Банкеръ Weekly

Общество и политика

Георги Касчиев: ОЩЕ НЕ СА МЕ ЗАПЛАШВАЛИ, НО НЕ Е КЪСНО

ОКОЛО АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА СЕ ВЪРТЯТ ТАКИВА ОГРОМНИ ПАРИ И ИНТЕРЕСИ, ЧЕ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО


Георги Касчиев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ)


Г-н Касчиев, разбрах, че сте обикаляли кабинетите на известни кардиолози. От вдигнатия шум около вас ли ви стяга сърцето?


- А, не. Случайно ми откриха нещо, което и мен самия ме изненада. Наложи се да ми правят разни интервенции за разширяване на кръвоносните съдове.

Операция?


- Не, засега никой не говори за операция.

Успяхте ли да разрешите разногласията с министър Манева?


- Аз представих доклада, който ми поискаха, след което една седмица бях във Виена, една - по болници, утре пак влизам. Когато премиерът ме повика да дискутираме по доклада, ще се явя. Зная, че е поръчана експертиза на БАН, зная също, че тя е приключила и че становището на учените напълно подкрепя моите заключения. Но дали експертизата е предадена, дали е обсъждана - не зная. Лично за себе си няма от какво да се притеснявам, тъй като това, което съм казал, се потвърждава и от фактите. Нали и приетият през юли Закон за достъп до обществената информация изисква точно това - държавните органи да предоставят данни за своята дейност? Така че от гледна точка и на фактите, и на закона аз съм чист.


А иначе още не мога да възприема тази абсрудна ситуация. Вместо екологичният министър да твърди, че има инцидент и повишаване на радиофона, вместо той да търси сметка на ръководството на АЕЦ Козлодуй, а и от мен като председател на регулиращия орган, и аз да се опитвам да скрия това, което се е случило, то става точно обратното.

Не се ли занимавате с политика?


- Не, не се занимавам с политика, не я следя и не съм член на никоя политическа партия.

Как се озовахте на председателския стол в КИАЕМЦ?


- Дойдох от Института по изследване на риска към Виенския университет, където през 1996 г. спечелих конкурс. Там работех, а и като напусна КИАЕМЦ ще продължа да работя като преподавател - доцент-професор (т.е. непълен професор). Мястото ми се пази, водя се в неплатен отпуск, така че няма да остана безработен. А и сам се досещате, че заплащането ми във Виена е многократно по-високо от председателското ми възнаграждение в България. Чета 15 дни лекции и се връщам за 15 дни тук. Така имам възможност да участвам и в конкурси, както и да следя новостите в ядрената енергетика.

За какви конкурси говорите?


- В Европейската комисия, а и по научната програма на НАТО текат разни проекти, които са предизвикателство за инициативните хора. През есента на 1996 г. например ме поканиха да участвам в проект, одобрен и финансиран от Европейската комисия за едно изследване на чукчите в Чукотка. Предвидено бе да се направи проучване и на една малка атомна централка, която е изградена там - Билибинската АЕЦ. Тъй като тя се намира в крайния Север и възможностите за транспорт са малки, на нейната площадка се складират и отработилото ядрено гориво, и отпадъците. Трябваше през 1997 г. да отида и на място да изследвам влиянието на тези ядрени боклуци върху околната среда и хората. Но през това време у нас станаха промени, дойде на власт правителството на г-н Костов и ме помолиха да дойда и да помагам, на което, като българин, нямаше как да откажа.

А защо името ви беше свързано с американската компания Уестингхаус?


- Защото преди да отида във Виена, работих там. Това не мога да разбера - как моите недробожелатели ме определят хем като противник на ядрената програма и въобще на атомната енергетика, хем ме свързват с различни ядрени лобита? Такъв парадокс явно може да се пръкне само под българския политически небосклон.

Кое ви накара да тръгнете на гурбет по света - желанието да печелите повече или да се реализирате по-добре?


- Нито едното, нито другото, въпреки че и двете не са за пренебрегване. Първопричината е друга. През септември 1992 г. стана една тежка авария на 5-и и 6-и блок: те останаха без никакво външно захранване и изкараха три денонощия на електроенергията, произвеждана от дизелови агрегати. Бяхме на ръба на ядрена катастрофа, тъй като охлаждането на реакторите се осъщестяваше извънредно трудно. Този инцидент разкри и много проектни недостатъци. Но и тогава, както и сега, ръководствата на централата, на НЕК и КИАЕМЦ искаха да се потули случаят. Казаха, че всичко е наред, че всички са действали правилно, дори че не е имало инцидент и че случилото се е дребна работа, едва ли не ежедневие. Тогава вдигнах аларма и ме обвиниха, както и сега, че работя срещу интересите на България, срещу българската ядрена програма и т.н.

И какъв беше крайният резултат?


- Като член на консултативния съвет по ядрена безопасност към КИАЕМЦ поисках да се направи широко обсъждане на тази авария, за да се набележат мерки и по-нататък да не се допускат подобни сериозни инциденти. Засегнатите пък явно се уплашиха да не излязат на бял свят административно-управленските им грешки. В крайна сметка аз се оказах не само без работа, но и със забрана за работа в България. Тогава, искам не искам, се принудих да си търся късмета навън. Но явно не им беше достатъчно, та ми пратиха и биячи.

Чак такъв екшън...


- Може да не ви се вярва, но през януари 1993 г. и това се случи.

Сигурен ли сте за причините, довели до този инцидент?


- Ами като не се занимавам с търговия или пък нещо друго, за да съм засегнал нечии бизнесинтереси, а и по чужди жени не съм се заглеждал... За какво друго ще искат да ме сплашат?

Сега не ви ли заплашваха?


- Още не, но не е късно. Около централата се въртят такива огромни пари и интереси, че всичко е възможно. Аз обаче се радвам, че хора по улиците ме спират и ме поздравяват, че независимо от обвиненията съм изразил позицията си. Колкото повече говорим за нещата, които се случват в АЕЦ, толкова повече това ще се тълкува като знак, че искаме да подобрим нещата, да я направим по-безопасна. Хората трябва да разберат, че Козлодуй няма да стане по-безопасна, ако мълчим, нито пък на Запад ще ни повярват, че там всичко е наред.


Мен безкрайно ме учудва безхаберието на сегашните отговорни енергийни фактори. На площадката лежат 1300 т тежък метал, а депутатите от енергийната комисия - доктор Иванов и другите, ми казват - това ще се оправи. Как така ще се оправи? За какви печалби на АЕЦ ми говорят, като само за да се ликвидират последствията от този метал сега, в момента, са необходими един милиард долара? Откъде ще дойдат тези пари? И тези разходи включват ли се в разходите по производство? Това не е нещо, което можеш да го зарежеш. Та съседите и Западна Европа ще ни вдигнат във въздуха заради него, ако в най-скоро време не им представим реален финансово обезпечен план за решаването на проблема. Защото блоковете ще ги спрем лесно, но с отработилото гориво и отпадъците какво ще правим?

Вие какво предлагате?


- Да търсим решения, докато ги намерим. Да обсъждаме причините за всеки инцидент, за да ги избягваме в бъдеще. Нали щраусът не избягва опасността, като си зарови главата в пясъка. Като мълчим за проблемите, ние само създаваме предпоставки да се превърнем, не дай Боже, в нов Чернобил. А това никой не го иска, дори и тези, които се опитват да укрият истината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във