Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕОРЕЛИГИЯТА НА ГЛОБАЛНИЯ ТЕРОРИЗЪМ

Путин, Ширак и Шрьодер бяха в Сочи и се разбраха да се борят заедно срещу тероризма. Те нямаха предизборни терзания като американския президент Джордж Буш, за да слагат темата в центъра на разговорите, но бяха принудени от действителността. Особено домакинът Владимир Путин, който посрещна и изпрати високопоставените си гости от Париж и Берлин на фона на... тероризма, в познатото му до болка от 11 септември лице. Ширак и Шрьодер трябваше да съприживеят донякъде руския Ню Йорк, който събра в едно Москва и Северна Осетия. Впрочем Жак Ширак си имаше своите проблеми - той пътува за Сочи с притеснения за отвлечени в Ирак френски журналисти. По същото време в Ню Йорк Буш се врече да победи във войната срещу тероризма. Предстоят му избори и той трябва да докаже правилността на провежданата четири години външна политика, белязана със знака на тази война.В началото на септември 2004 г. различията все още изглеждат съществени, поне в семантиката на думите, които се употребяват в дипломатическия език. Тя е видна особено когато се подчертават разликите в отношението към проблемите, които определят характера на международните отношения. Президентите на Русия и Франция и канцлерът на Германия говорят за БОРБА срещу тероризма, а американският президент за ВОЙНА. В смисъла на събитията обаче приликата е много по-съществена. Владимир Путин и Русия донякъде бяха сполетени от това, което сполетя Джордж Буш и Америка преди три години. Два пътнически самолета, пълни с невинни жертви, се изсипаха от небето след терористичен атентат. Едно училище, пълно с деца, бе завзето от терористи. Този път от двете страни би трябвало да имат не само еднакви усещания, но и осъзнаване за предупреждението, че тероризмът не само може да повлияе на бъдещето на държавите, но и че новата порода религиозен неофашизъм в ислямския му вариант може да има амбиции, които умишлено бъркат понятията география и геостратегия или политика и геополитика. Колкото и неразумно да стоят размишленията за извратената логика на тероризма, не изглежда съвсем глупава идеята, че в идеологията на тероризма от ХХI век има нова колизия между религия и все още неизмисленото понятие за георелигия. В него се събира общото в терористичното ноу-хау на саудитеца Осама бин Ладен и на чеченеца Шамил Басаев в тяхната политическа идеология за свещена война срещу неверниците. Изобщо не е нужно Осама бин Ладен да снабдява чеченските терористи с оръжие или пари, за да се докаже връзката между тях. Както не е нужно да се разсъждава дали например може да има движение на талибаните в... Швеция. Тази връзка е от друго, много по-опасно естество. Тероризмът в религиозна опаковка на практика обяви война на всички, без да се съобразява нито с политиката, нито с географията. Затова е напълно обяснимо защо зачестиха съобщенията на информационните агенции, подредени така: В централата на ООН в Ню Йорк започна спешно заседание на Съвета за сигурност. Страна членка на Съвета за сигурност поиска извънредните консултации при закрити врата. Очаква се да бъде приета декларация, осъждаща тероризма като заплаха за международния мир и сигурност.Стана така, че най-новата представа на Збигнев Бжежински за глобалните Балкани, разположени по южната периферия на Централна Евразия, започна да се пълни със съдържание. Бжежински задава още един въпрос, когато пише книга за избора дали Америка да господства, или да ръководи света. Може ли Русия, която вече не е съперник на Америка, да бъде въвлечена в ръководена от Съединените щати атлантическа структура? Покрай тези тежки въпроси на глобалната политика са уместни обаче и по-леките журналистически въпроси. Например колко е разстоянието между терористите в Ирак, Афганистан или Чечения или колко е то между иракската политика на Буш и чеченската политика на Путин? В отговорите няма как да не бъде отбелязано, че това разстояние е късо, почти никакво. В коректния отговор няма как да се пропусне и фактът, че тероризмът започна да се самовъзпроизвежда както в страха на обикновения човек, така и на тези, които имат геополитически авторитет и глобални претенции. Ти мен уважаваш ли ме?, не е типичен въпрос на терориста. При него има само отговор, който не пожали даже едно северносетинско училище, пълно с деца. Най-изненадващо заплаха получи даже и Франция, една приятелски настроена към арабските каузи страна, която бе един най-твърдите противници на Съединените щати по отношение на войната в Ирак. Френският външен министър Мишел Барние тези дни за пореден път подчерта, че Франция винаги е била съпричастна с иракския народ и неговите страдания. За разлика от Италия, която бе потресена от убийството в Ирак на италианския пацифист Енцо Балдони, Франция няма контингент в Ирак. Но Франция намира за нормално собствените й училища да имат светски характер и да не допуска в тях носенето на мюсюлмански забрадки. Това вече обяснява неочакваната атака срещу Франция и е достатъчно като мотив да се отвлекат френски журналисти. Заплахата срещу Франция, както и терорът в Русия съдържат в себе си идеологическото ноу-хау на Осама бин Ладен. Независимо дали е било планирано или не, отвличането на журналистите показва, че Франция вече не е защитена от ислямския тероризъм, ако изобщо някога е била, написа в един брилянтен коментар френският вестник Либерасион. Според него позицията на чуждите държави по отношение на американската намеса в Ирак губи все повече значението си и иракските похитители сякаш вече не се ръководят от политически или религиозни съображения, а вземат под внимание единствено противопоставянето на културна и дори цивилизационна основа. Не е ясно дали отношението към американската намеса в Ирак губи все повече значението си. Първо това ще покажат американците по време на избори за президент. Във всеки случай по време на конгреса на Републиканската партия кандидатът за втори президентски мандат Джордж У. Буш изведе 11 септември като лайтмотив на кампанията си. Той съвпадна по време с трагедията след взривовете на двата руски пътнически самолета, терористичния акт край метростанцията в Москва и взимането на заложници в Северна Осетия. Буш се обади на Путин по телефона и му каза: Съединените щати продължават да водят безмилостната борба срещу тероризма рамо до рамо с Русия.ТПС: В Сочи президентите Путин и Ширак и канцлерът Шрьодер се врекоха за борба с тероризма по същото време, по което Джордж Буш в Ню Йорк обеща да победи във войната срещу него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във