Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРБ разчита на армия от чиновници

Краят на българското председателство на Съвета на ЕС вече се вижда. До 30 юни то трябва да приключи и да предадем щафетата на Австрия. Създава се впечатление, че всички - и управляващи, и опозиция, а и обществото с нетърпение очакват този край. Нерешените проблеми продължават да набъбват. Напрежението се усеща и във въздуха. Чувството е на затишие пред буря.

Неофициално започнаха и залозите на политическите наблюдатели какво ще се случи след европредседателството. Единият вариант са предсрочни парламентарни избори. Вторият - смяна на някои министри за изпускане на парата и стабилизиране на властта. Третата възможност е Бойко Борисов с лекота да прескочи от международната към вътрешнополитическата сцена, воден от силния си инстинкт за политическо оцеляване, и да се хване популистки за някой от многобройните проблеми. Но това ще е най-трудно осъществимо, тъй като недоволството от управлението расте.

Ако допуснем, че сдържаното напрежение избухне, предсрочните избори стават съвсем реални. Ще се промени ли обаче нещо? Всички социологически проучвания показват, че ГЕРБ и БСП са сигурни участници в следващия парламент. ДПС и "Обединени патриоти" - също,  като най-вероятно ще си разменят третото и четвъртото място. "Воля" е под много голям въпрос. Десните формации нямат голям шанс нито заедно, нито поотделно. Нови играчи липсват.

И не само конфигурацията ще е същата в новото Народно събрание. ГЕРБ пак ще спечели, защото тази партия е като етническа - има твърдо ядро от гласоподаватели, по-голямата част от тях лични фенове на Бойко Борисов. Те не се интересуват кой е сложен в листата от техния район, защото гласуват за Борисов. Вярват му, и то с онази фанатична комунистическа вяра - той е прав, когато съгреши дори! И щом е решил едни или други хора да станат депутати, значи така трябва. Гласувай, без да разсъждаваш!

През изминалите години от 2009-а, когато ГЕРБ спечели за първи път парламентарните избори, много от избирателите се разочароваха. Но през това време партията успя да си "отгледа" раздута армия от чиновници - "калинки", които без покровителството й никога не биха видели сладките службици около държавната трапеза. Именно тези герберски храненици (близо 140 000 души в централната администрация и териториалните звена) е най-ревностният електорат на ГЕРБ. Като прибавим и техните семейства, роднини и приятели, както и личните фенове на Борисов, и ще получим този 1 млн. гласове, които го правят за трети път премиер. ГЕРБ здраво се окопа в държавната и общинската администрация.

Малко статистика:

Избори 2009, ГЕРБ – 1,67 млн. гласа.
Избори 2013, ГЕРБ – 1,08 млн. гласа.
Избори 2014, ГЕРБ – 1,07 млн. гласа.
Избори 2017, ГЕРБ – 1,14 млн. гласа.

От 2009-а до 2013-а - след протестите и подадена оставка, ГЕРБ губи трайно 600 хил. гласа и след това остава с около 1 млн. гласове, без особена промяна в следващите два избора, обясняват социолози. Миналата година обаче има покачване с 35 хил., което може да е всичко - купени гласове, вот в добре овладени местни общини и т. н. Но рязко покачване няма. През 2014-а ГЕРБ има 32.6% и през 2017-а пак 32.6 на сто.

Всъщност големият проблем е, че освен с БСП партията на Бойко Борисов няма с кого да се състезава. Насреща й няма никой. Няма съперничество, няма конкуренция. Столетницата също има близо 1 млн. избиратели, но няма резерв, няма и позиции в местната власт.

Пак малко статистика:

Избори 2009, БСП - 748 хил. гласа.
Избори 2013, БСП - 943 хил. гласа.
Избори 2014, БСП - 505 хил. гласа.
Избори 2017, БСП - 955 хил. гласа.

Прави впечатление, че след двете управления на правителства, оглавявани от Бойко Борисов, БСП постига най-високите си резултати, а гласовете за ГЕРБ падат, макар и не толкова бързо. Пикът на ГЕРБ беше през 2009-а, когато се появи като нещо ново на политическата сцена и със заричанията на Борисов за възмездие и справедливост. Но нищо такова не се случи. И тъй като недоволството от управлението продължава да расте, за което свидетелстват различните тематични, локални и браншови протести, гневните или осмиващи кампании в социалните мрежи, за ГЕРБ ще е все по-трудно да удържи властта. Някои от наблюдателите не изключват и силови методи и дават за пример неотдавнашния вот за кмет в десетина малки села начело с врачанското Галиче - емблемата на средновековния феодален модел на управление в българската провинция. 

"Галиче е символ на срастването на престъпност и политика в най-чист вид - насилие, фалшификации, физическо упражняване на власт, патронаж на служби, злоупотреби с власт. При тази ситуация се очакваше вотът там да мине в максимална степен в среда на честна надпревара, съобразяване с правила, търсене на що-годе морален пример в надпреварата. Нищо подобно не се случи и всички уродливи практики взеха връх и опорочиха вота", коментираха политолози от Института за стратегии и анализи случилото се в белослатинското село.

От опозицията очакват всички тези методи да се повторят и на редовните местни избори догодина. "Факт е, че Борисов се е "научил" да печели избори и затова върви към автокрация - дали чрез купуване на гласове, дали чрез оказване на натиск. Един милион гласа не могат да се фалшифицират, но могат да фалшифицират 150-200 хил., а те с толкова печелят", отбеляза заместник-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Антон Кутев, помолен да коментира думите на президента Румен Радев, че "някой тегли каруцата към автокрация".

Колкото повече расте недоволството от управлението на ГЕРБ, толкова повече за тази партия изборите ще се превръщат в борба на живот и смърт. Затова тя ще използва всички средства, за да ги печели. Извън властта  ГЕРБ умира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във