обаче на 23 септември 1996 г. Стопанска банка е поставена под особен надзор. Това донякъде обърква процедурите по издължаването. Но пари по сметките на предприятието все пак започват да пристигат, тъй като до събранието на кредиторите (на 20 септември) двата строящи се от 1995 г. кораба вече са продадени. Последният се отделя от русенските докове едва през март 1997 година.


В началото на миналата година мястото на прокуриста е заето от Йордан Атанасов, а в края на годината тази длъжност е премахната. Корабостроителницата започва да изпълнява новата си оздравителна програма, изработена от испанската фирма. От продажбата на четирите кораба - 601, 602, 108 и 109 се получават общо 17.9 млн. щ. долара, които стигат единствено за погасяване на задълженията към банките кредиторки. За ДФРР не остава и цент. За оборотни средства - също. Едва измъкнало се от несъстоятелност корабостроителното предприятие попада в режим на финансова изолация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във